Начало »

Новини

Интервюта Алма Пьойсти: „Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки“

Алма Пьойсти: „Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки“

Интервюта
Алма Пьойсти: „Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки“

15.03.2024, 10:44 | Видяна: 158 | синефиш.бг | ИНТЕРВЮТА

Звездата на финландското кино, която преди няколко години се превъплъти в Туве Янсон, а през 2023 г. изигра и главната женска роля в най-новия шедьовър на Аки Каурисмаки „Паднали листа“, вече е в София. Само час след кацането наш екип се срещна с нея.

Освен с големите ви роли през последните години, с които светът асоциира името ви, нека споменем и краткия ви досег с българското кино - имате роля в „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов. И колкото и да е различен този филм от „Паднали листа“ - и като жанр, и като културен контекст, и като стилистика, героите в двата филма имат общи черти, не смятате ли?

Да, те са „герои на работническата класа“, ако можем така да ги наречем – това са историите на едни малки хора, които живеят в голямата система, чието отношение към тях не е непременно добро. Те се опитват да оцелеят, запазвайки гордостта от труда си и достойнството си. Не бих тръгнала да сравнявам двата филма откъм естетиката им, защото всеки от двамата режисьори има своята, но навярно общото е състраданието между хората, което виждаме във всеки от тях и което дава сила на героите да продължат. Също и хумора. И приятеството между героите. Не бях се замисляла по този въпрос досега, но ето, че наистина героите в двата филма имате нещо общо... Възхищавам се на работата на Тонислав в документалното кино и за мен беше чест, че той ме покани за тази малка роля в „Добрият шофьор“. И с него, и с Малин [Кръстев] беше удоволствие да се работи.

А кое е по-сложното – да се превърнете в Туве Янсон на голям екран, или да изиграете главната роля във филм на Каурисмаки? Защото и двамата са колкото знакови за финландската култура като творци, толкова и различни...

Срещаш се с различен вид предизвикателство. За ролята в „Туве“ се отдадох на много сериозно изучаване на личността й – изчетох всичко от и за нея, изслушах и изгледах всичко, правено някога за нея. Учих се дори как да рисувам... Но когато си навлязъл толкова надълбоко, в един момент, когато излезеш на снимачната площадка, трябва да забравиш всичко, което си научил... и да разчиташ, че то вече е в тялото ти, че е част от теб. С Аки Каурисмаки беше съвсем различно. Преди да започнем снимките, той ни обясни, че винаги работи без репетиции и че освен това предпочита винаги всичко да става от първия дубъл. Това е много трудно и беше голям шок, когато си дадохме сметка, че това не е просто неговото специфично чувство за хумор, а той наистина така работи. Целият екип трябва да направи всичко от първия път и дори в началото това да ни ужасява, когато видиш, че накрая се е получило, оценяваш в пълна степен майсторството. Но и трябва да дадеш наистина всичко от себе си.

„Паднали листа“ ни отвежда в един малко или повече класически свят на Каурисмаки – с ретро атмосфереата, рокендрола, тангото на фински, декора, начина, по който героите се държат и изглеждат. Действието е преднамерено ситуирано извън времето – история, която може да е и от 50-те, и от 70-те, и от нашето време. Обаче тук той прави и нещо, до което много по-рядко прибягва. И с пускането на радиото и новините от войната в Украйна ние категорично разбираме в кое време се намираме. Говорили ли сте си с него за това решение?

Разбира се. Той създава свой приказен свят извън времето и както казвате – това може да са и 50-те, и 80-те, и нашето време. Но пък календарът е отгърнат на 2024 година, така че докато снимахме, за нас това беше почти бъдещето – като в научно-фантастичен филм. Но бъдещето вече ни застигна и вече не е бъдеще. Мисля, че в „Момичето от кибритената фабрика“ той прави нещо много подобно – когато на телевизионен екран във филма се виждат кадри от студентските вълнения на площада Тянанмън. Правил го е значи и преди. Сега конкретно той каза, че няма как да не включи новините по радиото за войната в Украйна – че просто му е невъзможно да направи филм, без да спомене войната, защото филмът е нещо като капсула във времето, която да запази знанието за това, което се е случило – за други времена и за бъдещи зрители.

Алма Пьойсти: „Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки“

С каква нагласа подходихте към ролята си в „Паднали листа“ и към света на Каурисмаки? Ето, вие имате различен почерк и подход от Кати Оутинен, например, но в излъчването ви в контекста на филма, долавяме и лека препратка към героини, които тя е изиграла в класическите му вече филми...

Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки. За мен той е легенда и беше огромна изненада, когато ме покани. Никога не си бях и мислила, че някога това ще стане. Винаги съм се възхищавала и от Кати Оутинен – и по-точно на начина, по който тя представя образа на жената на екрана, в което е и голямото значение на нейните роли. По никакъв начин не съм се опитала (а и не бих могла) да я копирам, а и Аки не търси това у актьорите – той иска да види самите тях. Но едновременно с това и към подготовката да вляза в „Паднали листа“ се отнесох много сериозно –изгледах отново всичките му филми... Искам да кажа: ако ще ставаш част от 20-ия филм на Аки Каурисмаки, трябва да се свържеш и с контекста и традицията на предишните му филми, по твоя си начин.

Вие сте част и от традициите на собственото ви семейство. Това предопредели ли пътя ви?

Да, и баба ми, и дядо ми бяха актьори, a баща ми е театрален режисьор. Така че израснах много близо до театъра и за мен това беше един абсолютно вълшебен свят. Надявах се един ден и аз да стана част от този свят, но не го възприемах като даденост – това, че си член на семейството на даден творец, не означава автоматично, че изкуството е твоят път в живота. Отне ми 20 години, докато набера смелост да последвам сърцето си. Поработих здраво, преследвайки мечатата да стана актриса, и хубавото е, че това е занаят, който цял живот продължаваш да учиш... Смятам себе си за най-щастливия човек, защото мога да си позволя да се занимавам само с това.

В „Паднали листа“ има една затрогващо-пародийна сцена, когато двойката излиза от киното (след прожекция на философската зомби-сатира на Джармуш „Мъртвите не умират“)... Преди тях обаче излиза двойка мастити кинокритици, които спорят дали филмът прилича повече на „Дневникът на един селски свещеник“ на Бресон, или на „Банда аутсайдери“ на Годар. Вашата героиня Анса какво смята?

На филм на Каурисмаки прилича най-вече (смее се).

Начинът, покойто говорят героите на Каурисками, е едно от нещата, които винаги са грабвали зрителите. Уж безстрастно, уж декларативно, но с нюанс топлота под абсурдизма, под често каменното лице на героя... Говори ли се във Финландия някъде по този начин, или това е изцяло негово изобретение?

Това си е специфичният езикът на Каурисмаки. Той пише много художествено, много поетично. Никой не говори така на улицата. Не е и някакъв конкретен сленг. Репликите са почти като в книга. И сценариите му са толкова докосващи, толкова красиви, като едновременно с това сценарият на „Паднали листа“ беше един от най-кратките, които съм чела в живота си. Но пък и нищо не липсва в него. Хубавото е, че Каурисмаки има толкова уникално чувство за хумор, че навсякъде по света го разбират – и във Финландия, и в Япония, и в България, и в Южна Америка. Мисля, че това е нещо много трудно – да кажеш нещо, което да е смешно в толкова различни една от друга култури. А самите реплики са толкова пословично кратки, че ние го наричаме „Сенсей на кратките реплики“.

За финал – представете ни и кученцето Чаплин от филма. И то ли е част от голямото семейство на дребни кучета от предишнте филми на Каурисмаки?

Да, да, това си е неговото собствено куче, което се казва Алма, между другото. Тя прави дебют в този филм. Улично куче е, което той прибра преди две години. И тя има невероятен талант.

Въпросите зададе Цветан Цветанов

Прожекциите на „Паднали листа“

на 28-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест

15.03.2024 oт 20.45 часа * кино „Одеон“ (представен от Алма Пьойсти)

16.03.2024 от 16.30 часа * кино Влайкова

16.03.2024 от 18.00 часа * Културен център G8

(представен от Алма Пьойсти, с дискусия) Специална прожекция за Наградата ЛУКС на публиката

19.03.2024 от 20.00 часа * Дом на киното

24.03.2024 от 18.00 часа * Синема Сити София

28.03.2024 от 19.15 часа * Културен център „G8“

29.03.2024 от 19.00 часа * Сине Гранд Парк Център