Втората опера от монументалната тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ – „Валкюра“ отдавна е заслужила своето самостоятелно място на оперната сцена като произведение с изключително могъщо въздействие.
Част от обаянието й се крие в митологичните герои, намиращи се в решителна фаза от своя жизнен път: върховният бог Вотан и неговите деца - близнаците, брат и сестра Зигмунд и Зиглинда, които не знаят че са родени от бог и простосмъртна, и своенравната Брунхилда, една от осемте валкюри (дъщерите на Вотан и богинята Майка-Земя Ерда, които прибират душите на умрелите в битка воини).Световете на земното и отвъдното се преплитат на фона на едни от най-изумителните страници от творчеството на Вагнер.
Освен майстор на музикалната драма през втората половина на 19. век, гениалният германец е автор и на либретото на своите шедьоври, в които музика и текст са на еднакво висок пиедестал.Постановката на известния канадски режисьор-визионер Робер Льопаж е иновативна и взискателна – с 45-тонна механизация на сцената и 24 въртящи се платформи, които трябва да работят в съвършен синхрон. Но не само впечатляващите декори са важни в една сценична реализация на Вагнеров епос – другата значима част от спектакъла са певците, а Метрополитън отново успява да събере звезден екип.
Целта ни е да превърнем постановката не в технологична, а в поетична авантюра. (Робер Льопаж за тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ в Метрополитън)
