Някога имах работа като твоята…
„Какво определя човека?“. Това е въпросът, поставен от Дени Вилньов. И изненадващите отговори, предложени в новия му филм „Блейд Рънър 2049“ поставят под съмнение възгледите на хората за това кои сме ние... и накъде сме тръгнали.
Не за първи път значимостта на човечеството се поставя под съмнение.
Преди 35 години култовият футуристичен филм „Блейд Рънър“ излиза по екраните за първи път. Режисиран от легендарния Ридли Скот по романа на Филип К. Дик „Сънуват ли андроидите електрически овце?“, филмът потопи зрителите в едно утопично бъдеще, което те никога не бяха виждали.
В онези времена никой не можеше да предположи, че „Блейд Рънър“ ще остави своя следа в модерната култура, прокарвайки основите в един съвсем нов жанр: нео-ноар киберпънк. Днес визуалният шедьовър на Скот е признат за един от най-добрите и важни филми на всички времена, но влиянието му прекрачва рамките на киното и отеква в телевизията, музиката, изкуството, модата, дори в университетските курсове.
Сега, след повече от три десетлития, „Блейд Рънър 2049“ ни връща отново в света, завладял поколения фенове. Филмът е едновременно дългоочаквано продължение, но и не по-малко интригуваща самостоятелна история.
Вилньов, който признава, че е сред най-преданите фенове на оригиналния филм, споделя: „Ясно си спомням първия път, когато гледах „Блейд Рънър“ и бях поразен от може би най-страхотната начална сцена в историята на киното, поне според мен – полета над Лос Анджелис от 2019 г. и погледа към пейзажа с петролните заводи. Ридли Скот представи нашето бъдеще по толкова забележителен начин, който е едновременно интригуващ и плашещ.“
„От естетична гледна точка „Блейд Рънър“ беше абсолютно революционен“, допълва той, „обединявайки два жанра, които на пръв поглед нямат нищо общо – научна фантастика и филм ноар. Това беше нещо невиждано досега и силно ми повлия. Стана част от моето кино обучение и то много преди да осъзная, че искам да стана режисьор“.
Скот споделя, че въпреки всички трудности, никога не е могъл да предположи колко значим ще се стане един от първите му опити в киното. „Не мислиш за това, докато го правиш“, казва той, „но със сигурност усещах, че правим нещо наистина специално“.
Впоследствие обаче стана ясно, че филмът на Скот предсказа доста обществени проблеми, които непрекъснато се разрастваха. Сега, когато нашата планета изглежда като че на прага на „Блейд Рънър“, всичко звучи прекалено познато, дори пророческо – проблемите в големите градове, промените в климата, генното инженерство, увеличаването на населението, разделението на социалните и икономическите слоеве и какво ли не още.
Харисън Форд определя своя герой Рик Декард като една от най-открояващите си роли в киното. Завръщайки се към него, той споделя: „До голяма степен можеше да предвидим всичко. Мисля, че с развитието на технологиите хората наистина започнаха да разбират някои от проблемите във филма и има страшно много основателни причини да се осъзнаят повечето от нещата, които представя „Блейд Рънър“.
Райън Гослинг, който играе ролята на детектив Кей от полицейското управление на Лос Анджелис в „Блейд Рънър 2049“, отбелязва: „Оригиналният филм е обсебващ, трудно е да го преглътнете. Той поставя под въпрос идеята ни за това как се възприемаме като хора. Той те кара да се замислиш дали можеш да разпознаеш кой е героя и кой – злодея. Това е кошмарна версия на бъдещето, която все пак не е безпочвена и изглежда реална, освен това е представена по един романтичен начин, почти като сън, затова е толкова впечатляваща. Отминалите години затвърждават това“.
Продуцентът Андрю А. Косови е напълно съгласен: „Блейд Рънър“ е изпреварил времето си в много отношения. Със своята провокираща размисъл история и открояващ се визуален стил, които Ридли Скот блестящо представя, филмът е част от нашата култура и промени възприятията ни за ролята на технологиите и за нашето бъдеще. Мисля, че затова е обект на подобно обожание“.
Това обожание съвсем основателно кара Косови и неговият партньор в Alcon, продуцентът Бродерик Джонсън, дълго да размишляват, след като им е предложена възможността да работят по нов „Блейд Рънър“. Джонсън потвърждава: „Определено трябваше доста да помислим дали да се захванем с толкова амбициозен проект, но и двамата обожаваме оригинала и решихме да опитаме“.
Идеята за продължение на „Блейд Рънър“ достига до Alcon чрез продуцента Бъд Йоркин, който е в продуцентския екип на оригиналния филм, и неговата съпруга, продуцентката Синтия Сайкс Йоркин. Тя споделя: „Бъд мечтаеше от толкова години да продължи историята и аз съм много щастлива да го подкрепя в това начинание. За съжаление той почина, преди да успее да види готовия филм, но за него беше прекрасен подарък да знае, че ще бъде направен. Андрю и Бродерик демонстрираха своето уважение към Бъд и ни държаха в течение на всичко от самото начало. Те вложиха сърцата си в този проект, не можех да си мечтая за по-добри партньори в реализирането на тази наша обща мечта“.
Първата стъпка е да стигнат до първоизточника. Косови обяснява: „Най-важното нещо за мен и Бродерик беше да отидем в Лондон и да се срещнем с Ридли Скот“.
„Ридли беше наистина въодушевен от идеята за нов филм“, допълва Джонсън, „и каза, че има идеи, които обмисля от години... и се чуди как биха се вписали в оригиналната митология“.
Скот, който се присъединява към екипа като изпълнителен продуцент, потвърждава: „Блейд Рънър“ винаги си е бил самостоятелен филм, но още тогава знаехме, че има повече история за разказване, отколкото би ни позволил един филм с продължителност два часа“.
Скот се свързва със сценариста Хамптън Фанчър, който е сред съсценаристите на оригиналния „Блейд Рънър“. Фанчър си спомня: „Това се казва случайност, защото току-що бях завършил кратка новела, чието действие се развиваше във вселената на „Блейд Рънър“. Прочетох на Ридли само първия абзац и беше очевидно, че е достатъчно. Той ме попита: Можеш ли да дойдеш до Лондон? Ето така започна всичко“.
Избирайки историята, Скот отбелязва: „Хамптън не беше написал стандартния сценарий, това беше само новела, наистина в неговия прекрасен стил и диалози. Поканихме Майкъл Грийн да я превърне в истински сценарий и тя претърпя съществено развитие“.
Когато възможността да работи по митологията на „Блейд Рънър“ се открива за Грийн, „не можех да изкрещя „да“ прекалено силно или прекалено бързо“, казва определящият се като ненаситен фен на оригиналния филм. „Хамптън и Ридли определиха ДНК-то на това какъв да бъде новия „Блейд Рънър“, а след това аз имах уникалната възможност да придам истинска форма на тези части от историята. Има толкова много запленяващи теми, развити в първия филм, и една от тях е за продължителността на живота. Сред темите, които искахме да изследваме в „Блейд Рънър 2049“ беше качеството на живота. В двата филма срещаме хора и техни двойници, и макар че те много си приличат, са и много различни – все пак едните са наистина родени, а другите са създадени по техен образец. Най-естествената разлика между тях е, че за тези, които са родени се смята, че имат душа. Но каква е същността на душата... и дали тя е изконно човешка?“.
Дени Вилньов си спомня, че когато получава готовия сценарий, „бях толкова въодушевен. Голямото доверие, което Alcon ми гласуваха, поверявайки ми този филм... това беше един от най-големите комплименти в кариерата ми дотук“.
Вече работили с Вилньов по хитовата драма „Затворници“, продуцентите са наясно с неговите умения, които може да приложи в действие. „Дени е невероятен режисьор, който може да постигне всичко, което иска“, казва Джонсън. „Знаехме, че той е перфектният избор за този филм, не само заради способността му да направлява актьорите, но и защото умее да създава напрежение и атмосфера, с която се откроява всеки негов филм. Това беше основното за създаването на „Блейд Рънър 2049“, защото истинската магия на филма е в напрежението, историята и героите, на които се основава тя.
Дени е един от най-добрите в пресъздаването на всичко това“.
Вилньов разкрива, че има едно условие, преди да се съгласи да направи филма. „Исках благословията на Ридли Скот. Това беше единственото ми условие“. Той няма нужда да се притеснява, Скот му дава повече от благословията си. „Той ми каза точно това, което исках да чуя“, спомня си режисьорът, „което беше, че ще имам пълна свобода на действие. Но ако имам нужда от него, мога да му се обадя, той ще е винаги на разположение. И наистина беше така – всеки път, когато имах нужда от него, той се отзоваваше. Винаги ще му бъда признателен“.
Що се касае до цялостната визия на филма, Вилньов държи да остане верен на духа на оригинала. Той споделя: „Моята задача беше да отдам почит на естетиката в стил филм ноар от първия филм, като същевременно придам нова идентичност на новия филм“.
В тази връзка от екипа подчертават, че макар „Блейд Рънър 2049“ да е продължение на оригинала, той може да се разглежда и като самостоятелен филм. „Дори и да не сте гледали първия филм, няма проблем да разберете историята“, казва Йоркин. „Тя е така написана и представена, че ще се забавлявате и ще бъдете погълнати от ставащото на екрана, без задължително да знаете какво се е случило преди“.
Създателите на филма трябва и да си представят какви ще са условията на планетата след три десетилетия.
Вилньов уточнява: „Действието в „Блейд Рънър“ се развиваше през 2019 г. и филмът беше пророчески в много отношения. Ние сме наясно, че нашата 2019-та ще бъда доста различна от тази във филма. Затова взехме решение да създадем своя собствена 2049 година и да тласнем филма в обозримото бъдеще. Светът в „Блейд Рънър 2049“ е продължение на този от „Блейд Рънър“. Той не е продължение на нашата реалност“.
„С това предвид“, продължава той, „взехме много от решенията по отношение на дизайна на филма. В „Блейд Рънър“ видяхме, че природата е подложена на разруха, така че 30 години по-късно земята трябва да се справи с още по-тежки климатични условия и това намира отражение във всичко – от архитектурата до превозните средства и облеклото на хората“.
За да пресъздаде тази визия, Вилньов обединява сили със своя екип зад камерата – оператора Роджър Дийкинс, сценографа Денис Гаснър и художника по костюмите Рене Ейприл. „Бяхме изградили помежду си силна артистична връзка, като обединяващата ни идея бе да почетем създаденото преди нас“, признава Вилньов.
„Всички актьори също бяха отдадени до край на този проект“, добавя той, „и бих казал, че филмът се получи до голяма степен благодарение на тях, особено на Райън Гослинг и Харисън Форд. Двамата предложиха много яки идеи и се превърнаха в мой извор на вдъхновение по време на снимките“.
Гослинг и Форд не остават по-назад в хвалбите за режисьора. Форд споделя: „Дени е спокоен, внимателен и изключително интелигентен човек, който отделя необходимото време, за да намери решение на всеки проблем. За мен той беше прекрасен партньор на интелектуално ниво в работата по този филм“.
„Още с първия ни разговор, Дени успя да спечели доверието ми“, казва Гослинг.
„Всичките му инстинкти бяха насочени към това да направи така, че филмът да изглежда истински. Той демонстрира своето огромно уважение към оригинала, но никога не си позволяваше да изглежда притеснен от него. Той използва своето възхищение и го превърна във вдъхновение и мисля, че така вдъхнови всички нас да изпитаме същото“.
Към Гослинг и Форд се присъединяват още Ана де Армас в ролята на Джой, най-добрият приятел и довереник на Кей, към която той изпитва силни чувства; Силвия Хоукс в ролята на Лъв, която работи за създателя на двойници Ниандър Уолъс и му е безрезервно вярна; Робин Райт като шефката на Кей, лейтенант Джоши; Макензи
Дейвис в ролята на загадъчната Мариет, която е привлечена от Кей; Лени Джеймс в ролята на г-н Котън, който се грижи за над стотина изоставени деца и младежи и може би има интересна информация за Кей; Дейв Баутиста в ролята на производителя на протеини Сейпър Мортън; и Джаред Лето в ролята на могъщия Ниандър Уолъс, за когото двойниците са необходими за оцеляването на човечеството… а той може да създаде много такива.
„Блейд Рънър 2049“ е заснет изцяло в Унгария, като продукцията използва всички шест снимачни площадки и околностите на студио Origo в Будапеща; три от площадките в студио Korda в Етиек; както и няколко допълнителни локации из страната.
Доколкото е възможно, създателите на филма се въздържат от компютърна анимация и зелени екрани за сметка на заснемане на действието сред реални декори. Вилньов обяснява: „Обичам да работя на истински терен, с истински обекти. За мен беше много важно да изградя свят, който да е осезаем за мен и за актьорите, така че те да живеят в обстановката, която сме създали, вместо да се опитват да си представят всичко“.
Възможността за актьорите да снимат в реално създадена среда постига желания резултат. Гослинг споделя: „Беше невероятно да снимаме в тези площадки, защото имахме възможност повече да се фокусираме върху вътрешния свят на героите си, след като външния свят беше напълно реален“.
„Все едно бяхме заобиколени от един фантастичен свят, но винаги на едно човешко ниво”, допълва Вилньов. „Блейд Рънър 2049“ е много лична история, разказана по един грандиозен начин“.
|
