Кели Асбъри казва, че при режисирането на Смърфовете: Забравеното селце, е искал да предаде на зрителите усещане за класическа анимация - но също така и да предизвика усещане от собственото си детство.
„Стилът на анимация датира от 1940-те - много рисувателен, подскачащ и луд, със свиващи се и разтеглящи се герои, - започва той. - Искахме всички образи да притежават подскачащото качество като на гумено топче. Отговорникът на аниматорите Алън Хокинс ми помогна да го открием, да го разучим и да го предадем на художниците. Какво може да бъде по-забавно за аниматора, от това да може най-накрая да съживи в CG тези герои, които подскачат наоколо като анимационен филм от старата школа?“
Може би най-голямото предизвикателство при връщането към оригиналните рисунки на Пейо беше трансформацията на изключително привлекателния дизайн на героите на смърфовете на Пейо в 3D. Работата трансфера на рисунките на Пейо в 3D анимация бе за дизайнера на образите Патрик Мате, един французин, който е израснал с героите. Той разказва, че е бил развълнуван не само за улавяне на белгийския стил на рисуване, които влияе на Пейо при създаването на смърфовете, но също така и да улови духа на сините герои в техния дизайн. „Смърфовете са толкова мили, толкова симпатични за малки и големи - има цяла една смърфска вселена, която е много специална. Така че не определено не исках да се промени това, което хората харесват толкова много."
Мате помага аниматорите да ловят начина, по който се движат героите като представя няколко скици извън неговия дизайн, показвайки поведението и отличителните черти на героите. Но заради начина по който Пейо рисува образите, аниматорите трябваше да изградят на филмовите герои от нулата. „Те имат припокриващи се очи; когато са изненадани или развълнуван, веждите им изкачат над шапките; и когато отворят устата си широко, челюстите им не се движат - тяхната форма на главата остава постоянна.“ - отбелязва Алън Хокинс. За да се запазят тези идеи означава, че стандартната "платформа" за лице – контролите,които аниматора използва, за да съживи образа - не могат да бъдат използвани. Това налага създателите на филма да изградят изцяло нова платформа. (Добрата новина все пак е, че повечето от смърфовете следват същия дизайн, така че е необходимо само едно устройство, което може да се дублира много пъти.)
Фактът, че са работили в CG е предизвикателство, казва Майк Форд, отговорника за визуалните ефекти на филма: „По принцип, всичко в компютърната анимация е много симетрично, което за смърфовете не е удобно, - обяснява той. - Винаги ги правим да
се виждат три-четвърти от очите - едното леко пред другото с извита линия“.
Този подход помага и при анимирането на Гаргамел. „Аниматорите бяха в състояние да направят всички забавни и готини неща, които излязоха покрай текста на Рейн Уилсън. Той стана автоор на някои от най-добрите шеги във филма, - казва Хокинс. - Беше забавно да го имам в дует с Азраел, защото той казва нещо глупаво, а пък Азраел знае повече от него.“
Създателите на филма полагат гоелми усилия да изготвят контраст между Смърфското село и замъка на Гаргамел. „В Смърфското село цари усещане за безопасност, което го пресъздадохме с цветове и форми; а бърлогата на Гаргамел е изпълнена с ъгли и сенки, почти немски експресионизъм – пълна е с изненади и не знаеш какво ще се случи по-нататък.“ - казва Асбъри.
Аниматорите отдават почит на хумора като зареждат филма с визуални скечове и шеги. „Всеки от екипа може да вкара шега и в няколко случая аниматора внася нещо забавно, което не е планирано за този момент и се оказва, че е толкова смешно, че остава във филма. - казва Хокинс. - Има една сцена в Заешките проходи, където Очилатият смърф пита Непохватният смърф как е и Непохватният Смърф отговаря: „Добре, предполагам. " Това не е смешно, докато аниматора не сложи Непохватният смърф в ембрионална поза. Контрастът между относително нормално звучащ диалог в сравнение с неговата изключително страхлива поза се получи доста забавно.“
Този подход се оказва на място дори като създателите на филма разширяват света на Пейо със Забранената гора и новото смърфско село Смърфигор. В типичната гора нещата са зелени, жълти и в други топли цветове. В Забранената гора палитрата е много по-синьо-зелена, по-студени цветове, виолетови, необичайни магически цветове, които са комбинирани заедно. Там е пълно с необичайни същества, но всички те се вписват в света на Пейо. Всички същества и растения имат приятелски дизайн, въпреки че могат да светят в тъмното или да издишат огън или да имат други магически качества.
„Често се шегувахме, че не само трябва да изградим пълен набор от декори за изпълване на гората, в която смърфовете живеят, но и че трябва да изградим още един напълно нов набор от растения и дървета за още по-сложната Забранена гора, - казва Форд. - Забранената гора трябваше да се усеща завладяваща, вълнуваща и жива.“
Екипът създава фантастични нови растения, които аниматорите могат да превърнат в ходещи създания: Смърфоядни растения, Целуващи цветя, Боксиращи цветя, Цветя очички. Всички са вдъхновени от реални растения, подложени на полета на фантазията. Поставянето им в движение изисква много тичане напред-назад между екипа на аниматорите и този на художниците. „Трябваше да почнат от изглеждащо нормално растение до отварящо и затварящо уста, дъвчещо смърф, и след това да го изплюе невредим, - казва Форд. - Имахме много гъвкавост в това как да ги накара да се държат като уста, но беше доста трудно да измислим как да се организират листата така, че да образуват формата на устата, как да бъде в съответствие от кадър до кадър, да ги накараме да се свият и разтеглят без да се получи процеп в пространството между всяко от листата - те трябваше да останат затворени.“
„Целуващото цвете е вдъхновено от лилиуми и орхидеи с топли розови и червеникаво лилави цветове. Патрик Мате, нашия дизайнер на героите, помисли за големи червени боксови ръкавици и как те биха могли да бъдат адаптирани към Боксиращото цвете. Лизи Никълс, един от нашите визуални артисти, използва растението Декоративен патладжан като основа, а ние му нарисувахме ирис, зеница- и те вече изглеждаха като големи овални очи, поставихме ги на стъбла, за да се чувствам малко като орхидея." - добавя Форд.
За Хокинс, Блестящите зайчета в Забранената гора, дават на аниматорите първите подсказки за това как ще изглежда готовия филм . „Това беше първата ни анимирана последователност и беше нещото, което ни помогна да научим чувствителността на Кели и стила на анимация за филма, - спомня си той. - Това беше страхотна сцена, с която да започнем, защото има много екшън и бързи кадри.“
Сияйните зайчета и водните кончета са само две от многото същества, които Мате разработва в скици за разглеждане на варианти преди окончателния избор. Аниматорите обръщат специално внимание при изграждането на всеки от новите смърфове със собствена личност. „Всеки човек си има свой стил на движение, както и нещо специфично, и Кели ни насърчаваше в тази насока. Той беше доста конкретен в желанието си да помним, че всеки смърф се движи в зависимост от собствения си характер." - казва Хокинс.
Създателите на филма дори обърнаха специално внимание на звуците на Смърфигор. „Искахме истинска връзка с природата, - обяснява Асбъри. - Искахме неща, които са от земята и от гората - музикални инструменти, барабани, рогове. Нашият невероятен композитор Крис Ленерц намери инструменти, а в някои случаи само ги направи, които звучат естествено - звучат като удряне на камъни или свирене с тръстика или с цвете. Всичко, което можеше да се направи, за да се пресъздадат тези природни звуци, той го постигна.“
Когато създателите на филма представят своите проекти и идеи на Вероник Кълифорд, от реакцията й разбират, че са на прав път. „Вероник ни каза, че Пейо е направил няколко скици и е рисувал в същата посока, като това, което вие сте направили, - казва Мате. - Както се оказва, това е една история, която Пейо е искал да разкаже."
|
