След като са очертали щастието, Мичел и Дорн започват да изграждат историята, като привличат на помощ на сценаристите Джонатан Ейбъл и Глен Бергер, които са били архитектите на друга анимационна филмова вселена – Кунг Фу Панда на DreamWorks Animation. Бергер споделя, че новата задача е „истинска творческа промяна на темпото и бе толкова забавна.“ А Ейбъл добавя, че „най-големият дар за нас като автори на ТРОЛЧЕТА бе голямата свобода на действие. Ние започнахме с най-оптимистичния характер на света, после създадохме най-песимистичния, и след това ги обединихме в общо пътешествие.“
Началото на ТРОЛЧЕТА, разбира се, представя позитивното им отношение към живота, показва как живеят сред песни, танци и прегръдки; следват танц, прегръдка и песен... и така нататък, вече можете да си го представите.
След изпълнената с екшън предистория, която разкрива как кралят на тролчетата, Пепи, героично е избавил народа си от плена на Берген, и са основали своя нов дом в гората, се запознаваме с вече порасналата му дъщеря - Попи, която е начело на всеки празник, защото... тролчетата обичат да празнуват!
За съжаление, непрестанните веселби на Попи и приятелите й привличат вниманието на Берген, и двайсетгодишният период на свобода от нещастните им съседи е към края си, когато подлата Берген - Шеф, залавя приятелите на Попи и ги отвлича в своя град.
Попи няма друг избор, освен да се обърне за помощ към единственото тролче, което знае как да намери местоположението на града на Берген – вечно подготвения, твърде предпазлив и определено нещастния Бранч. Бранч е единственият трол, който не пее, не танцува, и никога, никога не прегръща.
За да спасят приятелите си от клетата им участ, Попи и Бранч предприемат пътуване към опасния свят на Берген. По пътя те се изправят пред всевъзможни препятствия. В критичен момент силата на положителното мислене сякаш проваля Попи, тя се отчайва и губи своята решителност. Негативността, също както и щастието, е заразна, така че, когато Попи е завладяна от отчаяние, то се предава и на нейните приятели. На най-малко очаквания член на групата се пада отговорността да донесе щастието обратно на тролчетата.
|
