Когато срещаме Попи, тя е вечният оптимист, който намира вдъхновение за позитивната си нагласа отвътре. Тя е изтъкана от оптимизъм. Нещо повече, тя е вдъхновена жена, която е способна и уверена, силна и решителна, и умее да работи в екип.
„Попи е различна от всички принцеса, които сте виждали до сега, - казва Мичъл. – Освен своите лидерски умения, тя притежава и изненадващи странности. Тя е героиня с голяма притегателност и много дълбочина."
Уникалните качества на Попи включват също и нейния външен вид, който резонира с Шей: „Като кинотворци, аз чувствам, че е наша отговорност да създаваме запомнящи се герои. Прекрачихме всички правила от книгите за една принцеса, и създадохме една много симпатична, заоблена и босонога тролска принцеса.“
„Дъщеря ми е единадесет, - продължава Шей. - Тя има наистина остър ум и аз бих искала по-скоро да използва него и да завладява с въображението си, вместо да бъде обсебена от образа си в огледалото. Защото всяко едно момиче е красиво!“
Киселят и недоволен спътник на Попи – Бранч, е единственият параноик в света на тролчетата. Дълго след освобождението им от пленничеството на Берген, само той продължава вижда заплаха от тяхна страна, но никой в селцето не му вярва. Бранч води недоволно съществуване и винаги се подготвя за най-лошото. Той е загубил чувството си за радост и е смутен от вечно позитивното отношение на останалите. Бранч често се пита дали той е останал единственият нормален трол, който е запазил разсъдъка си. В течение на филма той е предизвикан да пусне миналото, дори да има опасност това включва страховити изблици на песни, танци и прегръдки.
Бранч представлява нашите страхове и как те могат да ни погълнат и да ни отдалечат от щастието вътре в нас. Винаги бдителен и нащрек, той не спира да проучва потенциалните опасности и прекарва живота си в подготовка за най-лошото, вместо да се наслаждават на настоящето. Макар някои от неговите опасения да са основателни и наистина да има много реални опасности наблизо, Бранч трябва да се научи да живее живота си, като не позволява на страха да го победи.
Както всички сървайвъри, Бранч вижда опасностите навсякъде, и затова си е построил специално жилище, което е непроницаемо за нежелани посетители, независимо дали са тролчета или Берген. Конструирал си е подземен бункер, който твърди, че е замаскиран, надеждно укрепен и 100% сигурен срещу нашественици.
Когато Попи и Бранч обединяват усилията си, за да освободят приятелите си, екстремните натури на двете тролчета в крайна сметка се срещат по средата и дават изненадващи резултати. Същевременно Попи се е заела и с още една спасителна мисия, от по-личен характер: да промени светогледа на Бранч.
Подобно на много други велики екрана двойки, Бранч и Попи доказват, че противоположностите не се привличат, поне не в началото. Това прави развитието на връзката им още по-забавно. Попи обича Бранч, защото тя обича всичко и всички. И това дразни Бранч дори още повече, което е бонус за Попи, а заяжданията им са един вид флиртуване между тях. Дорн ги сравнява с един от най-известните двойки на екрана: „Техните динамични отношения с много топло чувство ни напомни на това, което преживяхме, когато разказвахме историята за Шрек и Магарето.“
Докато заядливата химия между Попи и Бранч показва противоположните им характери, в течение на приключението двамата герои бавно започват да се влияят и да се учат един от друг. В края на краищата, те трябва да разберат как да работят заедно, за да спасят приятелите на Попи.
|
