“Знам, че днешната култура на работа вече не осигурява лоялността, която е била обещавана на предишните поколения. Това, в което вярвам, е, че добрите неща се случват на хора, които се скъсват от бачкане, и че добрите хора като вас, които са стигнали върха, не са се озовали случайно там. Моето мото е: Ако искаш да спечелиш от тотото, трябва да изкараш пари за фиша.”
—Луис Блум, Лешояда
***
Всяка нощ, докато градът спи, разнородни екипи, въоръжени с бързи коли, скъпи видеокамери и радиа с полицейски честоти, дебнат из Долината, в която се е разпрострял Лос Анжелис, в търсене на истории. Тези журналисти на свободна практика търсят катастрофи, пожари, убийства и други поразии, с надеждата да продадат записите на новинарските екипи на местните телевизии. Търчащи от едно местопрестъпление към следващото, те са движени от простото уравнение, превръщащо престъпленията и жертвите в долари и центове.
За сценариста и режисьор Дан Гилрой, нощната субкултура на незачитащите нищо ловци на новини се превръща в перфектния свят, в който да развие главния герой Лу Блум. Олицетворение на отчужденото по-младо поколение, Лу е изправен пред бъдеще, в което стажът и минималната заплата са заменени от обещания за работа на пълен работен ден и кариера. "Какви са шансовете за работа и израстване за поколението на Лу, когато възможностите са изчезнали заради глобализацията от минимални заплати?" чуди се Гилрой. "Това е средата, в която живее героят на Лу. Това е свят на нарастващо икономическо неравенство. На затворени врати. На стаж, който създава крепостни слуги. Това е работната реалност, не само за Лу, но и за милиони хора."
С възможността да покаже тази лосанжелиска субкултура, Гирлой започна с няколко ключови концепции. "Лу е човек, който не се променя, а вместо това подчинява света около себе си," казва творецът. "Видях в това шанс да създам герой, който да се огледа като в огледало."
Издигането на Лу в света на телевизионните новини е класическа американска история за успеха - с мрачен обрат. "Той започва с търсене на работа, а завършва като собственик на развиващ се бизнес. Това е хепиенд за нашия герой, но кошмарен завършек за обществото." Гилрой споделя, че е искал да внуши отвратителното знание, че истинският кошмар не е Лу, а светът, който го е създал и възнаграждава.
Тънката граница за Гилрой е в поддържането на връзка между Лу и публиката, като постоянно открива хуманността на героя. "Библията на Лу са свалените от интернет свещения писания на мултинационалните компании, и той е истински вярващ," обяснява Гилрой. "Лу е вечно наблюдателен, попива всичко като сюнгер и се учи. Това са добри човешки качества, каквото е и фундаменталното му желание да търси и да се издига. Това създава емпатия към каузата му, докато той си търси работа и връзка с жена. Тези качества, съчетани с неговата самота, правят Лу хуманен."
Завладян от сценария на Гилрой, Джейк Джиленхол се присъединява като главен актьор и продуцент на ЛЕШОЯДА. При първата им среща, Гилрой и Джиленхол се съгласяват да подходят със сътрудничество към материала. "От самото начало смятах да позволя на Джейк да отиде на място на огромно изследване," казва Гилрой. "Той е изключителен талант, който не трябваше да задушавам, нито да осакатявам творческия му инстинкт."
След включването на Джиленхол, кастинг режисьорът Минди Марин събира останалата част от актьорския състав, след значителен принос от Гилрой и Джиленхол. "Джейк много искаше да е част от кастинга," обяснява Гилрой, "а аз много исках той да участва в процеса."
|
