Както песните в „Най-великият шоумен“, дизайнерската естетика на филма смесва минало и съвремие – сблъсквайки 19 век, епохата на Ф.Т. Барнъм, с бъдещето, в което живеем ние сега. С помощта на екип от отдадени на работата си творци, включително оператора Шеймъс Макгарви, монтажиста Джо Хътшинг, художника Нейтън Кроули и художника на костюми Елън Мирожник, Майкъл Грейси създава визия, която не е типична за нито една определена епоха. По-скоро можем да я открием в силата на въображението, преодолявайки разстоянието между времената на Барнъм и нашата собствена действителност.
Грейси започва работата по филма като буквално рисува по-голямата част от него. „Има невероятен художник на име Джоел Чанг, с когото работя по всички мои проекти. Това, което той създава, е много по-свободно от сториборд, но въпреки това е с кино-облик. С Джоел минахме през целия филм и той направи рисунка за всеки един кадър. Тези рисунки бяха отправната точка на работата със Симус и Нейтън. Беше страхотен начин да им покажа визуално всичко, което беше в главата ми“.
Като символ на днешните по-цивилизовани времена, Грейси трябва да пресъздаде цирковия живот характерен за 19 век, с цялата зрелищност на света на Барнъм, без да използва истински живи животни, експлоатирани в миналото за забавление. За тази цел, специалистите по визуални ефекти на Moving Picture Company (MPC) създават дигитално цялата плеада от животни. „За мен бе особено важно да няма истински животни на снимачната площадка“, споделя Грейси. „MPC свърши невероятна работа, за да ни убеди, че това са реални животни без да имаме притеснения, че сме жестоки към истински живи твари“.
Шеймъс Макгарви, известен с изключителната си работа по ленти като Изкупление и Ана Каренина, се влюбва в идеята, че филмът трябва да притежава визия отвъд всякакъв исторически период. „Това, което Майкъл желаеше, е жива, съвременна атмосфера“, казва той. „Съгласихме се, че всичко трябва да изглежда актуално и много се забавлявахме като използвахме движения на камерата и цветове, които няма да видите във филми за минали периоди. Използвахме дигитални камери и модерна наситена палитра. В дизайна има и щипка хумор, като непрекъснато се противопоставя на идеите, типични за един застоял исторически филм“.
Нещата стават още по-интригуващи, когато Грейси започва да показва на Макгарви хореографията. Макгарви е наясно, че иска да избяга от представите за един филмов мюзикъл и решава да направи камерата по-жива, с по-плавни движения и представляваща танците в по-близък план, отколкото сме свикнали. „Хореографията е невероятна и по никакъв начин не представя танците от онова време. Тя е изключително модерна и това бе моето вдъхновение за движението на камерата. Хареса ми възможността за експериментиране, която хореографията ми предостави“.
Грейси и Макгарви дори репетират движенията на камерата. „Дългият репетиционен процес ни даде време да опитаме с различни идеи“, споделя Грейси. „В това пространство можеше само да бъдем креативни. През нощта преглеждахме снимките, спахме няколко часа и се връщахме вече научили доста“.
За снимките в т.нар. Американски музей на Барнъм, Макгарви използва кранове. „Прибягнахме до 15-метров кран, който може да се разпъва и прибира много бързо, което ни даде възможност да заснемем най-динамичните кадри. Камерата бе в състояние да обхване всички танцьори и придава страхотна емоция на екрана. Даде ни височината, когато ни бе необходима, и ни позволи да се спускаме от високото към ниското“.
Благодарение на работата по дизайна на Нейтън Кроули, Макгарви снима сред миниатюри, които представят Ню Йорк до най-дребния детайл. „Филмът се развива в света на въображението, така че миниатюрите се вписват в тази идея, като в същото време използвахме театрални елементи, които също са ключови за нашата визия“, казва Макгарви. Грейси добавя: „Миниатюрите като вид изкуство може да са на умиране, но чрез тях създадохме любимите ми кадри във филма“.
Поради сложността на кадрите, както мащабни, така и в по-близък план, по-голяма част от филма е предварително визуализирана. Въпреки огромната подготовка, според Макгарви е било от изключителна важност да си отворен към всякакви случайности. „Ако приемате инцидентите спокойно, понякога те могат да доведат до страхотно вдъхновение“, казва той. „Дори неволното размазване може да създаде неочаквана динамика. И това е най-страхотното в киното, до монтажа и пост-продукцията, постоянно откривате най-добрия начин да разкажете историята“.
Художникът Кроули, номиниран за Оскар за великопната си работа по Престиж, Черният рицар и Интерстелар, също се опитва да надмине себе си. Въпреки че е известен с иновативното си сътрудничество с режисьора Кристофър Нолън (тази година и в Дюнкерк), Кроули никога не е работил по мюзикъл. Той обаче не може да устои на Най-великият шоумен. „Възможността да създадеш света около раждането на цирка и това, което ще се превърне в шоубизнес, е нещо феноменално“, споделя Кроули.
На момента той се запалва по футуристичните иновации на 19 век, от експериментите на Тесла с електричество до новопостроените градски железници. „Заинтересувах се от големия акцент върху футуризма от онова време, с огромните стъклени къщи в Ню Йорк, Париж и Лондон, и всички възможности за обществото, които се създават чрез технологията и появата на масовото електричество“, разказва Кроули. „Въпреки че музеят на Барнъм всъщност отваря врати преди Гражданската война, в нашата визия той принадлежи повече на индустриалната епоха, затова имаме пара, газ и електричество и наистина можем да почувстваме духа на бързо променящото се време, нещо типично и за нашето настояще“.
|
