Класическата мистерия на Агата Кристи със своите прекрасно представени герои, затворени в луксозен пътнически влак, напрегнати сцени и свежи диалози, обсебва читателите още с публикуването на романа през 1934 г. The Times of London излиза със следния коментар по повод на книгата: „Малките сиви клетки отново разрешават нещо, изглеждащо неразрешимо. Госпожа Кристи превръща една невероятна история в съвсем истинска и увлича читателите, които са държани в напрежение до финала“.
Поколения читатели са запленени от мистерията, престъплението, историята и героя на Еркюл Поаро. Очарованието на Ориент Експрес е възвеличано от написаното от Кристи и пътешественици продължават да се събират и до днес, за да открият прочутите купета и сервизи от онези дни. Стая 411 в хотел Pera Palace в Истанбул, където се смята, че Кристи е написала романа, също се превръща в популярна туристическа дестинация. По целия свят съществуват общества и клубове, посветени на преоткриването на мистериите на Кристи, особено тези с главен герой Еркюл Поаро.
На какво се дължи този несекващ интерес?
„Агата Кристи няма равна в създаването на пълнокръвни герои, при това със съвсем пестеливи средстава, което ги прави толкова различни и колоритни, но съвсем истински. В „Ориент Експрес“ има и много великолепие. Има и сняг. Налице са още елегантност и златната ера на романтичното пътуване. И, разбира се, убийство“, казва Кенет Брана. Този филм представя на ново поколение фенове на киното завладяваща екранизация на една от най-обичаните мистерии за всички времена. Това своеобразно пътуване комбинира звезден актьорски ансамбъл и възхваляван продуцентски екип.
При Агата Кристи всичко започва с историята. Но за да се направи филм, разбира се, трябва първо да се сдобиете с правата за екранизирането на тази история. За продуцентите Марк Гордън и Саймън Кинбърг това се оказва една близо петгодишна битка. Първоначално двамата се допитват за правата отделно един от друг, но скоро решават, че най-добрият подход е да обединят сили.
Гордън и Кинбърг впоследствие намират партньор в лицето на Ридли Скот. Сега е време да открият сценарист...
Като огромен почитател на Агата Кристи и дългогодишен сътрудник на продуцента Ридли Скот, сценаристът Майкъл Грийн (ЛОГАН, БЛЕЙД РЪНЪР 2049) е поласкан от поканата да пренесе тази забележителна история на екрана. Продуцентът Скот, самият той фен на Кристи и почитател на версията на Сидни Лъмет от 1974 г. на „Убийство в Ориент Експрес“, е въодушевен от възможността да екранизира на свой ред книгата, като вижда в това чудесна възможност да представи писателката пред съвременната аудитория. Грийн е съгласен.
„Това са невероятни истории с герои, на които не може да се наситите“, казва Грийн. „И ако имате щастието да се насладите на книга или пиеса на Агата Кристи на подходящата възраст, тя ще ви очарова и ще остане завинаги запечатана в съзнанието ви“.
Макар и върл почитател на Кристи, за Грийн една нейна история се откроява над всички: „За мое щастие любимият ми роман на Агата Кристи е, ръцете долу, „Убийство в Ориент Експрес“. Той не само включва Еркюл Поаро, моя любим герой, но е история с изненадващ финал, заедно със запленяващи герои. Обстановката е величествена и всичко се откроява в съзнанието ми до най-малкия детайл.“
Грийн се среща с наследници на Кристи, за да обсъдят проекта: „Всички бяхме съгласни със следното: искахме да представим романа на нашите съвременници, без да променяме същината му, без да променяме духа му, така че днешната публика да го съпреживее, да му повярва и да бъде развълнувана от него“.
За Грийн неговата адаптация на класическата мистерия с убийство придобива смисъл, след включването в проекта на Кенет Брана (ХЕНРИ V, ПЕПЕЛЯШКА). „Може би най-вълнуващият ден в подготовката за филма беше, когато разбрах, че Кен е заинтересуван да го режисира и да играе в него“, признава Грийн. „Имам огромно уважение и високо го ценя и като актьор, и като режисьор. Изведнъж този хипотетичен сценарий, който бях написал, се превърна във филм, какъвто можех да си представя през погледа на Кен и величието на хората, които той можеше да привлече към проекта“.
Джеймс Причард, правнук на Агата Кристи и председател на сдружение Агата Кристи, е съгласен с Грийн: „Гледам филмите на Кен от съвсем млад – гледал съм неговия „Хенри V“ като част от обучението ми в университета. Да работим заедно по този филм, с този невероятно талантлив режисьор и един от най-добрите актьори на своето поколение, и точно талант от неговия калибър да иска да играе Поаро, ме изпълни с невероятна гордост“.
Известен със слабостта си към класиката, Кенет Брана е точен избор от самото начало. „От Fox знаят, че обичам трилърите и ми предложиха този може би най-класически трилър“, припомня си актьорът-режисьор. „Като че ли те знаеха и че обичам влакове – определено харесвам заглавието „Убийство в Ориент Експрес“. Винаги предизвиква особен ефект и ти припомня златната ера на пътуванията. В сюжета важни са героите, освен това действието е съсредоточено в много ограничено пространство, в което всички са под огромно напрежение. Героите са безкрайно интересни и коренно противоположни един на друг и се сблъскват при възможно най-опасни обстоятелства. Прочетох сценария на Майкъл Грийн и бях абсолютно обсебен от него“.
При наличието на доста екранизации на романите на Кристи, желанието на Брана е да покаже в нова светлина тези герои, представени от Грийн с повече дълбочина и съчувствие, както и да изследва по-обстойно тяхната мотивация за отмъщение.
„Майкъл Грийн наистина обожава книгата и героите. Той не се опитваше да създаде евтино забавление, нито да осмее героите – особено Еркюл Поаро“, отбелязва Брана. „Има голяма доза съчувствие в сценария, а едно от нещата, които ме изненадаха и развълнуваха по отношение на филма, беше че той е донякъде емоционално преживяване, което зрителите не могат да си представят. Филмът стига по-далеч, защото представя теми като мъката, загубата и отмъщението по много изтънчен и одухотворен начин“.
Да не забравяме и обстановката, в която се развива действието. За модерната публика пътуването се е превърнало в нещо досадно, в средство да се стигне до определена дестинация. Обстановката в Ориент Експрес предполага едно завръщане към грижите и прецизността, които са били характерни за пътуванията по това време и към истинския лукс на това преживяване. Сценарият на Грийн улавя чара на епохата и представя прочутия влак до най-малкия детайл.
„Майкъл се наслаждава на златната епоха на пътешествията и отделя внимание на всеки детайл в Ориент Експрес, както и на впечатленията на други хора от него“, казва Брана. „И двамата изпитахме това донякъде детинско вълнение от възможността да прекосим Европа на този дворец на колела, с неговите ограничени пространства, които ви карат да се замислите какво от всичко в него би се раздрусало през нощта. Така че неговият точен усет към книгата, към емоционалната й дълбочина и настроенията в нея, чувството за забавление и въодушевление, както и уважението към романа – всичко това присъстваше на всяка страница. За мен неговият сценарий беше истинско богатство“.
Брана е развълнуван от възможността да пренесе на екран сценария на Грийн, но и от възможността да работи по проекта с наследниците на Агата Кристи: „Матю Причърд [внук на Кристи] и Джеймс Причърд [правнук на Кристи] бяха сред първите хора, с които се срещнах, когато се включих в екипа, и връзката с тях беше много важна за мен. Матю е израснал с Агата Кристи, а Джеймс не само е част от семейството, но е много интелигентен, полага невероятни грижи за наследството и е много добър сътрудник. И тримата бяхме уверени, че романът на Агата Кристи има потенциал за развитие. Тя продължава да забавлява и да ни кара да мислим различно“.
За значимостта на историята Джеймс Причърд споделя: „За мен Убийство в Ориент Експрес е една от най-сполучливите истории на Агата Кристи. Той е едно удивително изследване на справедливостта, а справедливостта беше от огромно значение за моята прабаба. В сърцевината на историята има неща, които са наистина уникални и това я прави толкова значима. Историята на заден план също е невероятно трогателна и предизвикателна, а начинът, по който Поаро се справя с всичко, е удивителен.“
Матю Причърд добавя: „Това е комбинация от много различни неща. Очарованието, оригиналността на историята и неочаквания финал. За 30-те години на XX век това е била една брилянтно написана книга и според мен не можем да преценим от дистанцията на годините колко уникална е изглеждала тогава. Моята баба е пътувала в тази посока, спирала е в Истанбул по пътя си към Сирия и Ирак, така че за почитателите на Кристи има поразителна автентичност в написаното от нея“.
За първи път в кариерата си Грийн разработва сценарий с някой, който е едновременно режисьор и изпълнител на главната роля. „Двамата заедно с Кен обмисляхме не само как да бъде сниман филма, но и как той иска да изиграе своите сцени. Имахме възможност да прегледаме диалозите и да обсъдим как ще бъде разположена камерата, но аз можех да го слушам как произнася репликите директно на мен и имах възможност да преправя някои от тях специално за него. Беше много интересен и ползотворен процес, освен това е много по-лесно, когато режисьорът знае абсолютно точно как изпълнителят на главната роля ще изговаря всяка дума“.
Брана обяснява защо му е било толкова лесно да режисира и играе Поаро: „Имах чувството, че тези две задачи са напълно подходящи за един човек. За мен Еркюл Поаро е режисьор. Той насочва героите и като режисьор интуитивно се опитва да ги изслушва, така че да не звучат фалшиво, и знае как да създаде настроението, необходимо за всеки разпит на заподозрените“.
Като режисьор, влиянието на Брана върху тези невероятни актьори и всеки детайл от изпълнението им, е точно това, което Поаро трябва да има, докато се опитва да открие знаците за вина, или както често го описва Кристи: „Поаро забелязваше всяко потрепване на очите“.
„Поаро разчита безпогрешно езика на тялото“, споделя Брана. „Той не вижда просто някой с предмет, а преценя какво точно този някой прави с този предмет. Това е начинът, по който хората се хранят или излизат, или нещото, което се опитват да скрият, или как се смеят. И от своята собствена гледна точка, според която всеки е заподозрян, той често прибягва до теорията си, че понеже е белгиец, е различен от всички, и другите го смятат за такъв, дори за прекалено ексцентричен, и защото го считат за такъв, те го подценяват“.
Номинираният за „Оскар“ Джони Деп, който играе ролята на гангстера Едуард Рачет, е заинтригуван от това как историята продължава да звучи интересно и свежо. „В нея е налице всичко, което бихте очаквали от Агата Кристи“, казва той. „Смърт, убийство, интересни герои, необикновена ситуация с много блясък – всички тези елементи, включени в това прекрасно място и пътуване. Бях наистина впечатлен да се завърна към всичко това и да усетя, че нищо не е подвластно на времето, дори изглежда съвсем ново. За мен са налице всички знаци за една добре разказана история“.
Номинираният за „Оскар“ Уилям Дефо, който ще видим като професор Герхард Хардман, е привлечен от сценария заради открояващите се герои: „В тази история важен е стилът, а ролята на Поаро е интересна и е написана прекрасно, такъв е и балансът между героите. Има силно въздействие и е забавна, а в центъра й е една морална дилема“.
„Всички основни сюжетни линии са налице тук“, отбелязва Лесли Одъм, Мл., изпълняващ ролята на доктор Арбътнот, „но всичко е представено на езика на днешната публика, която е виждала и чувала всичко. Възможно ли е да развълнуваме тези деца? Възможно ли е да стоят напрегнати на седалките си, след като са виждали какво ли не? Мисля, че Кен и Майкъл са свършили чудесна работа в това отношение“.
Стилът, изяществото и романтиката в сценария на Грийн и способността на сценариста да остане верен на същността на историята, осъвременявайки я за днешната публика, привлича звездния актьорски състав. Мануел Гарсия-Рулфо, който играе Бениамино Маркез, един от новите герои в историята, обяснява: „Новата екранизация притежава същото ДНК като романа, но е по-динамична“. Луси Бойнтън, която ще видим като графиня Андрений, допълва: „Има перфектен баланс – това е модерна версия, но тя остава вярна на всичко, което е свещено в историята на Агата Кристи“.
След като за първи път прочита сценария, Джош Гад, играещ ролята на асистента Хектор МакКуин, моментално решава, че иска да участва във филма. Той обяснява: „Трябваше да прочета около 20 страници от сценария, за да се обадя на агента ми и да му кажа: Няма значение дали ще играя кондуктор, който къса билетчетата, искам да участвам в този филм, той е изключителен! За мен като актьор, но и като фен на киното, нещо толкова остроумно, толкова епично, което почти ни завръща в златните години на Холивуд, беше наистина вълнуващо“.
Другата причина, за да желае толкова да участва, е възможността да работи с великия Брана. „Страхотното при Кен е, че той работи по проекта като един от нас“, обяснява Гад. „Преди всичко той е актьор и затова разбира въпросите, които задаваме, разбира несигурността, която изпитваме на моменти, и с него може да разговаряме за това и да получим адекватен отговор като от някой, който е точно като нас“.
Дефо намира много прилики между режисьора Брана и неговия герой Поаро. Той обяснява: „Задачата на режисьора е еднаква с тази на ролята, изиграна от Кен. Като режисьор той е като господар на цирка, който подготвя всяка сцена и казва на всеки това, което трябва да знае с развитието на историята. Същото се случва в самата история, тъй като всичко е в ръцете на Поаро и той режисира събитията“.
Дългогодишен партньор на Брана, Дерек Джакоби, приел ролята на иконома Едуард Мастерман, смята, че Кен е много добър режисьор, защото той е преди всичко актьор. „Нещата, с които той успява да борави едновременно са зашеметяващо много, но винаги съм се възхищавал на възможността му да играе и след това да успее да погледне на себе си обективно. Мисля, че това е изключително“, казва Джакоби. „Невероятно е да го видиш в действие, защото очите и умът му работят на всички нива“.
Носителката на „Оскар“ Пенелопе Крус, която играе мисионерката Пилар Естравадос, също е впечатлена от способностите на Брана да редува безпроблемно режисурата с играта си като Поаро. „Той наистина притежава невероятна мощ! Имах чувството, че прави филм, който ще превземе нашето съзнание и ще ни държи като в капан, като някаква странна магия“, казва Крус. „Всичко изглежда като невероятен танц, който е толкова лесен за него, но всъщност е много странен за всички нас и сме тотално разбити от начина, по който го играе. Все пак актьорският състав беше доста голям и той имаше безкрайно много задължения“.
Том Бейтман, който е в ролята на мосьо Бук, допълва: „Брана има качества на невероятен лидер, той е прекрасен режисьор, но според мен водещ е неговият актьорски талант. Той иска непрекъснато да играе и можеш да усетиш това, докато снимате заедно една сцена. Кен е толкова развълнуван от това да застане пред камерата, че никой не изпитва притеснение, защото не усеща, че е режисьор, тъй като това не му струва никакви усилия“.
|
