|
|
ФИЛМ
|
|
След като завършва Факултета по кинематографски изкуства на Университета на Южна Калифорния през 1998 година Дейв Ериксон работи като сценарист и продуцент на пълнометражни телевизионни филми и сериали. Списъкът на творческите му постижения включва дейността му на изпълнителен продуцент на филма „Марко Поло/Marco Polo“ за Netflix и The Weinstein Company, съизпълнителен продуцент на хитовия сериал „Синове на анархията/ Sons of Anarchy“ по FX и автор и продуцент на сериала „Законът на Кентърбъри/Canterbury’s Law“ по FOX.По какво се отличава „Пази се от живите мъртви“ от „Живите мъртви“ и дали човек може лесно да се увлече по „Пази се“, ако не е гледал „Живите мъртви“? Определено е лесно, не е необходимо да знаеш каквото и да е за „Живите мъртви“, за да се увлечеш по „Пази се…“. В разговорите ми с много хора – актьорите, продуцентите и някои зрители, всички бяха единодушни, че подходът ни към сюжета е такъв, че не предполага да сте предварително запознати с комикса или с другия сериал. Но, ние сме го организирали по такъв начин, че ако сте фен на оригиналните графични романи и гледате „Живите мъртви“, да можете веднага да разпознаете митологията и да видите отделните пластове на сюжета. Но, освен това, ще можете да оцените и различния подход на „Пази се…“, различната му гледна точка.По време на първия сезон всяко от семействата претърпя някаква огромна загуба. Мислите ли, че във втория сезон това ги е обединило и е увеличило решимостта им да оцелеят? Да, въпросът е интересен, тъй като едно от важните неща за Робърт Къркман , когато започнахме да работим върху драмата, беше темата за насилието и за това как всеки от героите се отнася към него. Като тук се има предвид не само ‘смъртта’ на заразените, но и начинът, по който всеки от героите реагира, когато трябва да бъде унищожен някой заразен. Към края на първия сезон те бяха нападнати от орда зомбита и повечето от тях (с изключение на Травис, Крис и Алиша) трябваше да се борят с някой от заразените и да го ликвидират. Така че въпросът се отнася до последствията от това насилие и морала на всеки от героите. По-късно, през втория сезон, те намериха подслон на яхтата на Странд ‘Абигейл’, но разбрахме, че тази идея е дошла не само на тях. Те не са единствените, решили да избягат от Лос Анжелис, проправяйки си път към водата.В края на първия сезон Странд каза: “Единственият начин, по който един луд свят може да оцелее, е да приеме лудостта.” Как се проявява тази мисъл във втория сезон? Мисля, че една от големите теми на втория сезон на „Пази се…“ е, след като сме разбрали, че светът наистина вече го няма, след като сме разбрали, че няма път назад, как това ще се отрази на всеки от героите? Ще могат ли те да приемат това? Дали ще бъдат погълнати и унищожени от апокалипсиса или ще променят същността си? Могат ли те наистина да продължат да се борят срещу него, като се опитат да запазят човешката си същност? Това беше тема, която подхванахме в първия сезон, особено по отношение на Травис, и според мен, сме свидетели на продължението й във втория сезон. Едно от нещата, които и Лайза, и Медисън казаха за Травис, беше, че ако му се наложи да унищожи някоя от тях, това ще го съсипе. Мисля, че един от важните въпроси на този сезон е дали този акт го е съсипал или той ще успее да се съвземе, не само заради себе си, а по-специално заради Крис, който току-що е загубил майка си?Говорейки за Дениъл Салазар (в ролята – Рубен Блейдс), в първия сезон беше намекнато за някои доста тъмни моменти от неговото минало. Вторият сезон хвърли повече светлина по този въпрос. Как тези разкрития ще се отразят на отношенията му с дъщеря му Офелия (в ролята – Мерседес Мейсън)? В първия сезон разбрахме, че Дениъл определено не е скромен бръснар. Истината е, че той е извършвал жестокости, той е направил някои наистина свирепи неща в миналото си. Жена му Гризелда е знаела това. Не непременно подробностите, но е знаела. Въпреки това, тя е била решена да го подкрепя и дори да му даде опрощение, само че сега тя е мъртва. Но, дъщеря му Офелия едва сега узнава за тази негова страна и го осъжда. Офелия е прекарала голяма част от живота си, защитавайки своите родители – имигранти, смятайки ги за малко изостанали, за хора от ‘стария свят’, които се борят да намерят своето място в американската действителност. Тя наистина е употребила много енергия и време, за да се грижи за тях, а сега разбира, че те са били много по-способни да се справят, отколкото тя е смятала. Освен това, тя разбира че наистина не е имала представа какви са родителите й и какъв е баща й. Тя се опитва да разбере какъв е той, докато той очаква да получи от нея изкупление и прошка. Тя гледа баща си и гледа на това, което се е случило с майка й, като отплата за греховете на баща й.В края на първия сезон имаше едно откровение на Ник (в ролята – Франк Дилейни), в което той призна, че е изживял своя апокалипсис като наркоман и че другите хора едва сега разбират неговото положение. Какво е значението на това признание за развитието на неговия образ във втория сезон?Това е много важен елемент от неговото развитие. В края на последния сезон Ник получи лъч на просветление. Той вижда разпадащия се свят, за първи път изчистен от наркотици. Той повече няма да може да си набавя наркотици. Той разбира, че е можел да умре много пъти по време на предишния си живот и сега си задава въпроса как и защо е оцелял. Мисля, че той изпитва нещо като благоговение и изумление. Той искрено се интересува от това, което се случва сега около него. Той искрено се интересува от мъртвите и от мисълта, че му е даден втори шанс в този нов свят. Тъй като има по-голям опит в живота на ръба, той приема по-спокойно този нов свят. За него това е възможност да погледне на апокалипсиса като на един уникален филтър. Той е преживял по друг начин този натиск да оцелее и сега има съвсем друга гледна точка.Заразените в „Пази се…“ са в много по-начално състояние на разлагане, отколкото зомбитата в „Живите мъртви“. Как се отразява това на реакцията на героите към тях?Ами, във втория сезон е минало още малко време, така че те са се разложили малко повече и малко са атрофирали. Освен това, налице са други фактори и компоненти. Солената вода на океана и въздействието на парещите слънчеви лъчи. Така, че има някакво развитие във външния им вид, но съществено е, че те са били заразени в последно време и е много трудно да бъдат унищожени. Това има своята цена в емоционално отношение. Всъщност ние очовечаваме мъртвите и искаме да продължим да показваме тежестта и натиска, които изпитват нашите герои, когато трябва да отстранят тези ‘хора’.Защо е важно заразените да не бъдат превърнати просто в “пушечно месо”?Нещо, което е истински интересно за целия жанр за зомбитата, е че можете да проектирате всяка човешка тревога, всяка фобия и всеки страх върху немъртвите. Идеята на жанра е, че това ви дава възможност да убиете своите страхове. Мисля, че в това има известен катарзис – то ви дава възможност да вземете всичко, което мразите и всичко, което ви държи будни през нощта, и да го унищожите завинаги. Освен това, мисля, че ние искаме да избегнем ситуация, в която заразените прииждат на талази един след друг и биват покосени без никакво реално въздействие върху героите. По принцип, трябва да има нещо, което да се случва в емоционален план. Винаги, когато има някакъв вид взаимодействие с мъртвите, ние искаме да сме сигурни, че то има за цел да развие някаква тема по отношение на участващите герои и да послужи като тласък за развитието на повествованието. Насилието би нанесло на героите, които го извършват, толкова голяма щета, колкото те самите нанасят на унищожаваните от тях заразени.Какви са впечатленията Ви от снимките в Мексико?По време на снимките в Байя екипът ни беше отчасти американски, но имаше и много техници и художници от Мексико сити, както и много местни хора, работещи в Байя. Това беше мащабно начинание и, доколкото мога да си спомня, до този момент в телевизията не беше правено нищо подобно. Това беше непозната територия за всички нас - сценаристи, режисьори, всички продуценти и мрежата. Чувството наистина е много удовлетворяващо. „Пази се…“ е филм, различен от всички останали, и това е много важно за нас. Докато снимахме в Лос Анжелис, в източната част на града, ние се запознахме с околности, които не могат да бъдат видени много често по телевизията и във филмите. Тази тема продължи при работата в Мексико. Беше страхотно да имаме възможност да работим с мексиканските режисьори, сценаристи и технически персонал, а Бернардо Трухильо – художественият директор на нашата продукция, който живее в Мексико сити, беше забележителен със своята енергия и с уникалното си и безценно виждане за нещата. Мисля, че разнообразието е отличителна черта на целия филм. Ние имаме изключително разнообразен актьорски състав и технически екип и според мен, това ни придава много интересен облик и различна визия. Това прави филма истински забавен. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Студията Дисни и Лукас филм пуснаха превю от дългоочаквания трейлър на новия епизод от сагата "Междузвездни войни". Новият филм от поредицата разказва за бунтовници от съпротивата, които се обединяват, за да победят ужасяващата Звезда на смъртта, като откраднат чертежите, по които е била създадена. Припомняме, че тази част от поредицата ще бъде продуцирана от номинираната за „Оскар“ Кейтлин Кенеди, Фелисити Джоунс, Мадс Микелсен, Диего Луна, носителят на „Оскар“ Форест Уитакър и редица други. „Rogue One: История от Междузвездни войни” безспорно е един от най-чаканите филми на 2016 год. ... още »
|
|
|
|
АРТИСТ
|
|
Почина големият български актьор Никола Анастасов. Късно тази нощ, на 84 години, той ни напусна, след тежко боледуване. Кариерата си актьорът започва във Враца, след което се премества във Варна. Първата му роля в Сатиричния театър е през 1961 год, в комедията на Валери Петров Когато розите танцуват". Едни от най-добрите му роли са в "Криворазбраната цивилизация", "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха". В киното е известен с филми като "На всеки километър", в "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите", "Нако, Дако и Цако" - където озвучава един от героите. Актьорът е с македонско потекло и типичното му чувство за хумор, с традиционните шеги, разсмива зрителите десетилетия наред. Той е носител и на множество награди, сред които орден "Стара планина". ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
34-ият фестивал на българския игрален филм “Златна роза” 2016 ще се проведе между 19 и 25 септември във Варна. В дългите и все още топли вечери жителите на Варна и гостите на морския ни град ще имат възможността да видят най-новите български продукции в залите на Фестивалния и конгресен център.За тези, които с носталгия си спомнят за по-старото българско кино, или пък още не са успели да видят продукциите от последните години, по повод 25-годишнината от създаването си, Национален филмов център организира 5 безплатни прожекции на любими български филми на открито. Филмите ще могат да се видят от 20 до 24 септември в района на Морската градина, а кои точно ще бъдат те, решават зрителите. Анкетата ни “Любим български филм” е отворена до 20 август. Засега в класацията води култовият “Вчера” на Иван Андонов от 1988 г., следван от съвременния “Докато Ая спеше” на Цветодар Марков от 2015 г. Ще бъдат показани петте филма, събрали най-много гласове!Гласувайте, за да видите своя филм на “Златна роза” на открито!За повече новини и информация относно часът и мястото на прожекциите, както и за самия фестивал следете официалният сайт на „Златна роза”, както и фейсбук страницата. ... още »
|
|
