🎉✨ Изживейте магията на филмите както никога досега с нашето специално предложение! Насладете се на възхитителната отстъпка от 10% за билети и продукти, когато използвате нашето удобно приложение Cine Grand. 🎟️🛒 🔖 Осребряването е лесно: 📱 Изтеглете приложението Cine Grand. 🎟️ Изберете своите билети или продукти. 🛒 Приложете код "CGVoucher" при плащане. 🎁 Поглезете се и спестете през целия месец. Благодарим ви, че направихте Cine Grand вашият избор за кинематографични изкушения!
Джон Льо Каре – изпълнителен продуцент и сценарист на „Нощният мениджър“ПИСМОТОНОЩНИЯТ МЕНИДЖЪР / THE NIGHT MANAGERТова беше едно от неочакваните чудеса в моята кариера на писател – роман, който бях написал преди повече от двадесет години, заровен дълбоко в архивите на голяма филмова компания, която беше купила правата, но така и не засне филма, внезапно възкръсна за живот и беше адаптиран за съвременната действителност. И по какъв начин!В романа главният ми английски образ беше мъж на име Бър – груб, скучен, делови, но все пак мъж, и аз се връщам към далечните си дни в тайните служби, когато жените в тях бяха, най-меко казано, рядкост. Но дали искахме това през 2015 година – един бял мъж на средна възраст, изправен срещу друг бял мъж на средна възраст, избрал трети, по-млад бял мъж на средна възраст за свое оръдие?Не. Вместо това се появи – с бурни овации от моя страна, възхитителната госпожа Бър, с малко име Анджела, умна, смела, на моменти сурова и мятаща искри, и по Божията воля – бременна в живота, както и в сценария. И след това, както би казал Хемингуей, дойде време за историята В романа голяма част от драмата се развиваше на луксозната яхта на моя изпечен злодей и незаконен търговец на оръжие – необикновеният Ричард Роупър. Но, наемането на луксозна яхта струва куп пари, а във филмите – освен когато се каните да ги потопите, се налагат повторения и възниква чувство на клаустрофобия. Къде по-добре е да дадем на милиардера един слънчев остров с разкошна вила в стил Гетсби по средата и няколко къщички наоколо за служителите и охраната му.На северното крайбрежие на испанския остров Майорка ние намерихме точно такъв богаташки рай и преместихме там Ричард Роупър, заедно с много по-младата от него, несравнимо красива, смущаващо интелигентна метреса Джед. Но, трябваше да се погрижим и за по-нататъшното развитие на историята. А ние бяхме все така решени тя да се развива в наши дни. Преди двадесет и пет години сюжетът на романа ме беше отвел – мен и главното ми действащо лице, от Западен Корнуол през миньорското градче Вал д’Ор в Северен Квебек, до град Панама и гористите планини на Дариен.Целта на тези привидно хаотични скитания беше да се осуети продажбата на огромна пратка модерно оръжие на могъщите наркобарони от Централна Америка. Техният доставчик? Господин Ричард Роупър, моят злодей. Но, през 2015 година войната с наркотиците вече имаше богата история, показана в безброй филми, а горещият пазар на незаконни оръжия междувременно се беше преместил в кървавите земи на Близкия Изток, към Сирия, Либия и най-вече – Египет, където демокрацията дори и днес е смазвана всеки път, когато надигне глава.* * *Никога не съм искал филм заради книгата. Всъщност и сега не искам. Исках филм заради самия филм. И ние всички направихме това. Единственото, което поисках, беше да се запази основната интрига между главните герои и повествователната рамка на оригиналната история, без значение къде е поставена, да съвпада в общи линии с повествователната рамка на романа, изследвайки същите напрегнати човешки отношения и аспирации и решавайки драматичния конфликт при същите общи условия.Що се отнася до госпожа Бър – естествено, много бих искал да бях поставил в романа нея на мястото на скучния й съпруг. Но, не го направих. Така че не ми остава нищо друго, освен да я приветствам с добре дошла в семейството и да благодаря на щастливата си звезда, че сценаристът и продуцентите бяха достатъчно съобразителни, за да я извикат за живот.За изпълнението на Хю Лори, Том Хидълстън, Оливия Корман, Том Холандер, Елизабет Дебицки – списъкът може да бъде продължен, и преди всичко за великолепната и упорита режисьорска работа на Сузане Биер, казано – за цялата симфония, в която се превърна „Нощният мениджър“, мога да кажа само това, че те ме върнаха отново в онова славно време от седемдесетте години, когато гледах по BBC брилянтното изпълнение на Алек Гинес в „Дама, поп, асо, шпионин / Tinker Tailor Soldier Spy“ и ентусиазираните актьори, участващи заедно с него.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Сузане Биер – изпълнителен продуцент и режисьор на „Нощният мениджър“Вие сте известна предимно като режисьор на игрални филми, какво Ви привлече в този проект? Винаги съм била запален фен на льо Каре, така че бих приела без колебание възможността да правя каквото и да е по негово произведение! Цялата драма е твърде загадъчна и има аспекти на трилър, но освен това е психологическа и аз не можах да устоя.Какво е мнението Ви за Джон льо Каре и мястото му на баща на шпионския жанр? Както казах, винаги съм била запален фен на льо Каре! Мисля, че при него се наблюдава много интересен баланс между една вълнуваща история с характеристики на трилър и една неочаквана човешка гледна точка. Неговите образи са винаги сложни, сбъркани и непредвидими, за които макар и да будят симпатия, никога не сте напълно сигурни дали можете да им се доверите и за мен това е невероятно чаровно и вълнуващо.Какво могат да очакват зрителите от „Нощният мениджър“? Драматичният сериал показва един свят, в който границата между добро и зло е ясно очертана и въпреки това, ние сме очаровани от тъмната страна. Зрителите ще изпитат необяснима симпатия към злото и мисля, че това също ме привлече в него. Никога не сте напълно сигурни дали Пайн се намира откъм светлата страна.Сериалът показва как Пайн влиза в света на Роупър – в света, притежаван от Роупър. Той има красиви къщи навсякъде, пътува с частния си самолет и когато Пайн става част от този свят, ние като зрители също ставаме част от него. Това е един много секси, атрактивен и бляскав свят, който неустоимо привлича зрителите, въпреки че с някаква част от съзнанието си усещаме, че това е неправилно. Мисля, че Пайн се чувства по същия начин.Къде се намират героите в първия епизод? Сериалът започва в Кайро, в разгара на Арабската пролет, която по онова време се смята за голямо освободително движение. Героят на Том Хидълстън – Джонатан Пайн, работи като нощен мениджър на хотел, когато една красива жена – Софи, му поверява изключително важни документи, които могат да нарушат местното, ако не и световното равновесие. След получаването на тези документи Пайн смята, че е длъжен да реагира. Това води до серия от събития, в резултат от които Пайн е сериозно въвлечен в света на Роупър. В центъра на тази история са динамичните отношения между Пайн и Роупър. Бихте ли ни казали нещо за това какво можем да очакваме да се случи между тези двама герои и какво внасят Том Хидълстън и Хю Лори в своите образи? И двамата притежават чар, сексапил и красива външност! Том Хидълстън е много потаен – никога не знаете дали е преминал границата между доброто и злото и дали не се преструва. Хю има невероятен чар, ум и нюх за опасността. Той е класическият англичанин, с присъщата му ‘безупречност’, което означава, че никога не знаете дали можете да му се доверите. Героите играят напрегната и увлекателна игра на котка и мишка, при която никога не сте сигурни кой е котката и кой - мишката. Тези роли се сменят непрекъснато по време на цялото действие.Какви бяха големите предизвикателства да се представи тази история на екран? Основното предизвикателство беше да се предаде сложността на романа на льо Каре, като се запази напрежението и възбудата, без да се пренебрегва факта, че нищо не е просто. Освен това, трябваше да се придаде съвременно звучене на историята, която е написана преди повече от 20 години. Действието в книгата се развива в Южна Америка, но ние осъвременихме драмата, като преместихме зоната на конфликт в Близкия изток. Освен това, променихме някои от образите, особено женските, така че да изглеждат по-съвременно, като им дадохме по-голяма власт, отколкото в книгата.Разкажете ни за решението си да изберете Оливия Колман и за адаптацията на нейния образ? Бяхме решили ролята на Бър да се изпълнява от жена, а не от мъж, както е в книгата, защото преценихме че между една жена и един мъж има вълнуваща тръпка, която присъства в борбата за надмощие, водена между Роупър и Бър. Освен това, при първата ми среща с Оливия Колман, тя ми каза, че е бременна! Помислих си, че това е дар от съдбата и реших да се възползвам от него. Нейната бременност по някакъв начин усилва решимостта й да унищожи Роупър – като че ли вътре в нея има часовник, който отброява времето. Тя знае, че в един момент ще роди и че трябва да залови Роупър преди това. Мисля, че това увеличава вълнението и прави образа й още по-интересен.Защо смятате, че най-добрата форма за тази история е телевизионен мини сериал, а не филм? Подобно на много други режисьори на игрални филми, осъзнах, че в момента телевизията предлага големи възможности за сценарии и невероятно предизвикателство за работа при по-дълго повествование. Не мисля, че можете да поберете това в един двучасов филм, защото историята е много богата, образите имат толкова много нюанси, а сред нещата, характерни за един телевизионен сериал, е обстоятелството, че всички второстепенни образи са интересни, вълнуващи и сложни. Цялата тази галерия от увлекателни и забавни образи беше толкова вълнуваща и заради това, че не бихте могли да предвидите какво ще направят.Според Вас, как изглежда филмът и какво си говорихте с кинематографистите за това? Имах задълбочен разговор със сценичния постановчик, режисьора на снимките, дизайнера на костюмите и гримьора по този въпрос и решихме, че филмът трябва да бъде секси, атрактивен и съвременен, но не конвенционален. Мисля, че понякога, когато искаш да покажеш света на богатите, може да се получи конвенционално и малко клиширано, затова искахме да бъде много изискано и разточително, без да е вулгарно. Трябваше да се намери този баланс.Какво ще ни кажете за образа на Джед? Ролята на красивата Джед се изпълнява от Елизабет Дебицки. Тя е като балерина – целият й външен вид и всичките й движения са невероятно елегантни, тя притежава една уязвимост, която я прави неустоима. Освен това, тя е много съобразителна и при цялата й красота у нея се крие някаква твърдост, която я прави непредсказуема. С това, че е приятелка на Ричард Роупър, Джед по някакъв начин увеличава неговата привлекателност, защото той не си е избрал куха кукла, а самостоятелна личност с реално присъствие.Какво ще ни кажете за Анджела Бър? Тя е доста самотна – работи в едно почти нелегално звено, намиращо се под шапката на Министерството на външните работи, където има собствена следователска служба и е обсебена от идеята за залови Ричард Роупър – най-лошият човек на света. Според мен, тя е един много интересен образ, защото под любезната си и мила външност тя е много опасна и не би се спряла пред нищо! Макар и да използва женския си чар, тя всъщност е твърда като скала.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Елизабет Дебики в ролята на Джед Маршал в „Нощният мениджър“Джед Маршал бяга от действителността и в момента сигурното й пристанище е обществото на Ричард Роупър. Неговата привързаност е мощен аналгетик, но когато Пайн се появява в живота им, този ефект започва да отслабва и, веднъж отворила очи за врящото гърне около нея, тя знае, че няма да може да продължи да се крие дълго.Каква беше реакцията Ви, когато получихте сценария и обаждането за проекта? Сценарият и мащабът на творбата бяха толкова невероятни, че ме спечелиха веднага. Мисля, че когато работиш по творба на льо Каре, трилърът приковава вниманието ти така, че не можеш да го оставиш, а освен това се влюбих в образа. И, естествено, присъствието на режисьорката Сузане Биер правеше комбинацията жестока, така че нямаше начин да не участвам.Когато се срещаме с Вашата героиня Джед в началото на сериала, тя е въплъщение на блясък и изтънченост. Бихте ли ни казали нещо за това, което се случва зад тази фасада? Джед е метреса, приятелка, любовница и партньор в престъпленията на Роупър. Мисля че тя прилича малко на лебед, поради липса на по-добро сравнение – тя е много спокойна на повърхността и отчаяно объркана в същността си. Тя е постигнала всичко сама и прилича малко на Пайн в това, че е като хамелеон, който се приспособява към средата, в която попадне.При първата ни среща с нея тя е свикнала с ролята си на метреса на Роупър, а тази роля изисква невероятен блясък, жизнерадостно поведение и ум. Освен това, тя трябва да бъде на нивото на Роупър, който напредва в света прекалено бързо – той просто се плъзга във Вселената. Всъщност, тя има съвсем различен произход, който определено е далеч от богатството, и крие много скелети в гардероба, срещу които в началото на историята няма намерение да се изправи. Мисля, че що се отнася до Джед, докато успява да пърха наоколо и всичко изглежда добре, тя ще оцелее.Според Вас, защо образите са толкова завладяващи? Според мен, интересното в образите на льо Каре е, че те са толкова морално нееднозначни – те се намират в сенчестата област на сивото. Никога не знаете от коя страна се намира който и да е от тях и какво се опитва да постигне. Всички те имат толкова различни планове, че когато се съберат на едно място, е наистина възбуждащо да ги наблюдаваш.Къде се намира Джонатан Пайн в началото на сериала? Джонатан Пайн е абсолютна загадка. При първата ни среща с него той проявява абсолютно безразличие, което е неговият механизъм за оцеляване. Той наистина вече не иска да знае кой е, поради миналото и травмата, която е понесъл, и според мен, той се крие, той е един истински отшелник. В течение на историята пътуването, което предприема, го принуждава да се изправи лице в лице със себе си и нещата, които е потискал и да открие истинския Джонатан Пайн.Мислите ли, че работата му на нощен служител в хотел му създава чувство за анонимност и пълен контрол? Да, той е в състояние на пълен контрол. Мисля, че някаква част от Джонатан Пайн се чувства невероятно удобно в битността си на нощен хотелски мениджър, но той не води истински живот и той не е това, което той чувства като своя вътрешна същност. Аз мисля, че той е принуден да се изправи срещу своите демони, защото иска отмъщение. Той трябва да се изправи срещу най-дълбоките си страхове, за да получи своето отмъщение и за да оправдае жестокостта на случилото се.Какви чувства поражда Роупър у Пайн? В романа Ричард Роупър е описан като най-лошият човек на света. Той е милиардер, който търгува с оръжие и това, което е интересното, е че той излъчва невероятно съчетание от харизма и сатанизъм, с една твърде мъглява морална двусмисленост, от която Джонатан е безкрайно заинтригуван. Завладяващото чувство на Пайн към Роупър е омраза, струва ми се – най-дълбокият вид омраза, която можете да изпитате към човешко същество, но в същото време той вижда у Роупър нещо, на което се възхищава. Мисля, че връзката между двамата е завладяваща – нещо като връзка между баща и син, което никой от тях не е мислил или очаквал да се случи, но впоследствие виждате как се развива тя.Според Вас, какъв е приносът на Том Хидълстън към ролята на Джонатан Пайн? Том е невероятен актьор с удивителни способности. Интересното при Джонатан Пайн е, че той общува едновременно с трима различни хора. Той се държи по един начин с Джед, а по друг – с Роупър, така че ние почти никога не виждаме какъв е Джонатан Пайн в действителност. Според мен, това, което Том внася в ролята, е този вид скрита, хамелеонска, почти като при нинджите способност да се появява от нищото и да приема тези различни свои образи. Мисля, че това е доказателство за актьорските способности на Том – начинът, по който той превключва между тези различни образи.Как се отнася Джед към Пайн? Мисля, че при първата им среща Джед е заинтригувана от него, защото той е хубав, а тя е отегчена. Когато я срещаме в началото на историята, Джед се държи малко господарски и, според мен, тя го намира за интересен и очаква, че ще се забавлява с него по безобиден начин, но това се променя при втората им среща – тя се случва при много различни обстоятелства, което веднага създава връзка на по-високо ниво.Какво означаваше за Вас да работите с Хю Лори? Предполага се, че трябва да мразите Ричард Роупър, но това е невъзможно заради Хю. Той е толкова интелигентен, забавен и мил и Вие по някакъв начин започвате да се възхищавате от героя му, защото този милиардер е постигнал всичко сам. Въпреки че от морална гледна точка, това което прави, е много лошо, той го прави с такъв замах, че почти Ви очарова и не можете да не му свалите шапка. Това наистина е един много интересен образ за гледане и мисля, че заслугата на Хю е в това, че му придава човешки облик, вместо да го представи в черно-бели краски. Мисля, че когато гледате Роупър, изпитвате към него едновременно и любов, и омраза, което е удивително.Каква беше динамиката между Вас, Том и Хю на снимачната площадка? Зная, че връзката на Хю с романа датира от 20 години и че той е голям негов фен. И двамата са истински изследователи, поради което подходиха с богат ресурс към тези роли. Докато моята предистория беше съвсем различна – аз не бях чела романа, преди да получа ролята, така че се запознах с историята за първи път, когато четох сценария.Между тримата герои има много секс, това е една много възбуждаща енергия и естествено, имаше огромна разлика между времето, в което играехме ролите на Джонатан, Роупър и Джед и времето, в което бяхме просто Том, Хю и аз, защото е невъзможно да издържиш на такова напрежение! Веднага щом обявят край на снимките просто трябва да оставиш всичко, защото не можеш да продължиш да съществуваш в това толкова мрачно място.Коя беше най-забавната част от работата Ви по проекта? За мен най-забавната част беше, когато трябваше да играем сцените, в които участваме и тримата, поради това напрежение. Въпреки, че историята наистина се развива, аз мисля, че всеки от образите се разкрива чрез това, което се случва на героя до момента, никой няма представа за това какво искат или какво представляват другите. Удивително е да изиграеш това напрежение като актьор – при такава богата основа, при толкова много енергия. Освен това, работата със Сузане Биер беше невероятна – тя е наистина безпощадна в това, което изисква да направиш като актриса, и връзката между актьор и режисьор, която създадохме, беше наистина невероятна.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Том Холандър в образа на майор Коркоран в „Нощният мениджър“Майор Ланс Коркоран, или Корки, е човекът за всичко и дясната ръка на Роупър. Пъргавият ум на Корки е спасявал двамата в много рисковани ситуации. Корки е фанатично предан на своя Капитан и Джед. Циник по природа, Корки никак не харесва Пайн и няма да престане с дръзките си разпити, докато не го разобличи.Какво можете да ни кажете за Вашия герой Коркоран?Коркоран е дясната ръка на Роупър и негов агент. Той резервира хотелските стаи, грижи се за логистиката, транспорта и безопасността. Коркоран е много предан на Роупър и това го прави ревнив и мнителен по отношение на Пайн, докато Пайн е наясно, че ако иска да оцелее, трябва да се освободи от Коркоран, и това изправя двамата един срещу друг. Но, Коркоран не е напълно надежден, поради склонността си към алкохола, и Анджела Бър (в ролята: Оливия Колман) използва тази негова слабост, за да раздели двамата съперници.Как бихте описали сложните отношения между Роупър, Пайн и Коркоран?Мисля, че Роупър си пада по Пайн и Коркоран проявява агресивни хомосексуални аспирации към Пайн, за да го извади от равновесие! Такова е моето виждане. Мисля, че Коркоран ненавижда Пайн, но Роупър е заслепен от любовта си към него; той смята, че Пайн не е способен да извърши нещо лошо, защото е спасил сина му, и това прави Пайн недосегаем.Какво ще кажете за работата си с режисьора Сузане Биер?Тя е много спонтанна в работата си, при нея всеки ден е различен. Тя е европейски режисьор и това прави стила й различен от стила на типичните телевизионни режисьори, които робуват на графика и са длъжни да заснемат определен брой страници всеки ден. Тя е много креативна и освободена.Тя има практиката да разговаря с всеки в началото на деня, за да обсъди сцените по начин, за който много режисьори нямат време. Всеки споделя своето виждане за сцените и на базата на всички различни мнения тя изгражда своята версия. Този процес в началото на деня беше интересен, той показваше, че всички са сериозно заинтересовани от филма. Хю Лори беше изключително заинтересован от него и го харесваше. Неговото мнение беше от голямо значение.Какво ще кажете за работата си с Хю?Хю е много чаровен и забавен. Работили сме заедно в края на 90-те години във филма „Maybe Baby“. Тогава се запознахме и бях щастлив, че мога отново да работя с него – той е толкова впечатляваща фигура. Бях му фен като ученик и възможността да работя с него по-късно е чудесно нещо. Чувствам го като приятел.Вашият герой е може би един от тези, които са най-близки с Джед. Какво можете да кажете за връзката между двамата?Те са много близки. Хубавите жени обикновено се чувстват в безопасност в компанията на гейове. Предполагам, че Джед харесва Коркоран, защото се чувства уязвима, а Коркоран разбира това. Мисля, че Роупър понякога показва любовта си, но понякога проявява жестокост и се дистанцира и може би Коркоран компенсира това. Освен това, и двамата знаят колко е трудно да обичаш Роупър. Ето защо, мисля че Коркоран се чувства уплашен и застрашен, когато се оказва, че Джед е увлечена по Пайн.Льо Каре се появява в малка, но запомняща се роля в една от вашите сцени – какво чувство изпитахте, когато го видяхте на снимачната площадка?Беше много мило. Той беше допълнение към телевизионната адаптация на собствената си книга, което респектира всички ни и беше голяма чест да се запознаем с него. Той е вече в 80-те си години, но има енергията на 35-годишен! През целия си живот съм се възхищавал от него, без да познавам творбите му в действителност. Сцената с неговото участие всъщност беше най-добрата сцена на Коркоран – в нея Коркоран се държи много зле в един ресторант, с което в крайна сметка легитимира своя провал. Той направи много добра сцена, чието заснемане беше удоволствие – ние посветихме на тази сцена цял ден, без да се отегчим.Кое Ви достави най-голямо удоволствие в този проект?Той е много разнообразен. Имаше дни, когато се наслаждавах на пребиваването си в Майорка, имаше дни, когато ми беше приятно да се смея с Хю Лори. Сега ме радва фактът, че хората изглежда го смятат за успешен, което е чудесно. Когато бях по-млад, представата ми за актьорството беше да седя на някое бляскаво място в някой от столовете за актьори заедно с Роджър Мур и Тревър Хауърд. Доближих се максимално до тази представа с Оливия и Хю – хора, с които имаме известна история, така че това е, което ми достави най-голямо удоволствие.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Оливия Колман в ролята на Анджела Бър в „Нощният мениджър“От невзрачния си офис на „Виктория стрийт“ в Лондон Бър ръководи своята скромна правоохранителна агенция. В центъра на дейността на Бър е личната й борба за разгромяването на Ричард Роупър, който за нея е въплъщение на всички зли сили, свързани с търговията с оръжие. В лицето на Пайн Бър открива същото остро чувство за справедливост. Но, въпреки това, когато го изпраща на мисия, нейната съвест се бунтува, тъй като тя разбира, че има вътрешни противници, решени да провалят хода на справедливостта.Бихте ли ни разказали най-напред за Вашата героиня в „Нощният мениджър“? Изпълнявам ролята на Анджела Бър, която работи като шпионин на правителството. Тя е описана като севернячка и аз смятах, че е много важно да се придържам към това – в тази нетипична жена имаше нещо особено, което я правеше да изглежда от друга порода, различна от възпитаниците на обществените училища и хората от службите в обкръжението й. Винаги съм гледала на нея като на агне сред вълци, но агне, което не се смущава или страхува от тях и с това ги кара да изпадат в паника.Каква беше реакцията Ви, когато научихте за проекта? Беше като гръм от ясно небе, защото когато отивах да се срещна с режисьорката Сузане Биер, току-що бях научила, че съм бременна! Първоначално в книгата Анджела Бър е представена като мъжки образ, така че се наложи не само да се смени полът на героинята, но и да се вплете фактът, че тя е бременна. За щастие, екипът на продукцията беше много отзивчив и се справи със задачата. Все пак, мисля че бременността обогати образа. Подобно на Франсис Макдормънд във „Фарго“, това придаде на Бър известна уязвимост, която тя не беше забелязвала или не си позволяваше да забележи до момента. Този личен детайл подсказва, че тя има и друг живот.Какво е мнението Ви за Джон льо Каре и положението му на баща на шпионския жанр? Той има невероятен творчески актив и това, че се е задържал на върха в областта си в течение на десетилетия, е изключителен подвиг. Имахме удоволствието да го видим на снимачната площадка – той е чудесен, харизматичен, с невероятна енергия и младежки дух. Това показва защо книгите му продължават да бъдат толкова великолепни и вълнуващи.Бихте ли ни разказали нещо за това къде се намира Бър в началото на сериала? Въпреки че работата й за правителството я прави част от едно мъжко общество и света на шпионската дейност, тя няма много приятели, заради безкомпромисната си честност, което истински дразни някои от нейните малко по-непочтени другари. Тя е малко нещо извадена от играта и в момента, в който се срещаме с нея, работи в този мрачен и влажен офис, опитвайки се отчаяно да намери средства, за да направи това, което смята за правилно. Харесва ми това, че тя никога не е склонна на компромиси и не позволява да я потискат. Тя не приема начина, по който се държат някои други хора, но тя е страхотна и много силна.Какво ще кажете за работата си с Том Хидълстън и Хю Лори? Какво дадоха те на бъдещите си роли? Беше такова удоволствие да работя с Том и Хю! Хю е толкова достолепен в ролята на този окаян отрицателен герой, който в същото време е толкова очарователен и приветлив. Според мен, целият образ е свързан с класата и властта, а той излъчва някаква дързост. В един момент се споменава, че Роупър е първо поколение възпитаник на „Итън“, което се приема с насмешка от потомствените възпитаници, но той има толкова много власт, толкова много пари и е толкова безмилостен, че винаги печели играта. Хю изиграва всичко това толкова блестящо.Том Хидълстън също е фантастичен в ролята на Пайн – той е толкова многопластов и образът му прилича твърде много на този на Бонд. Той прилича на Бър по това, че е почтен и има критерии за добро и зло от времето, когато е служил в армията. Неговият герой е видял ужасни неща и е напълно наясно кое е право и каква е неговата цел. Мисля, че това е общото между тях (между него и Бър).Каква е връзката между Бър и Роупър? Защо тя е толкова твърдо решена да го разгроми? Бър знае, че Роупър е търговец на оръжие от най-долния вид и че той трупа богатство от смъртта, нещастието и бедността на хората. Тя е решена да срази това чудовище и затова решава да привлече Пайн, като си дава сметка, че неговият чар, изтънченост и интелигентност ще му помогнат да се внедри в обкръжението на Роупър и да спечели доверието му, за да го срази отвътре. Бър е добър „ловец на глави“ – тя е направила домашното си по отношение на Пайн и знае, че това е човекът, необходим за работата.Хю Лори е направил огромно лично проучване на тази история, тъй като преди години е обмислял възможността да изиграе ролята на Пайн. Говорил ли е за това с Вас?Спомням си как във влака, на път за „Зермат“, той работеше усилено върху ръкописа, и аз си помислих “това е страхотно за един актьор!” Аз просто си помислих, че той работи по този начин. Едва по-късно научих, че той е имал толкова голямо желание да представи тази история на екран и че е обмислял тази възможност преди години. Той наистина беше много запален по това и винаги много заинтересован.Какво е впечатлението на Бър за Пайн, когато тя го открива в Швейцария? Мисля, че той е нейната голяма надежда. Накрая тя е намерила някой, който би могъл да сложи край на целия този ужас. Разгромяването на хора като Роупър е смисълът на живота й и тя е намерила за първи път човек, на когото се доверява истински. Тя изпитва майчинско отношение към него, тя иска да се грижи за него, тя го е поставила в тази опасна ситуация и тя ще направи всичко, за да е сигурна, че той е в безопасност.Коя част от работата Ви по проекта Ви достави най-голямо удоволствие? Отговорът на този въпрос е много труден, защото всички бяха толкова мили и всички ние се разбирахме толкова добре. Ние бяхме заедно за дълъг период от време в много различни страни, което е удивително. Никога не съм пътувала толкова много по работа – ние снимахме в Майорка, Мароко и Лондон. Работата беше много приятна; ние всички работехме по нещо, което силно ни вълнуваше.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Том Хидълстън в ролята на Джонатан Пайн в „Нощният мениджър“Джонатан Пайн е бивш войник, сражавал се в Ирак, който в момента се е отдръпнал от живота и от себе си, преживявайки като нощен хотелски служител. Нощна птица, подложил се на доброволно заточение и бягащ непрекъснато от емоционално обвързване, Пайн изпитва болка на съвестта, когато разкриването на документи, поверени му тайно от гостенка на хотела, довежда да нейната смърт. Развитието, започнало като търсене на изкупление, се превръща в търсене на собствената му душа, когато Пайн прониква в най-близкото обкръжение на Ричард Роупър и заживява в сенчестите недра на неговия свят.Бихте ли ни разказали най-напред за Вашия герой в „Нощният мениджър“?Изпълнявам ролята на Джонатан Пейн, който в началото на разказа е една изгубена душа. Той работи като нощен служител в петзвезден хотел в ски курорта „Зермат“ в Швейцарските Алпи, водейки почти монашески живот, потънал в пряк и преносен смисъл в сняг, тишина и тъмнина. Мисля, че Пайн е загадка за всички и за самия себе си – униформата и изражението, с които посреща хората, са маска, която го защитава от познаването на самия себе си. Зад безупречната си униформа от три части, безупречната вратовръзка, излъсканите черни обувки и безукорните маниери, той е почти безличен, тъй като е изпълнен с вина и срам заради това, което се е случило в миналото му. Той е бивш войник, който е изкарал два мандата в Ирак, затова макар и освободен от армията, продължава да служи, само че този път в хотела.Какво Ви привлече в този вълнуващ проект? Получих първия епизод от лондонския си агент, който ми каза, че Саймън и Стивън Корнуел – синовете на Джон льо Каре, търсят някой, който би се заинтересувал от телевизионна адаптация на „Нощният мениджър“. Прочетох първия епизод и от самото начало бях завладян от историята и образа. Влюбих се в него на минутата.Познавахте ли романа, преди да се ангажирате с драмата? Не бях чел романа преди това, но веднага след като прочетох сценария, го издирих. Мисля, че Джон льо Каре заема уникално място сред разказвачите в английската литература. Мисля, че той е изключителен авторитет по темата, след като самият той се е занимавал с тази дейност, както казват. Той е изключително даровит разказвач и майстор в своята област – шпионския трилър. Мисля, че причината, поради която всеки актьор би бил привлечен от адаптация на негов материал, се крие в образите, които са невероятно сложни, невероятно богати и толкова изненадващи и противоречиви, колкото са хората в реалния живот.Какво Ви привлече в образа на Джонатан Пайн? Образът ме привлече, защото като актьор знаех, че ще трябва да използвам максимално интелектуалните и физическите си способности, тъй като той е агент на терен, който трябва да бъде и достатъчно интелигентен, за да действа под прикритие. Впечатлен бях от благородството, смелостта и морала му – той наистина е един много морален образ, който е носител на моралните принципи за света на самия льо Каре. Има една нишка, която пронизва всички творби на льо Каре и която им придава голяма морална здравина – разбирането за добро и зло, за почтеност и неговата противоположност.Това е епична продукция, снимана на много места. Бихте ли ни разказали за някои от местата, които сте посетили по време на продукцията? Местата наистина бяха удивителни. Тази история се характеризира с огромен обхват и амбиция и местата на които бяхме, й придадоха още по-голяма плътност. Сюжетът на „Нощният мениджър“ има такова невероятно международно покритие, което се простира от Кайро по времето на Арабската пролет до Швейцарските Алпи, Лондон и Девън. В книгата има сцени, които се разиграват на Бахамите и в Кипър, но в нашия прочит ние избрахме Майорка и турско-сирийската граница, Истанбул и Монако. Често пъти, появявайки се на снимачната площадка, съм имал чувството, че нищо не е оставено на въображението ми, тъй като се намирах в един напълно достоверен за героя контекст. Всяко от местата беше проектирано толкова прецизно и избрано толкова точно, че често ни спираше дъха.Какъв е приносът към проекта на носителката на наградата на Академията – режисьорката Сузане Биер? Сузане е рицар на истината и има изключително остро чувство за това кое изглежда естествено и правдоподобно в едно изградено от отделни епизоди повествование. Мисля, че никога не съм работил с режисьор, който има такъв невероятен инстинктивен усет за това какво може да позволи по отношение на вижданията си, което е много важно в истории като тази.В една шпионска драма или в която и да е дейност, която изисква логична съгласуваност, за хората е много лесно да правят компромиси, защото така изглежда по-добре или защото това улеснява графика. В такива случаи оправданието е, че публиката няма да забележи това, но истината е, че тя го забелязва. При Сюзън стиковката е толкова прецизна и всичко е така логично обвързано, че в повествованието няма никакви празноти или неясноти – тя не пропуска нищо и е изключително взискателна по отношение на сюжета и сглобяването на парченцата от пъзела така, че той да изглежда логично. Защо Пайн се чувства длъжен да помогне на Бър и да рискува живота си, съгласявайки се да действа под прикритие, за да разобличи Роупър? Мисля, че Джонатан се опитва да осмисли живота си. Разбира се, той е жив физически и има работа, но е забутан в швейцарските планини и работи нощем в хотел. Мисля, че това не е призвание, а е по-скоро удобство, тъй като изискващите се дисциплина, търпение и маниери са нещо, което му е познато от армията. Когато Бър намира Пайн, тя събужда нещо от неговата същност, което е било потулено за известно време, и което според мен, са неговите морални устои и неговият гняв. Това е морален гняв който, доколкото мога да преценя, се споделя от Джон льо Каре – гняв, породен от наличието на хора по света, вършещи неща, които трябва да бъдат спрени. И по някакъв начин той смята, че има куража да се заеме с това.Какво можете да ни кажете за Ричард Роупър? Ричард Роупър води много луксозен и атрактивен живот, който се финансира от приходите от сделки с оръжие, предлагано на най-платежоспособните купувачи. Забележителен живот с частни джетове, частни яхти и къщи по Средиземноморието. Мисля, че Роупър е привлечен от Пайн, поради това че двамата си приличат в много отношения. Мисля, че има нещо, което често характеризира романите на льо Каре, нещо специфично английско – обща отправна рамка, чувство за хумор и разбиране за света, което често прозира в детайлите.Роупър е много очарователен, много харизматичен, непринуден, забавен, сърдечен, интелигентен, изискан англичанин. Увлекателен събеседник, невероятен гост за вечерни партита, свободно изразяващ се и владеещ аудиторията оратор, с огромен потенциал за добри дела. Причината, поради която е решил да използва този свой потенциал в услуга на злото, е това, което възмущава толкова много льо Каре, а оттам – и Пайн.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Хю Лори в ролята на Ричард Роупър в „Нощният мениджър“Ричард Роупър притежава добър произход, добро образование, добри маниери и чар. Но, зад наложената пред обществото маска на бизнесмен-милиардер, предприемач, филантроп и джентълмен се крие един Мефистофел. Най-лошият човек в света е изградил империя от търговията си с човешкия живот, продавайки оръжия на тези, които предлагат най-висока цена, и купувайки по пътя си всички души, които успее. Когато Пайн спасява сина му – неговата любов и единствена слабост, Роупър го приема в своето семейство, което може да се окаже гибелно за него.Откога се интересувате от „Нощният мениджър“ и кое Ви привлече най-напред в тази история? Влюбих се в тази книга при първото й прочитане в далечната 1993 година. Боготворях льо Каре от тийнейджърска възраст, но специално тази история ми се стори безкрайно интересна, завладяваща и романтична, почти митична. Въпреки че нямам абсолютно никакви умения или инстинкт за продуцентска дейност, това беше първият път в живота ми, в който изпитах желание да се пробвам в тази област с тази книга. Доколкото си спомням, опитах се да получа правата, преди да успея да дочета третата глава. Естествено, не успях – великият Сидни Полок се беше оказал по-бърз и нямаше намерение да се откаже – но образът на Пайн (да, още през 1993 година аз самонадеяно виждах себе си в ролята на Пайн...) е завладяващ: този странстващ рицар, бродещ наоколо, търсещ кауза, знаме, за които да се бори. И нещо повече – за които да умре. Намерих историята за прекрасна.Казвайки това, нямам никакви заслуги за задействането на нещата. Когато казах на продуцентите, че ще бъда щастлив да участвам в продукцията като актьор, доставчик на провизии, всичко което мога, в името на нейния успех – просто исках да взема участие в нея.Това е съвременна адаптация на романа. Как това променя историята, за да бъде приспособена към днешния ни свят? Мисля, че характерно за всички митове е, че те са в известен смисъл вечни. Истории, които могат да бъдат разказвани и преразказвани по всяко време, във всякакви условия. Обикновено обичам да казвам, че да се опитваш да осъвремениш нещата е задача за глупаци, защото събитията винаги са по-силни от теб. В първоначалната история търговецът на оръжие Ричард Роупър, чиято роля изпълнявам, продава оръжие на колумбийските наркокартели. И може би днес картелите нямаше да изглеждат толкова ‘актуални’, ако неотдавна те не бяха свалили един хеликоптер на мексиканската армия с ракета земя-въздух, при което правителството на Мексико призна по същество, че се намира във война с невероятно добре въоръжена сила и че няма представа какъв е източникът на нейните оръжия. Льо Каре написва това и след 20 години то се случва. Във всеки случай, ние приспособихме историята, започвайки с Арабската пролет, която датира от 2010 година (между другото – още едно събитие, което никой не очакваше; независимо от всички спътници на ЦРУ, кръжащи над главите ни, никоя информационна организация или разузнавателна служба не го предсказа) и стигайки до наши дни. Сценаристът Дейвид Фар свърши невероятна работа, пренаписвайки голяма част от историята, за да я приспособи към друг континент и към контекста на други събития. Надявам се, че сме успели да й придадем донякъде актуално звучене, като сме запазили нещо от митичната й характеристика.Това е епична продукция. Бихте ли ни разказали за някои от местата, които сте посетили? Бяхме на някои места, които спираха абсолютно дъха ни. Започнахме със „Зермат“ в Швейцария. Наистина е впечатляващо да отвориш прозореца на спалнята си и да видиш пред себе си връх Матерхорн. После прекарахме шест седмици в Мароко, след което снимахме пет седмици в Майорка. Нямаше ден, в който някой от екипа да не каже: “Не мога да повярвам, че съм тук и правя това”. Истински късмет е, че имахме възможността да играем образите на герои, които водят толкова луксозен, аристократичен начин на живот, а за да пресъздадем този начин на живот, ние трябваше да го изпитаме. Това е трудно...В центъра на историята са динамичните взаимоотношения между Роупър и Пайн. Можете ли да ни кажете нещо за тази динамика, както и за динамиката между Том и Вас като актьори? Героят на Пайн е една изгубена душа – мисля, че това е едно от нещата, които ме впечатлиха при първия прочит на романа и които продължават да ме впечатляват всеки път, когато го чета отново. Той е благороден, смел, почтен и скромен, но той търси кауза, цел и решава да се изправи срещу враг, който неговата любовница му е описала като ‘най-лошият човек на света’ – такъв е образът на Роупър, който аз трябва да се опитам да пресъздам.Това е една нееднозначна история, доколкото първоначалната цел на Пайн е да разгроми това чудовище, но, в същото време той трябва да устои на факта, че чудовището, подобно на много като него, е привлекателно, изкусително и очарователно, придаващо на лошите неща, които върши, някаква логика, дори блясък. Има моменти, в които Пайн се колебае на границата на тъмната страна, в които се питате по кой път ще тръгне. Питате се дали Роупър също не се колебае – може би той иска да го хванат, иска да го предадат. Зрителят е оставен сам да прецени кога Пайн и Роупър са близко до това да преминат границата и да преминат на другия бряг, където Роупър може да забие камата в гърдите си, а Пайн да се превърне точно в това, което е решен да унищожи. Това имам предвид, когато говоря за митична борба. Това е едно изключително завладяващо изследване и аз възприемам по същия начин голяма част от творбите на льо Каре. Някои го охарактеризират като автор на шпионски романи, но неговите истории далеч надхвърлят рамките на жанра; той използва света на шпионската дейност и разузнаването, за да изследва най-дълбоки човешки проблеми. Мисля, че ние успяхме да покажем това! Когато Роупър среща Пайн в Швейцария, нещо в него го привлича и веднага събужда интереса му – кое е това нещо, според Вас? Може ли някой да не бъде привлечен от Том Хидълстън? Аз мисля, че Роупър, при цялото си злодейство и всичките си чудовищни замисли, се стреми към някакъв вид естетика. Той се стреми към преживявания извън това просто да прави пари – към събеседник, с който може да споделя удоволствията и тържеството си, към целия този процес, към приключението, и мисля, че той гледа на Пайн като на равен на себе си или дори като на свой двойник. Най-малкото, той вижда в негово лице човек, на когото може да завещае империята си. Всъщност, Роупър има малък син, чиято роля се изпълнява от фантастичния Ноа Джуп (запомнете това име!), но аз мисля, че ако проследим историята на Дениъл, ще установим, че той е прекалено мил, прекалено почтен, за да тръгне по пътя на баща си. Роупър търси някой, който носи злоба в себе си, някой който да споделя удоволствията на неговото злодейство, и макар че Пайн не е злодей, той поне е човек, който се носи без посока – нали в крайна сметка дяволът търси души, които нямат котва, а в началото на историята Пайн определено няма котва. А може би, Роупър вижда в него и възможност не само да го използва за своите търговски цели, но и за забавление. Мисля, че той изпитва удоволствие от компанията на Пайн, от неговото отношение, от всичките му афекти. Роупър избира много внимателно хората около себе си, според мен в съзнанието си той си е изградил нещо като цял кралски двор, и в лицето на Пайн той вижда подходящ образ, с който може да освежи този двор.Роупър е положил големи усилия да държи Джед настрана от бизнеса си, но с развитието на историята това става все по-трудно. Какво ще ни кажете за тази връзка?Джед е два пъти по-млада от Роупър – изглежда е традиция богатите и успели мъже да привличат около себе си млади и красиви жени; може да се предполага, че Роупър има доста пикантно минало в това отношение. Но, към началото на историята двамата с Джед са заедно вече от доста години. Мисля, че те са близки, че между тях има истинско привличане, но вероятно Роупър иска тя да остане невинна – той чувства, че ако я направи съучастница в действията си, ще опетни това, което иска да запази недокоснато. Може би някъде в подсъзнанието си той гледа на Джед като на възможност за изкупление, точно защото тя не е замесена. Той може да има с нея една по-чиста и по-проста връзка, тъй като ръцете й не са изцапани с кръв от ужасните неща, които той е извършил – а може би нейната невинност е друг зареждащ източник за него. Нямам представа, както може би и той самият. Би трябвало да съм разбрал това досега, но в тази история има толкова много въпроси, на които не е лесно да се отговори и които могат да се разглеждат по толкова много различни начини. И точно цялата тази сложност поражда такова удоволствие.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Екшън драмата „Синове на анархията”( Sons of Anarchy), който завладя сърцата на зрителите по цял свят и е носител на редица престижни награди, ще направи премиерата на петия си сезон на 17 февруари по bTV Action. Поредицата ще се излъчва всеки делничен ден от 16.00 часа.В новите премиерни за страната епизоди на „Синове на анархията”, зрителите ще видят продължението на историята, започнала в малкото измислено градче в Северна Калифорния – Чарминг. В това забравено от Бога и властите място на почит са банда рокери, които се занимават нелегално с продажба на оръжие. Те наричат себе си "Синове на Анархията” (или SAMCRO).Главният герой е младият Джаксън (Джакс) Телър, който е син на основополжника на SAMCRO Джон. Джакс намира дневника на баща си, където са описани подбудите за създаване на групата. Той започва да си задава въпроси и да се измъчва от мисълта, че заедно с другарите му са стигнали твърде далеч в стремежа си да построят един истински справедлив по техните разбирания свят в малкото си градче. Критиците откриват аналогия с Хамлет и неговите философски разговори с духа на отровения коварно крал в едноименната трагедия на Шекспир. Джакс (както и данският принц) си задава въпроса "дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч да се опълчиш срещу море от мъка и в таз битка да ги зачеркнеш всички”. Изниква и другото класическо питане – "Има ли нещо гнило в Чарминг?” И точно в момент на силни съмнения и противоборство в групата по бизнес въпроси в градчето пристига полицай Дейвид Хейл. Ще бъде ли и той купен като останалите си колеги или ще успее да прекрати своеволията на синовете на анархията и да върне законността по тези земи?В премиерния пети сезон множество тайни на градчето започват да изплуват. Клубът и семейството на Джакс са подложени на редица морални изпитания, въвличайки се в нови бизнес начинания. Джакс се опитва да вземе клуба в свои ръце и предлага нов модел за дейността на SAMCRO.Сценарист на „Синове на анархията” е Кърт Сътър, а в ролите зрителите на bTV Action ще видят Рон Пърлман, Томи Фланаган, Джони Люис, Марко Боун Дж., Кейти Сагал, Чарли Хънъм и други. ... още »
