Филмът „Зелена мечта” ще открие третото издание на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs. Какъв беше пътят на проекта дотук?Проектът започна като една мечта, всъщност името му идва точно от там, и пътят му, за да се осъществи в реалност беше изпълнен с хубави моменти и с много препятствия. Не е лесно да се финансира авторски филм, особено ако е на жена и тя е имигрант от малка страна. За първи път се сблъсках с дискриминацията към жените режисьори. Дискриминация, която понякога е съзнателна, но в много случаи е подсъзнателна. Просто хората, от които зависи финансирането на филма, не виждат стойност в историята, която представяш на екрана. Първоначално това ме отчая. Но постепенно ме накара да се замисля върху сценария и да отстоявам стила си и нетрадиционния ми подход. По пътя си намерих и съмишленици. След завършването, филмът започна да намира публиката си. Вече беше показан в Канада, в Швейцария, а след Sofia Biting Docs, ще бъде показан и на фестивали в Австралия и Малайзия.Документално или игрално кино?Често си мисля по този въпрос. Моят път в киното започна като документалист, и наистина виждах голяма разлика между двата жанра. Но колкото повече се занимавам с кино, толкова повече виждам и приликите между тях. Времената се промениха, риалити форматът промени документалното кино. А и от собствен опит знам, че когато насоча камера към нещо, било човек, било катерица, те се променят. Така че, и в документалното, и в игралното кино има някаква игра, но и в двете има нещо истинско. Но просто се достига до него по различен начин. Това, което ме вълнува като режисьор, и преди всичко като човек, е да видя нещо, което ме докосва емоционално и ме подбужда интелектуално, нещо, което обогатява мирогледа ми. Все още най-любимите ми филми са тези, които отразяват реалността и ни карат да се замислим, да я преоценим или просто да я разберем. Като „Юношество“, „Цветанка“ или „Оркестър без име“. Къде зеленото е по-ярко - в Канада или в България?Като започнах „Зелена мечта“, бях в София през август, беше много топло и не валя дъжд цял месец. Бях си намислила да снимам красиви зелени поляни с цветя, но вместо това снимах сухи високи треви, почти нямаше нищо зелено. Осъзнах, че в голяма част от България, там, където има ливади, сламеножълтото е цветът, който преобладава през лятото. Но това е нещо естествено. В същото време, в части на Канада забелязах как зелените площи остават постоянно зелени. Във Ванкувър беше нормално, защото там климатът е много влажен. Но в други части това зелено беше поддържано с усилено поливане, а понякога и с химикали. Яркозеленото в края на лятото изглеждаше някак неестествено зелено.Живеете и работите в Канада, имате ли поглед върху новото документално кино в България? И като цяло, познато ли е новото българско кино в Канада?Българските филми са едни от любимите ми и живо се интересувам от нашето кино, следя филмите, които излизат. Когато съм в България, ходя на кино. А и с приятели, в Монреал се събираме на домашно кино, и така наваксвам това, което не съм могла да видя. Бях много очарована от „Цветанка“. Други нови филми, които харесах напоследък са „Последната линейка на София“ и „Потъването на Созопол“. Новото българско кино се показва на някои фестивали в Канада, но не излиза по кината и не е широко познато. Канадските независими филми също се класират по кината много за кратко. Проблемът в Канада е, че живее в сянката на американското кино и Холивуд, където има много повече средства и мрежи за разпространение.Три канадски филма, които препоръчвате.Канада е голяма страна и има значителна разлика между отделните региони, гледните точки и темите, разглеждани във филмите. Бих препоръчала една голяма северна класика Atanarjuat (The Fast Runner), първия пълнометражен филм, направен от инуитите(ескимоси), който спечели Златната палма в Кан. Филмът е част от трилогия и в тази връзка бих препоръчала Before Tomorrow, третия филм от трилогията, направен от колектив жени. И двата филма могат да се изтеглят от www.isuma.tv на принципа „платете колкото можете“. Квебек, френската част на Канада, има много силно кино, голямата звезда в момента е Ксавие Долан, и последният му филм е „Мамо”. Лично на мен, един от любимите ми филми от Квебек е Les Filles du Roi от режисьора Ан Клер Поарие. Той също може да се види на английски и френски в интернет на страницата на Националният филмов център - www.nfb.caКанада се слави с документалното си кино. Филмът, който току-що излезе, This Changes Everything, разсъждава върху въпроса как екологичната кризата и глобалното затопляне може да ни даде шанс да превърнем обществото ни в по-справедливо. Occupy Love, от режисьора Велкро Рипер има близка тематика. Също бих препоръчала Stories we tell на Сара Поли, който беше класиран като един от 10-те най-добри канадски филми.Колко зелени са мечтите на Мая Йоцова?Моите мечти са пъстри! В тях фигурира природата, приятелите, семейството, изкуството и работата. ... още »
НАЙ-ВЕЛИКАТА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ САМО В КИНО АРЕНА НА 21, 24 и 25 ОКТОМВРИНай-великата любовна история "Ромео и Жулиета" дава началото на новия кино сезон 2015/16 на Кралската опера на 21, 24 и 25 октомври. По случай 50-годишния юбилейна постановката, шедьовърът на Кенет Макмилън ще бъде излъчен на над 450 екрана само във Великобритания.В ролята на безумно влюбения Ромео ще видим австралийския балетист Стивън Макрей, а прекрасната Жулиета ще бъде превъплътена от американската балерина Сара Лам, която помним като Алиса от "Алиса в Страната на чудесата".Богато оцветен с колорита и великолепните костюми на Верона от епохата на Монтеки и Капулети, балетът е с неповторимото сценично оформление на Николас Джорджиадис и потресаващата музика на Сергей Прокофиев, прочута с незабравимия Танц на рицарите. Зашеметяващите дуели, перипетиите на любовта и драматизмът пренасят публиката от разкошната бална зала на Капулети, през прочутото па де дьо под балкона, до последната съдбовна среща на двамата влюбени.50 години след вдигането на завесата, постановката ще отдаде заслуженото на любовта на Кенет Макмилън към големия екран. По думите на Лейди Макмилън: "Кенет беше луд по филмите. Тази негова страст ще помогне балетът да стои великолепно на големия екран. Когато създаваше хореографията, той предвиждаше накъде ще насочи погледа си публиката и кое ще завладее въображението на зрителя. Той имаше непогрешимо чувство за това кое ще стои добре пред камерата и това негово чувство бе в основата на много от хореографските му решения. Кенет вярваше, че трябва да създава истински герои и да разказва истински истории. В балет като "Ромео и Жулиета" страстта и емоциите ще бъдат още по-близки и по-реални за зрителите пред екрана в киносалоните."Билети на касите на кината АРЕНА.Кралска опера - ЛондонКралската опера продължава своята мисия да разпространява опера, балет, симфонична музика и танц посредством всички възможни платформи. Тяхната дейност позволява достъпа до продукциите на Кралската опера чрез всички платформи на Digital Theatre. Всяка година екраните, които излъчват постановките на Кралската опера увеличават броя си, като тази година те са повече от 450 във Великобритания и повече от 1800 в целия свят.Кино сезонът на Кралската опера е представян в световен мащаб. Алтернативните събития в киносалоните по цял свят: на повече от 4000 екрана в над 60 държави годишно дават на феновете това, което няма как да получат по друг начин. Пазарът на сценични събития на голям екран се развива бързо и предлага вълнуващо и разнообразно съдържание, обхващащо всички жанрове - опера и балет в кино сезон 2015/16 на Кралската опера, динамични представяния на изложби в Exhibition On Screen, театрални продукции и най-добрите рок и поп събития, (до края на 2015 това са: The Who – концерт от Хайд парк и Ерик Клептън – Slowhand на 70) ... още »
В рамките на предстоящото издание на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs ще се състои световната премиера на филма „Открий отново Индия”. Режисьорите Мийнал Диксит и Томас Джон, заедно с част от своите студенти, поемат на вълнуващо пътешествие из познати и никому неизвестни кътчета на Индия за този амбициозен проект, представящ двете лица на страната.Паралелно с красивите храмове, ароматните подправки по пазарите и колоритните танцьорки, забавляващи туристите, ставаме свидетели и на живота в бедните провинции, където хората никога не са напускали градовете си и мечтаят за чифт нови чехли. След 50 дни по пътищата на страната и изминати над 19 000 километра, Индия остава все така непозната и очакваща да бъде открита.Специално за фестивала, по покана на „Приятели на Тибет в България”, пристига испанският журналист Мигел Анхел Кано, който лично ще представи своя филм „И все пак Тибет”, създаден след едномесечно ходене пеша в най-отдалечените, етнически тибетски райони на Тибетското плато в китайската провинция Съчуан. Мълчаливият вик на култура, която постепенно изчезва. Портрет на една цивилизация, колкото специална, толкова и уязвима, която все още запазва своята извънредно мистична същност.Във фоайето на Дома на киното ще бъде разположена фотоизлобжата на Кано „Лицата на Тибет”, която ще бъде официално открита на 13-ти октомври от 18.30ч. в присъствието на автора.Филмът и фотопроектът разпространяват послание за мир и разбирателство - най-висшата цел за мотивиране на решаването на конфликта, за да доближи двете страни чрез взаимна толерантност и дипломация.Sofia Biting Docs се открива на 12-ти октомври от 20.00ч. в Дома на киното с българо-канадската продукция „Зелена мечта” – авторски филм на Мая Йоцова, в който тя противопоставя стерилното отношение към зелените площи в Канада, страната, в която е имигрирала, с детските й спомени от поляните с диви цветя и високи сухи треви, разпръснати между жилищните квартали на родната й София.Sofia Biting Docs се организира от „Позор” в партньорство с Чешки център - София и със съдействието на Американското посолство в София, Институт Сервантес и Посолството на Дания в София.С медийното партньорство на cinefish.bg, peika.bg, stand.bg, kafene.bg, kolonkata.info, spisanie.to, mymir.bg, списание 360 и Момичетата от града. Sofia Biting Docs е партньор на фестивала "Един свят" в Прага. ... още »
Холивуд е обвинен, че разпределя в роли, написани за азиатци, мъже и жени от бялата раса. Конкретните обвинения са насочени срещу „Марсианецът”, в който Макензи Дейвис, която е с бял цвят на кожата, е в ролята на Минди Парк – американски учен от корейски произход според книгата, послужила за основа на филма. Президентът на Мрежата за медийно движение на американците от азиатски произход – Аки Алеонг, казва: „Обидната практика на изпирането на героите докато кожата им стане с бял цвят трябва да спре. Вместо да намалява, тази тенденция расте.” Миналата година героинята, която Ема Стоун изигра в „Алоха” на Камерън Кроу беше определена от източника, по който е писан сценарият, като хавайка с китайски произход, а пък в „Доктор Стрейндж” Тилда Суинтън е в ролята на Древната, която всъщност според оригинала е мъж и то тибетец. ... още »
От понеделник насам Ф. Гари Грей водеше преговори да застане на режисьорския стол на „Бързи и яростни 8” и ето че снощи стана ясно, че е успял да впечатли и Вин Дизел и Юнивърсъл. Режисьорът сподели щастливата новина в Туитър с думите: „Не мога да искам по-добри партньори от Вин, Нийл и Юнивърсъл. Въодушевен съм, че ще мога да ви предложа поредната глава от „Бързи и яростни”.” Ф. Гари Грей няма време за губене – подготовката за филма тече с пълна сила, а снимките се очаква да стартират догодина, през април. Вин Дизел също публикува своя снимка с режисьора на страницата си във фейсбук, след като двамата се срещнаха тази седмица, с което от своя страна потвърди привличането му в отбора за филма. ... още »
Дебютантката Самара Уийвинг се сдоби с главна роля в следващия филм на МакДжи – „Гледачката” („The Babysitter”). Сценарият е дело на Брайън Дъфийлд и разказва за 12-годишно момче и неговата гледачка и нощта, в която всичко се обърква. Очевидно в проекта има голям потенциал, защото МакДжи реши и да го режисира, след като в началото беше обвързан с него само в качеството си на продуцент. Филмът ще отбележи първата главна роля за Уийвинг, която има зад гърба си само няколко епизодични прояви в „Чудовищни камиони” и „Bad Girl”. ... още »
Пол Бетани режисира съпругата си Дженифър Конъли, Антъни Маки и Ейми Харгрейвс в драмата „Убежище” („Shelter”). Хана и Тахир (Конъли и Маки) са бездомници, които се шляят по улиците на Ню Йорк. Двамата са се озовали там от два съвсем различни свята, но когато се срещат, осъзнават, че за да оцелеят, трябва да намерят начин да си помогнат един на друг. В Ню Йорк има над 50 000 бездомници, които живеят на улицата или в приютите. Макар за много от нас те да нямат име и лице, всеки носи своята лична история. ... още »
Нина Добрев беше гостенка в Късното шоу на Джеймс Кордън по повод новия филм с нейно участие – „Последни момичета” („Final Girls”) и преподаде бърз урок по български на водещия. Той се поинтересува дали тя говори български и как може да преведе на български израза „bump and grind”, който се използва като определение на различни видове поривисти движения - например агресивно каране по време на автомобилно рали, или пък е сленг, означаващ секс. Тя малко се зачуди, но излезе от ситуацията с достойнство и с репликата: „Не виждам нищо лошо в малко…”, която завърши с кръшно танцово движение. Вижте сами в клипа. ... още »
