От 23-ти февруари, всеки делничен ден в 08:50, 15:05 и 20:05, с потворение през уикендите в 18:00 от 7-ми мартCBS REALITY се включва в стресиращия и вълнуващ процес на приготовления на перфектната сватба. От украсата и облеклото до най-подходящото място, с караници и врява, булките и младоженците се борят да организират по най-добрия начин своя сватбен ден, без да надхвърлят бюджета си.Този февруари по CBS Reality ще се запознаете с визията на бъдещите булки и младоженци, които се борят да организират по най-добрия начин своя сватбен ден, без да надхвърлят бюджета си. От избора на най-подходящото място до украсата, търпението на булката и младоженеца е подложено на нови и нови изпитания,а консенсусът е от основно значение. Ще успеят ли булката и младоженецът да постигнат такъв консенсус, изправени пред трудната задача да организират идеалния сватбен ден в рамките на бюджетните си ограничения? Премиерната поредица “Богата булка, бедна булка“ ще ни запознае с всичко, свързано с организацията на съвършения сватбен ден.Най-скъпите сватби на всички времена• Принц Чарлс и лейди Даяна СпенсърНаименованието "сватба на века" не беше случайно. Лейди Даяна Спенсър се омъжи за Чарлс, принц на Уелс, на 29 юли 1981 година. Роклята на Ди струваше 13 000 долара, но най-големият разход беше за охрана и контрол на тълпата; за целта бяха похарчени 600 000 долара, с което цената на сватбата възлезе на 70 милиона долара по днешния валутен курс. • Шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахян и принцеса СаламаНай-скъпата сватба на света до наши дни. Специално за седемдневната му сватба с принцеса Салама през 1981 година,този принц от Абу Даби нареди да бъде построен стадион с 20 000 места. Цената на тази сватба, достойна за крал, „удари“ 100 милиона долара.• Салма Хайек и Франсоа-Анри ПиноСватбата на двойката се състоя през 2009 година в прочутата опера на Венеция „Театро ла Венеция“, а списъкът на звездните гости включваше Боно, Пенелопе Круз и Уди Харелсън, които се включиха към присъстващите, пеейки "Over the Rainbow/Над дъгата". В крайна сметка големият ден на Хайек и Пино възлезе на 3.5 милиона долара.• Катрин Зита-Джоунс и Майкъл ДъгласМакар да не беше официално холивудско събитие, тя със сигурност притежаваше блясъка от телевизионната драма „Tinsel Town“. Освен участието на 40-членния уелски хор, церемонията включваше и изпълнения на Джими Бъфет и Арт Гарфънкъл. Сред присъстващите 350 гости на това събитие на 2000 година на стойност 1.5 милиона бяха Голди Хоун, Джак Никълсън, МегРайън и бившият Генерален секретар на ООН Кофи Анан.• Елизабет Хърли и Арун НаярКогато имаш две сватбени церемонии, летвата задължително трябва да бъде висока. Хърли и бизнес магнатът Наяр имаха традиционна англиканска сватба в английски замък, последвана от едноседмични празненства и хинду церемония в родния град на Наяр Родпур в Индия. За съжаление двете церемонии и похарчените 2.5 милиона не можаха да осигурят дълъг съвместен живот на двойката.• Пол Макартни и Хедър МилсСър Пол не се поскъпи за втората си венчавка и похарчи 3 милиона за сватбата си с Милс през 2002 година. Но, съюзът им продължи само шест години, така че големият ден на Битълса му излезе по 500 000 долара за всяка година от брака – солидна цена, като се има предвид, че по-късно Макартни определи брака им като "грешката на десетилетието".• Ким Кардашиян и Крис ХъмфрисСватбата на Кардашиян, чийто 72-дневен брак може да се състезава за най-висока цена и най-кратка продължителност в историята,бе оценена на 10 милиона, от които само сватбената торта струваше 20 000 – почти толкова, колкото е общата цена на повечето сватби.• Лайза Минели и Дейвид ГестЧетвъртият опит не донесе голяма радост на Минели, тъй като бракът й с Гест, сключен през 2002 година, продължи само година и половина. Но, без съмнение, тя си плати добре за тази година и половина - 3.5 милиона, ако трябва да сме точни. Въпреки присъствието на Майкъл Джексън в ролята на шафер и такива известни личности като Елтън Джон и Барбара Уолтърс, не бихме могли да очакваме нещо по-малко от тази разточителна церемония.• Челси Клинтън и Марк МезвинскиБракосъчетанието на Клинтън през 2010 година се извърши в присъствието на 400 гости в имението „Астор Кортс“ в Ню Йорк, построено първоначално за Джон Джейкъб Астор IV. Роклята на булката беше дело на Вера Уонг (която също беше поканена), сватбата струваше 5 милиона долара, а безглутеновата сватбена торта беше висока 5 фута.• Том Круз и Кейти ХолмсКаква е цената на това да се омъжиш в италиански замък, всички гости на сватбата ти да са облечени от Армани, да има заря от фойерверки и да пее Андреа Бочели? 2 милиона.Въпреки че това очевидно не можа да купи щастие на двойката, тъй като бракът им, сключен през 2006 година, беше прекратен миналата година.• Дейвид Бекъм и Виктория АдамсСпоред сведенията, сватбата на бившето момиче от „Спайс гърлс“ Виктория Адамс и напористия футболист Дейвид Бекъм през 1999 година е струвала 800 000 долара – скромна цена за звезди от техния ранг, но трябва да отчетем факта, че годината е 1999. А, не може да се каже, че двойката е проявила скромност в големия си ден – те седяха на златни тронове пред олтара, а сватбената им торта беше украсена с голите фигури на двамата. Шикозно, нали?• Принц Уилиям и Кейт МидълтънСпоред сведенията, сватбата на 21-ви век е струвала 34 милиона,32 от които похарчени за сигурността. Не е лесно да си крал (или бъдещ крал). А булката беше облечена в рокля, достойна за бъдеща кралица, на изумителната цена от 434 000 долара. ... още »
С премиерата си през 1978-ма година режисирания от Джон Карпентър “Хелоуин” сложи началото на един от най-известните и дискутирани хорър-франчайзи в киното. Зрителският успех на поредицата доведе до направата на своеобразен римейк на оригиналния филм, който мина по кината през 2007-ма година. Лентата на Роб Зомби се представи прилично в международния бокс офис, но последвалото продължение (“Хелоуин II”) не успя да оправдае предварителните очаквания.Въпреки финансовият провал на втората част от студиото Dimension Films съобщиха през 2014-та година, че се подготвя нов филм от франчайза. Роб Зомби няма да режисира бъдещата лента и все още няма избрани актьори за главните роли.През изминалите месеци с проекта се свързваха имената на няколко сценаристи, но сега вече се знае кои са двамата избраници на продуцентите. Източници от Dimension Films разкриха пред Hollywood Reporter, че сюжета на новия “Хелоуин” ще бъде оформен от дуото Патрик Мелтън и Маркъс Дънстън, който са най-известни с работата си по успешната поредица “Убийствен пъзел”.Мелтън и Дънстън вече са започнали да разработват сценария и в момента от Dimension Films търсят режисьор за продукцията. От студиото уточняват, че предстоящата лента няма да бъде римейк или рестарт, а по-скоро “преобразяване” на историята.Любопитно е да се отбележи, че продуцент на новия “Хелоуин” е Малек Акад – сина на вече покойния продуцент на оригиналния филм Мустафа Акад. По думите на Акад следващата лента от хорър-поредицата ще съдържа познати от предишните филми елементи, като в същото време ще има някои значителни промени.Продуцентът побърза да увери, че главния злодей Майкъл Майърс няма да бъде променян по никакъв начин.Все още не е потвърдено, но според последните слухове от Dimension Films намерението на студиото е снимките на новия “Хелоуин” де започнат до една година. ... още »
След като продължението на “Невероятният Спайдър-мен” не успя да регистрира очакваните от продуцентите огромни финансови постъпления бъдещето на комиксовата поредица беше поставено на карта. Подготвителната работа по третата част от рестартирания през 2012-та година франчайз бе внезапно прекратена, а през изминалите месеци от студиото Сони Пикчърс отказваха да коментират бъдещите си планове за екранните приключения на Човека-паяк.За радост на феновете преди броени часове официален представител на Сони оповести, че студиото е обединило сили с гиганта Марвел и разработването на нов игрален филм за Спайдър-мен вече е започнало. Важно е да се отбележи, че от 1999-та година досега правата на франчайза “Спайдър-мен” принадлежаха единствено на Сони Пикчърс.Бъдещата продукция ще бъде директно свързана със случващото се в актуалната в момента екранна вселена на Марвел (която включва филми като “Отмъстителите 3D”, “Железният човек”, “ТОР”, “Капитан Америка” и “Пазители на Галактиката”).Разработваната нова лента не e продължение на “Невероятният Спайдър-мен 2” и вече е потвърдено, че познатия от предишните две части Андрю Гарфилд няма да изпълнява главната роля. В момента от Сони и Марвел търсят нов актьор за главната роля.Докато се очаква името на новия Спайдър-мен от двете студия оповестиха, че световната премиера на подготвяния филм-рестарт ще се състои в края на месец юли, 2017-та година.Архитектът на настоящата успешна кино-вселена на Марвел Кевин Файги ще продуцира следващия “Спайдър-мен” заедно с бившата изпълнителна директорка на Сони Пикчърс Ейми Паскал (която от няколко седмици насам работи като продуцент за студиото).За момента комиксовия проект не разполага със сценаристи и не се знае кой ще седне на режисьорския стол. Очакванията са, че старта на снимачния процес ще бъде даден през летния сезон на 2016-та година.Световната премиера на все още неозаглавения филм е насрочена за 28-ми юли, 2017-та година. ... още »
Големият италиански актьор ще бъде специален гост на 19-ия София филм Фест, за да получи Наградата на София и за световната премиера на филма с негово участие „Децата на Маам” (2014) на режисьора Паоло КонсортиЗа премиерата на „Децата на Маам” в България пристигат още изпълнителят на главната роля – актьорът Лука Лионело (изиграл Юда в „Страстите Христови” на Мел Гибсън), режисьорът Паоло Консорти и продуцентът Джузепе Лепоре.„Децата на Маам”„Джон Форд имаше Джон Уейн, Серджо Леоне имаше Клинт Истууд, аз имам Франко Неро” - Серджо КорбучиПревърнал се в истинска киноикона с „Джанго” на Серджо Корбучи (от който Куентин Tарантино черпи вдъхновение за своя „Джанго без окови”, 2012), и с впечатляващите си участия във филмите на Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Франко Дзефирели, Сергей Бондарчук – Франко Неро има зад гърба си половинвековна кариера в киното с близо 200 филма.Франко Неро e роден на 23 ноември 1941 г. в Парма, Италия. Истинското му име е Франческо Спаранеро. В театралното училище към „Пиколо театро” на Джорджо Стрелер в Милано, Франко Неро е най-недисциплинираният студент, почти не ходи на лекции, а след много години, когато среща своя учител, той му е сърдит, че никога не споменава името на училището, от което започва кариерата му. Току-що пристигнал в Милано от родната Парма, започва работа в енергийната компания Edison Volta (оттам стартира и кариерата на Ермано Олми, със снимане на рекламни клипове), където сутрин си почива след изтощителните нощни репетиции и представления. Там Неро се запознава с Ермано Олми, който също работи във фирмата и който през 1961 г. вече е заснел своя първи игрален филм „Мястото”. Най-ценният съвет, който получава от Олми, е да замине веднага за Рим - център на киноиндустрията в Италия по онова време.„Джанго”В средата на 60-те години спагети-уестърните набират скорост в световен мащаб и през 1966 г. Неро получава главната роля в „Джанго” на режисьора Серджо Корбучи. Едноименният герой – самотният стрелец, повлякъл ковчег след себе си, придобива широка известност и донася на Неро огромна популярност. През годините Франко Неро се раздвоява между спагети-уестърните, полицейските филми, филмите на ужасите и фантастиката, работейки от Серджо Корбучи, Дучо Тесари, Енцо Кастелари, Лучо Фулчи, Антонио Маргерити, Паскуале Скуатиери, Карло Лидзани, Дамяно Дамяни, до класиците в киното, като Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Елио Петри, Джулиано Монталдо, Марко Белокио, Франко Дзефирели и Сергей Бондарчук.В края на 60-те и началото на 70-те години актьорът се снима в няколко класически спагети-уестърни и италиански криминални трилъри. Това му носи звездна слава, но Неро се стреми да разнообрази репертоара си, като често се снима в различни по жанр продукции — във военната драма „Битката при Неретва” (1969) на Велко Булайч, във френско-испанския „Тристана” (1970) на Луис Бунюел, където си партнира с Катрин Деньов, както и в „Денят на кукумявката” (1968) на Дамяно Дамяни, където играе с Клаудия Кардинале; режисьорът Срегей Бондарчук кани Неро за ролята на прочутия американски репортер Джон Рийд във филма си „Червените камбани” (1982-1983).Всички режисьори, които са работили с Франко Неро, го определят като „кинозвяр” и споделят удоволствието от присъствието му на снимачна площадка.„Разбира се, телосложението ми помогна много, но мисля че основно дължа дългата си кариера на чудесните взаимоотношения, които успявах да изградя с всички режисьори, с които съм работил. Още преди да си отворят устата, аз знаех какво ще ми поискат - и им го давах. В Италия от край време съществува разделение на киното на интелектуално и категория „Б филми“. Но именно B-movies спасиха италианското кино, тъй като продуцентите си пълнеха джобовете от тях и със същите тези пари след това продуцираха авторски проекти. Киноиндустрията се различаваше коренно от днешната. Снимачният период продължаваше по 12 - 15 седмици, а не като днес – по 3. Като следствие от това мисля, че пострада и качеството на киното. Преди години филмите се застояваха много по-дълго в салоните, като имате предвид, че кината в Италия през 1981 г. бяха 13 000, а с навлизането на комерсиалните телевизионни канали се стопиха до 1 700. Днес в Италия има 3 600 екрана. Подчертавам, че става дума за екрани, а не кина! Всичко се е превърнало в чиста консумация. Гади ми се вече от сериали за свещеници и полицаи.С раждането на политическото кино Неро става един от водещите актьори в това ново направление, с филми като „Бог с нас” (1970) на Джулиано Монталдо, „Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката” (1971), „Следствието е приключено: забравете” (1973), отново на Д. Дамяни, „Убийството на Матеоти” (1973) на Флорестано Ванчини, „Мусолини — последното действие” (1974) на Карло Лидзани. Но успоредно, а и след залеза на политическото кино, Неро продължава да се снима и в чисто комерсиални филми, макар и по-рядко – в продукции на изтъкнати режисьори като „Триумфалният марш” (1976) на Марко Белокио или „Querelle” (1982) на Райнер Вернер Фасбиндер.В началото на 80-те Неро започва да пише, да режисира и да продуцира филми. Между филмовите продукции успява да отдели време и за театралната сцена."Джанго без окови"За своята дълга кинокариера Франко Неро споделя: „Един ден американски дистрибутор ме попита: „Даваш ли си сметка колко хора по света те познават?” „Не”, отговорих му аз. „Над три милиарда”, репликира той. Не можех да повярвам, никога не се бях замислял върху това! Като актьор и продуцент обикалям света по цяла години и никога не се спирам. Наскоро изнасях лекции в Куба, където си мислех, че никой не е чувал за мен. Изненадата ми беше огромна, когато разбрах че повечето от студентите ми не само знаеха кой съм, но и бяха изгледали по няколко мои филма.”И с днешна дата Франко Неро продължава активно своята актьорска работа, като само през 2007 г. се е снимал в пет филма, а през 2012 получава покана от Куентин Тарантино да се появи в „Джанго без окови”, за който режисьорът се вдъхновява от превърналия се в класика филм на Корбучи.„Децата на Маам”Историята на филма „Децата на Маам”, който ще бъде представен на София Филм Фест за първи път пред публика, отвежда зрителите в бивш римски месокомбинат, превърнат от група свободни артисти в галерия, обитавана от странен индивид, който се мисли за Свети Йоан Кръстител. В изоставената фабрика започва подготовката на изложба на съвременно изкуство, организирана от галерията „Маам”, която всъщност се появява, за да защити бездомниците – „метрополисиани”, нанесли се незаконно там и застрашени от изгонване.Джон Вандерс (Лука Лионело) се сприятелява с живеещите в галерията деца и с художниците, като постоянно смесва виденията си с реалността. Героят има мисия – да събере отново на едно място всички апостоли и да започне нова евангелизация… Франко Неро се превъплъщава в ролята на Цар Ирод. Костюмите във филма са дело на младия български дизайнер Иван Донев, който от години работи в италианската столица. ... още »
Нашумелият актьор е рекламно лице в новата кампания на Wrigley, промотираща ползите от употреба на дъвки без захарВ новата кампания на Orbit® нашумелият актьор Аштън Къчър изнася майсторски клас за грижата за устната кухина, разделяйки се с вкусна пикантна Пица.Пресъздавайки истинска връзка, Аштън прави всичко възможно да приключи отношенията си с любимата… Пица. Той я обича, но както повечето храни и напитки, тя също има навика да остава повече от желаното време. А това пречи на увереността на актьора и може да увреди зъбите му. Едва когато Аштън се обръща за помощ към своята опаковка Orbit® с дъвки без захар, спокойно може да помаха за раздяла и възвръща своята увереност.„Аз съм голям фен на Orbit® и когато ме запознаха с концепцията, си помислих, че ще бъде забавно да изиграем истинска раздяла… нещо, което се е случвало на почти всеки човек“ – коментира Аштън Къчър ролята си в кампанията.„Рекламата притежава и страхотно послание. Не сме в състояние да мием зъбите си след всяко хранене, но вместо това е много лесно да дъвчем дъвка, за да премахнем остатъците от храна, които се задържат около зъбите ни. Просто е важно да се уверим, че дъвката е без захар“ – допълва още известният актьор.Употребата на дъвка без захар след хранене и пиене може да бъде ефективно допълнение към средствата ни за ежедневната орална грижа. Дъвченето на дъвка повишава производството на слюнка, която помага да бъдат премахнати остатъците от храна и неутрализира вредната киселинна плака, която с времето може да отслаби зъбите и да доведе до появата на кариес.Ползите от Orbit® в грижата за устната хигиена са признати от Световната стоматологична федерация и са подкрепени от националните стоматологични асоциации по целия свят. Дъвченето на дъвка без захар е здравословен навик с изключителни предимства, които не са добре известни на хората.Новата реклама се завърта в телевизионния ефир от днес и ще се излъчва в 40 страни по целия свят. Тя е част от най-новата кампания на Orbit®, промотираща ползите от употребата на дъвки без захар и ползата й за поддържане на устната хигиена. Тя надгражда досегашната комуникация, в която централната роля бе поверена на Антонио Бандерас, който „разкарва“ досадните анимирани злодеи от храна.Аштън Къчър, е любим актьор на милиони по света. Той е добре познат от комедийните си роли в бокс офис хитове като "Да си остане във Вегас", "Убийци" и "Просто секс". Особено популярен е и с главната роля в ТВ сериала "Двама мъже и половина", като дебютният му епизод през 2011 г. е гледан от 28 милиона души! Аштън е известен и със своя бизнес нюх, заради който е смятан за световна звезда със силно влияние върху младите хора. ... още »
ПОСЛЕДНАТА НИ НАДЕЖДА НЕ Е ЧОВЕКСъздателят на “Елизиум” и “Сектор 9” Нийл Бломкамп стои зад този екшън-трилър с участието на Хю Джакман, Шарлто Копли и номинираната за ”Оскар” Сигорни Уивър.Премиера в България: 06.03.2015 ... още »
Джон Бурман е роден на 18 януари 1933 година в Англия. В BBC работи като режисьор на документални филми. Дебютът му в игралното кино е с „Having a Wild Weekend”/„Catch Us If You Can” (1965), оригинална сатира срещу рекламата в телевизията. През 1967 година Бурман създава великолепния документален филм „Великият режисьор”, посветен на живота на Дейвид У. Грифит, една от емблемите в американското и световното кино.В САЩ снима два филма с Лий Марвин, който става негов близък приятел и има важна роля за бързия му пробив в Холивуд. Филмите, в които двамата работят заедно, са прочутият гангстерски трилър „В упор” (1967), посрещнат с възторг от критиката, и психологическата драма „Ад в Тихия океан” (1968), в който Марвин и Тоширо Мифуне изпълняват ролите на двама мъже, продължаващи да воюват и след като са попаднали на необитаем остров. Завръщайки се по-късно в Англия, Джон Бурман режисира „Leo the Last” (1970), „Зардоз” (1974) и „Exorcist II: The Heretic”. Изключителна популярност му носи „Екскалибур” (1981).Независимо от жанра, философската тематика е неизменна част от филмите на Бурман: противопоставянето на „природата” и „културата” в „Избавление” (1972) и „Изумрудената гора” (1985); конфликта на личността и стриктно организираната социална система във фантастичната антиутопия „Зардоз” (1973); смяната на историческите епохи и пагубната сила на властта в рицарският епос по келтските легенди за крал Артур „Екскалибур”. Интересен субективен поглед към събитията от Втората световна война предлага „Надежда и слава” (1986), в който са представени епизоди от военното детство на самия режисьор през очите на деветгодишния екранен персонаж. Сред по-новите му заглавия са „Шивачът от Панама” (2001), „In My Country” (2004) и „The Tiger’s Tail” (2006). „За короната и страната” (2014) e естествено продължение на „Надежда и слава”, бе представен в Петнайседневката на режисьорите в Кан и разказва историята на англичанин, израснал в Лондон по време на Втората световна война. Животът му поднася срещи и изненади, а след участието му в Корейската война и различни сърдечни перипетии, Бил е поразен от разбитите животи на хората, които среща около себе си.„Много от героите в „За короната и страната” имат своите прототипи сред хората, които срещнах по време на отбиването на военната си служба през 1952 г. Всички големи събития, за които разказва филмът, са се случили така, както е показано - разкрива режисьорът. - Имах за задача да изнасям лекции на войниците, които щяха да участват в Корейската война. Бях ужасен, когато разбрах за гафовете, които доведоха до тази война. Написването на сценария ме освободи от стаените в паметта ми образи от онова време. Както и при „Надежда и слава”, спомените ми вече са заменени от сцените във филма. Връзката между паметта и въображението е загадъчна територия. И тук ми идват на ум думите на Ингмар Бергман, който казва, че когато снима филм, не се опитва да прави нещата истински, а живи.” ... още »
Звездата на българското кино ще получи приза на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на 19-ия София Филм Фест на 5 март в Зала 1 на НДК„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, признава актьорът Иван Иванов.За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от „Всичко е любов” (1979).Филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в летящ старт за 28-годишния тогава актьор. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), кинолентата дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера-нонконформист Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски. Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна ‘80 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.„С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът в интервю след премиерата.„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своите истински чувства”, казва колежката му Янина Кашева.Освен Радо от „Всичко е любов”, Иван Иванов е Асен в „Лавина” (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас/Христо в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение” (1983), режисьор Мая Вапцарова, и така... близо 40 роли в киното.Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър, но само до 1983. Екранът го поглъща. Следват снимки с режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I”, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне”, 1985), Иван Андонов („Мечтатели”, 1986). През 90-те се увлича по писането. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова), актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот”. После идват още две – „Отговори” и „7 часа разлика”. През 1999 г. Иван Иванов се снима във филма на Иван Черкелов „Стъклени топчета”. През 2002 играе бос на мутрите във филма на Илия Костов „Асистентът”, а в „Наблюдателят” на Иван Павлов и Ивайло Джамбазов е полицейски инспектор. През 2001 г., когато актьорът отбеляза своя 50-годишен юбилей, „Бояна филм” му връчва наградата за цялостно творчество.„Станах случайно актьор – спомня си Иван Иванов. – Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се, география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата...” На 23 години актьорът е приет във ВИТИЗ, в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. „Като студент играех в режисьорски откъси, Надежда Сейкова ме взе за „Много шум за нищо”, а бях само в трети курс. Борислав Шаралиев търсеше актьор и затова ме бе гледал навсякъде. Страшен режисьор – прецизен до болезненост. За мен е най-големият. При него се чувствах най-добре. След първата среща излязохме заедно от ВИТИЗ. Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс - много знаех кой е Шаралиев... Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още да се говори за „Всичко е любов”.Друга неслучайна среща на Иван Иванов е тази с Никола Рударов във филма „Комбина”, където актьорът отново работи на снимачната площадка с Ваня Цветкова и двамата се превръщат в един от най-популярните кинотандеми. („Лавина”, „Комбина”, „Мечтатели”, „Тест 88”).„Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми – категоричен е Иван Иванов. - Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си. Почнах да пиша, за да се превърна в… същото, което съм. Преоткривам се.“ ... още »
