🎉✨ Изживейте магията на филмите както никога досега с нашето специално предложение! Насладете се на възхитителната отстъпка от 10% за билети и продукти, когато използвате нашето удобно приложение Cine Grand. 🎟️🛒 🔖 Осребряването е лесно: 📱 Изтеглете приложението Cine Grand. 🎟️ Изберете своите билети или продукти. 🛒 Приложете код "CGVoucher" при плащане. 🎁 Поглезете се и спестете през целия месец. Благодарим ви, че направихте Cine Grand вашият избор за кинематографични изкушения!
В своя най-нов филм „Неудобна материя“ авторитетният австрийски режисьорНиколаус Гайрхалтертръгва по следите на битовите отпадъци из цялата планета и хвърля светлина върху безкрайната борба на хората да установят контрол над огромните количества боклук. Филмът му пристига в София с наградата „Зелен леопард“ на Световния фонд на природата от фестивала в Локарно 2022.Може да гледате филма ДНЕС, 23 март, от 18:00 часа във Френски институт - зала „Славейков“ или на 26 март, от 16:15 часа в Euro Cinema.Още една документална творба бе отличена в Локарно – „Джиджи Закона“ получи Специалната награда на журито. Според неговия сценарист и режисьор Алесандро Комодин, този филм е „фрагмент от живота на погранична Италия“ и разказва за един провинциален полицай, който наблюдава необяснима вълна от самоубийства и разследва странния свят между реалността и фантазията, в който една градина се превръща в джунгла, а един вечно усмихнат човек на закона е отворил сърцето си за любовта...Може да гледате филма УТРЕ, 24 март, от 18:15 часа във Френски институт - зала „Славейков“ или на 25 март, от 16:00 часа в Културен център "G8". ... още »
След сериозния успех на „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ наТеона Стругар Митевска– с две награди на Берлинале 2019 и номинация за „Златна мечка“, с наградата LUX на Европейския парламент, следващият проект на режисьорката е мащабна копродукция между Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Хърватия, Дания и Словения, дебютирал в програма „Хоризонти“ на Венеция, а съавтор на сценария заедно с Митевска е Елма Татараджич, дългогодишен селекционер на фестивала в Сараево. Историята в„Най-щастливият човек на света“е свързана със спомените от войната, разтърсила бивша Югославия през 90-те години на ХХ век – в опит да открие така мечтаната романтична любов, една жена на средна възраст се сближава със свой връстник, с когото преди години са били от двете страни на огневата линия в Сараево и най-важното в неговия живот е да получи опрощение.Може да гледате филма на Теона Стругар Митевска ДНЕС - 23 март, от 20:30 часа в Кино „Одеон“ и утре - 24 март, от 20:45 часа, в Културен център “G8”. ... още »
Новият филм „Мъже на делата“ на румънския режисьор Паул Негоеску, познат на българската публика с „Месец в Тайланд“ и „Историята на един летен любовник“, се състезава в Балканския конкурс на София Филм Фест.„Мъже на делата“разказва за плахия и отнесен полицай Илие, който избира да работи на село - далеч от събитията, проблемите, престъпленията и всяко нещо, което би застанало на пътя му към мечтаната тиха овощна градина. На село обаче има други правила - всички са роднини и всички си затварят очите пред контрабандата и дребната корупция. Илие се оказва принуден да участва в някои не особено чисти дела. А една най-обикновена кокошка успява да избяга от съдбата си...И двата филма, с които ви познаваме в България, са посветени на любовта. Тук обаче имаме съвсем друг сюжет - черна комедия, „ийстърн“, който ни води далеч на село. Как се роди историята?Аз не съм писал тази история. Сценарият дойде при мен през 2018 година. В „Историята на един летен любовник“ имах много добро сътрудничество с Раду Романюк. Там той е в ролята на актьора, приятел на главния герой. Всъщност ролята беше писана специално за него и той точно като героя си е актьор, но и писател и сценарист. Раду написа сценария на „Мъже на делата“ и заради нашите добри отношения реши да ми го предложи. Но в началото му отказах, защото имах много малко време да реша какво да правя преди поредната сесия за финансиране на Националния филмов фонд. А и за пръв път се очакваше да режисирам филм по чужд сценарий. За мен в онзи момент беше много трудно да почувствам историята като своя, може би защото тя се развива на село, на север, в румънската част на Молдова. Там говорят на диалект, имат свои различни традиции, които са ми непознати, а и аз цял живот съм живял в града. Нямам дори роднини на село и почти нищо не знам за този начин на живот. Тогава отказах, защото си помислих, че филмът говори за вселена, която на мен ми е чужда. Приех само да продуцирам филма, ако той намери друг режисьор. Това не успя да се случи и Раду продължи да настоява, че аз трябва да го заснема.Постепенно, след като прочетох сценария отново, разбрах, че филмът не е за живота на село. Негов фокус е Илие - главният герой-полицай. Хора като него са ми много добре познати. Той е герой, какъвто винаги ме е интересувал - несигурен, затворен във въображението си, без контакт с емоциите си и с реалността. Съдбата изведнъж го смъква на земята. Осъзнах, че сетингът в Молдова е просто фон, който трябва да опозная и дори не е необходимо да е напълно реалистичен, защото целта ми не е да правя документален филм за селския бит. И така приех. После, винаги когато имах въпрос, особено за развитието на героите, Радо и жена му Оана Тудор, която е другия сценарист, ми помагаха с отговорите.Филмът изобразява повсеместната корупция и шуробаджанащина на най-ниско ниво. Следейки програмата на фестивала, забелязвам, че в момента това е гореща тема в източноевропейското кино. Не корупцията на огромната, бездушна система, а „фамилната“ корупция на лично ниво... Вие конкретно защо решихте да разкажете историята през призмата на комичното?Първо, целта ми не беше да направя филм за корупцията. Абсолютно вярно - това е много гореща тема на Балканите, където вече ни е дошла до гуша от тази реалност. Мисля обаче, че историята на филма ми е много универсална и би могла да се случи навсякъде по света. Фактът, че ние сме толкова чувствителни към тази тема, говори за това какво тревожи в момента публиката, а не за филма. Всъщност това е филм за герой, който си има своите трудности и не е роден да се изправи лице в лице с тях. За мен корупцията също е част от фона на историята. Но нашата реакция тук показва какво ние преживяваме в реалния живот.А защо комедия? Защото сценарият според мен е наистина смешен. Особено финалът - той ме накара да разбера, че това не е реалистичен филм, а черна комедия. Беше много забавно написан, но разбира се, няма да ви кажа какво точно става там, за да не ви разваля удоволствието от гледането. Само ще кажа, че беше толкова смешен, че именно заради него реших да направя този филм.Изниква въпроса за избора. Какъв избор имаме в живота си, особено ако съществуваме „на тясно“, в малка общност сред роднини и познати.Мисля, че това всъщност е темата на филма. Как да си подредиш живота, така че да ти бъдат предложени избори. Ако живееш в малко населено място, където всички са свързани, всеки разчита на останалите и дребната корупция, затварянето на очите са напълно приети, малко по малко изборът ти се стеснява. Оставаш ограничен между очевидните избори и това може да доведе до хаос, до катастрофа в живота ти. Макар че нашият герой нямаше много избор още от самото начало. Цял живот той е живял в култура, която му е ограничавала избора. Винаги е бил учен да се държи не съвсем както се чувста и той бавно се е адаптирал към обществото и към изискванията му. Дори с малките си провали и загуби Илие се оказва притиснат в ъгъла.Казвате, че за пръв път снимате филм чужд сценарий. Какви са разликите в работата? Създава ли чуждият текст някакви ограничения? В това твърдение не се включват сериали, реклами - неща, с които не съм бил емоционално ангажиран. В този филм трябваше да открия нещата в сценария, които да ме ангажират с него емоционално. След като осъзнах, че Илие наистина много ме вълнува и ми е много близък, че такива герои съм изследвал и в предишните си филми, след този момент се свързах емоционално с проекта и той стана личен за мен. От там нататък работих, все едно аз съм написал тази история. Но от друга страна беше много полезно да има и други умове, които да отговарят на въпросите ми, когато се чувствах несигурен в някои неща. Така че всъщност с този филм ми беше по-лесно.Сигурно много ви питат, но не мога да се въздържа - защо кокошката пресече пътя?За да остане жива и да ви разкаже тази история. А и кокошките винаги оцеляват. Ние ги мислим за страхливи, а те са директни наследници на динозаврите.Не пропускайте срещата с режисьора на„Мъже на делата“ ТАЗИ ВЕЧЕР в кино „Одеон“ – прожекцията започва в 18:00 часа, аПаул Негоескуще отговаря на въпросите на публиката непосредствено след края на филма. Следващата прожекция на филма е УТРЕ, 24 март, петък, от 18:30 часа в „Културен център “G8”. ... още »
Копродукцията на Мексико и Италия „Червените обувки“ е пълнометражният дебют наКарлос Айхелман Кайзер. Той е роден в Мексико, учи режисура и продуцентство в Мадрид. Между 2006 и 2010 година работи като изпълнителен продуцент на телевизионни сериали, а през 2011 основава „Wabi Productions“, която продуцира документалния филм на Триша Зиф „Човекът, който видя твърде много“ (2016).„Червените обувки“ разказва за възрастен селянин, живеещ в мексиканските планини, който е принуден да замине за столицата, за да погребе дъщеря си, загинала при трагични обстоятелства. По пътя той се сблъсква с брутален и непознат свят, но намира и ново приятелство.Режисьорът Карлос Айхелман Кайзере специален гост в София и ще представи лично своя филм пред публиката.Може да гледате „Червените обувки“ ДНЕС - 23 март, от 18:00 часа и утре - 24 март, от 13:30 часа, в Дома на киното.Василис Кацуписе режисьор, чиито дебютен игрален проект „В капан“ привлича вниманието на Уилям Дефо – именно той е в главната роля на професионален крадец на произведения на изкуството, абсолютен гений в своята област. Той прониква в луксозния мезонет на известен колекционер, но след като охранителната система неочаквано заключва всички входове и изходи и се поврежда, крадецът претърпява тотална трансформация, принуден да прекара месеци в тотална изолация, опитвайки се да оцелее. Премиерата на съвместната продукция на Гърция, Германия и Белгия беше само преди седмици в програмата „Панорама“ на Берлинале 2023.Режисьорът Василис Кацуписще представи лично своя филм в София и ще бъде готов да отговаря на въпросите на публиката!Може да гледате „В капан“ ДНЕС - 23 март, от 20:30 часа и утре - 24 март, от 15:30 часа, в Дома на киното. ... още »
След „Спомен за страха“ (2016) Иван Павлов отново прави филм по сценарий на Красимир Крумов-Грец и за разлика от многообразието в пролетните нюанси на цветовете, той избира да направи своето „Пролетно равноденствие“ в черно-бяло.Сюжетът се завърта около три хумористични, но горчиви истории, които се превръщат в екзистенциална драма в живота на малките хора, принудени да понесат всичко с достойнство и да намерят смисъл в абсурда. Приемливият начин да бъде представено това е със средствата на реалността, суровостта, откровеността, стегнатия диалог и документалната простота.Иван Павлов съзнателно редува деня и нощта, светлината и тъмнината в битуването на своите герои. Те са толкова обикновени, че главните от тях са дори безименни; те са объркани, изгубени във времето и в себе си, смутени и уплашени от несигурното си бъдеще. В образите на тези хора влизат Ивайло Христов, Светлана Янчева, Иван Савов и Красимир Доков. Оператор е Емил Христов.На 40-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2022 филмът „Пролетно равноденствие“ бе отличен със Специалната награда на журито, Диплом за Светлана Янчева и Награда на Гилдия „Критика“ за пълнометражен филм.Не пропускайте срещата с филма ДНЕС, 23 март, от 20:30 часа в кино Люмиер! ... още »
Режисьорите Никола Бошнаков и Георги Стоев-Джеки представят на София Филм Фест биографичен филм-изложба за един от най-интересните съвременни творци в страната, графикът и създател на инсталации Любен Стоев, който си отиде от този свят в края на 2016 година. След като обикаля световните океани и морета и постига голям успех като график, Любен Стоев постепенно се захваща с друг вид изкуство. Художникът населва дома си с персонажите на българския преход - гладуващи пенсионери, бездомници, мутри, чалга певици, оядени политици. Инсталациите му са откровен коментар на действителността, в която всички ние живеем вече 30 години. Те остават да се тълпят в апартамента му, сам по себе си превърнал се в една голяма инсталация, и така ги открива Рей ван Цешау, фронтмен на немската група „Freunde der italienischen Oper“, племенник и наследник на Любен Стоев. В „Моят чичо Любен“ краските постепенно се отнемат от стените на апартамента, който трябва да бъде опразнен и продаден, за да оформят вместо това образа на един творец и вечен калпазанин.Кой е Любен Стоев и как той се превръща в герой на документален филм?Любен Стоев е известен български график, но освен това е и брат на Джеки Стоев. С него се запознах някъде 2004 -2005 година. Той организираше 2 пъти годишно на именния си и на рождения си ден по един грандиозен купон. С огромен мащаб се развиваха нещата. Любен канеше всички, беше напълно шарено от към възрасти, хора и ситуации. Със Любо на мен ми се въртеше да правя филм дълго време и все отлагах. Обаче така и не го направих този филм и в някакъв момент Ивайло Манев и Джеки решиха да се заемат с него. Джеки не искаше да го прави той. Защото като става въпрос за толкова близък човек - някак си няма дистанция. Хванахме се и измислихме една рамка с немския племенник, който пристига тук и се движи по стъпките на чичо си. И така тръгна филма.Този немски племенник е много интересен герой. Немска рок звезда с български баща. Каква е неговата роля в историята?Това е племенникът на Любо, немският син на Джеки. За Раймон България е свързана със летата и купоните, абсолютно различен живот от немския. Човекът по принцип си е бил малко повече от калпазаните. Цялата фамилия са с бурно детство и юношество и са големи калпазани. Та той, като калпазанин, се хваща дърводелец в един от големите дрезденски театри, където пък един от режисьорите го харесва. Точно тогава Раймон се опитва да направи някаква група. Режисьорът поставя Фауст, а той играе лошото дете на Доктор Фауст и Хубавата Елена, който е вокал на пънк група... И тази група, „Любители на италианската опера“ се казва тя, през 80-те години става много известна в цялото ГДР. Те се смятат за накакви предтечи на „Рамщайн“. По случайност снимките на филма съвпаднаха с новото събиране на групата и едно турне с пълни зали. Всичко това беше пресечено от Covid-кризата.Много хора са свикнали да асоциират творчеството на Любен Стоев с едни много обрани и много красиво композирани, много внимателни към детайла графики. От друга страна, в по-късните години той се захваща със съвсем друг тип изкуство. Изкуство, което е силно социално. Прави инсталации с образи, предмети, цитати, взети от къде ли не. Вкарва улицата в галерията, създавайки герои, които сами разказват почти документално за България след 1989 година…Той непрекъснато се променяше, имаше нови и нови търсения. В момента,в който стигне до етап, в който чувства, че конкретната тема се изчерпва - той се впускаше в някаква нова авантюра. Затова и творчеството му е толкова разнообразно. А нали, той казва, „аз обиколих целия свят, за да търся тази автентика на човека, отхвърлен от обществото. Човекът, който е станал жертва на обществото. И аз ходих, търсих го по цял свят и в един момент това усещане, тази реалност дойде тук, в България“. Това е моментът, в който той приключва с графиките и дърворезбите и започва да прави триизмерни инсталации с материали, намерени в кофите.Струва ми се, че Любен Стоев не е толкова известен, колкото би трябвало да бъде...Мисля, че това в голяма степен е въпрос на среда, приятелски кръг, а пък Любо винаги е гравитирал към кинаджийската среда. Да, много малко художници са били по неговите купони. Той редовно си организираше изложби, но някак си във всяка една общност ти си заемеш мястото. Трябва да се движиш в тези кръгове на общуване. Докато Любо винаги е бил повече част от кинаджийския купон. Джеки, Джони и Чарли и компанията около тях.Кое беше най-трудно в правенето на този филм?Много маратонска дисциплина се получи. Уж беше измислен като да е лесен. Но с тези отваряния, затваряния и спирания покрай Covid, а и с необходимостта да се избере какво да се използва от над 300 часа личен видеоархив... Нали може да си представите колко работни дни са нужни само, за да се изгледа, пък камо ли да се осмисли и синтезира?! 300 часа е само материалът на Любо, без нашия. Нашият отделно е още 150 часа. Любо снимаше абсолютно всичко. Всеки купон, процеса на отпечатването на всяка графика. Той непрекъснато документираше по някакъв начин и затова беше важно да се направи добър филм, защото той снимаше явно с тази цел, в един момент някой да събере и да осмисли целия този материал, подреден толкова прилежно. Архивите му бяха хронологично номерирани, той беше човек с библиотекарски усет към живота. Тези материали просто чакаха да бъдат композирани във филм!Премиерата на„Моят чичо Любен“ е ДНЕС, 23 март, четвъртък – от 18:30 часа в кино „Люмиер“! Не пропускайте срещата с главния герой Рей ван Цешау, режисьорите на филма Никола Бошнаков и Георги Стоев-Джеки, както и с творческия екип, създал този впечатляващ документален портрет на един забележителен творец! ... още »
