Първият пълнометражен филм на израелската режисьорка Мааян Рип „Другата вдовица“ ни среща с вътршня свят на Ела, костюмографка в театъра, чиито любовник, жененият драматург и шеф на театъра Асаф, внезапно почива. Изгубила любовта си, Ела вече не може да пази тайната за нея - непрекъснато се връща в дома му, където семейството и съпругата му приемат близки и далечни познати на едноседмичното бдение (шива) и същевременно изпада все по-дълбоко в собствените си фантазии и съмнения.Разговорът ни с режисьорката и сценаристка Маян Рип започва с въпроса как беше създаден сценария за „Другата вдовица“.Това не е нещо, което се случва за един ден. Дълъг процес е. Тези идеи се развиваха през годините и после се събраха заедно в едно цяло. Избирала съм елементи, които най-добре служат на историята. „Другата вдовица“ разказва историята на Ела, чиито любим умира и тя отива на неговата шива, защото иска да жалее, но там никой не я познава. Тя се среща с жена му и семейството му и се сближава с тях, търси своето място в неговата смърт, но и в неговия живот. Така че тази нужда да скърбиш, да си разпозната като любовницата на някого, е най-важният елемент във филма - всичко друго му служи.Иначе всичко започна от моя лична история - как обичах някой, който си имаше друга, и това беше невъзможна любов. Написах сценарий за мен и за него и после си казах - има милиарди такива истории, много е скучно. Намразих човека, докато пишех. Казах си, че ми се иска да умре. И после видях, че това е интересно. Ако героят умре, какво ще направи моя персонаж, къде ще иде. Исках нуждата да скърби да я обладаае. тя иска да жалее с другите опечалени, но това да е тайна. Да не може да каже на никого, да трябва да се престува, че всичко е нормално. Казах си, че театърът е добър начин това да се изрази. Имаш демоните на сцената, историята на Медея, най-великата любовница, архетипа на ревността.Ела се опитва не само да скърби, но и да съществува, да я има самата нея, тя отчаяно се опитва да се заяви, да се върне в реалността. Да я видят.„Ако в гората падне дърво и никой не го чуе, случило ли се е наистина?“ Ако никой не знае за тази любов, имало ли я е? В моя филм е важен въпросът какво е истина и какво не е.Също и в каква роля ще се облечеш. Например Ела облича плачещата рокля на Медея, която е ушила за представлението, и от която се леят сълзи, макар да не е актриса и да не е свикнала да сменя костюмите.Понеже самата аз съм работила като костюмограф за киното, мога да ви кажа, че шиенето и подбора винаги се случват на юруш, набързо, без бюджет, затова пробваме всичко първо върху себе си. Ела слага роклята на Медея, за да я пробва, но в момента, в който я облича, всичко се разпада. Тя плаче толкова много, че подът се наводнява. И това е още един такъв момент на разколебаване в реалността, защото е ясно, че актрисата никога не може да „напълни“ роклята със сълзи така, както дизайнерката Ела я е замислила. Във филма има две противоречащи си реалности. Само когато си в едната, можеш да разбереш дълбоката скръб на другата жена.Театърът е и цел, и средство в „Другата вдовица“...Баща ми е театрален режисьор. Винаги съм искала да се отдалеча максимално от света на родителите си и от театъра. Затова отидох да уча мода и дизайн... Но оттам някак се приближих към сценографията и костюмите в киното, реших да уча това, започнах да се занимавам с кино и накрая се оказа, че правя точно същото като баща си. Станах режисьор.Всяка форма на изкуството умее нещо, което не може да се изрази с друго изкуство. Почувствах, че този филм ни позволява да се гмурнем в един вътрешен свят, точно обратен на театъра - без думи, в близък план и близо до сърцето на героинята. Обичам театъра, но там е различно - гледаш сцената отдалеч и виждаш цялата картина. А в киното можеш да влезеш в душата на героинята и да гледаш през нейните очи.Какво научава един режисьор от сценичния дизайн и костюмографията? Не е обичайно сценографите да стават режисьори.Преди да уча кино, се занимавах с изобразително изкуство - именно затова де ориентирах към сценография. Но след като се захванах с киното, изведнъж ми хареса да съм режисьор. Оказа се, че се чувствам много естествено зад камерата. За да си добър режисьор, задължително трябва да си изпитал всички други занаяти в киното. Дори и непрофесионално, но да имаш опит. Факт е, че докато пишех този филм, трябваше да се издържам с дизайн на костюми. Страхувах сеако започна с режисурата за пари, това ще я омърси. Исках дизайнът да е професия за мен, а режисурата да е мечта. Но това пък ми позволи да присъствам на много снимачни площадки и да разбера как се работи, да свикна с ритъма на работа, защото е много страшно да си режисьор за пръв път. 30 души един през друг те питат сто въпроса и трябва бързо и точно да отговоряш, да знаеш точно какво искаш и кого да го поискаш. Наблюдаването на много режисьори ми даде сила и опит, те ме направиха по-уверена като режисьор. А и визуалното е много застъпено в моя филм. Беше част от сценария. Виждах цветовете, роклята, гмуркането в морето от черни дрехи. Впрочем и музиката беше много важна за нас. Адам Уейнгрод беше нашият композитор и с него се опитвахме да изградим света на филма чрез музика. От едната страна е Наташа, съпругата - с нейната строга, сложна, класическа музика, организирана, без място за импровизация; от другата страна е театъра с груба, ритмична музика, с много по-танцувални, телесни ритми, и когато в сънищата и фантазиите на Ела двата свята се смесват, ние се опитвахме да подлудим и музиката - например челото да излезе от релси и да започне да свири фалшиво. Докато пишех сценария, вече си представях музиката. Много голям късмет имах, че Адам Уейнгрод успя да развие тези идеи на по-високо ниво.Режисьорката Мааян Рип е специален гост на София Филм Фест и лично ще представи своя филм тази вечер за първи път пред българската публика! Прожекцията е с начален час 18:00, а мястото е Домът на киното! ... още »
След „Дъщерите на дансинга“ (Сънданс и СФФ 2016) и „Фуга“ (Кан 2018, СФФ 2019), можем да кажем, че полската режисьорка Агнешка Смочинска вече се е доказала като завидно име в европейското кино. И то неслучайно: филмите ѝ са едновременно изкусни и лъхат на свобода, а героините ѝ – силни, безкомпромисни жени, чийто житейски път изисква да се справят с най-трудните за артикулиране истини. Режисьорката има специална дарба в това да усложнява вътрешния свят на своите персонажи с помощта на вдъхновяващ, естетически подход. Това и още много ще видим в най-новият ѝ филм „Мълчаливите близначки“ тази вечер в Дома на киното, в присъствието на самата Смочинска, която ще представи филма и след това ще участва в дискусия с публиката.„Мълчаливите близначки“ е и първият англоезичен филм за полската режисьорка, продуциран от студио Юнивърсъл, и може да бъде описан като полет на въображението. За сценария си филмът разчита на адаптация по едноименната книга, в която журналистката Марджъри Уолъс разказва историята на две сестри, Джун и Дженифър Гибънс. Още от ранна детска възраст, двете отказват да общуват с другиго, освен помежду си, което пък допринася за множество нива на дискриминация срещу така или иначе единственото семейство чернокожи в града. Филмът проследява живота на сестрите от детството до зрелостта, а в ролите на порасналите близначки влизат Летиша Райт („Черната пантера“) и Тамара Лорънс („Малката брадва“). В стила на филма играят важна роля неоновите светлини, музикалните интерлюдии, анимационни техники и поетични включвания, заимствани и вдъхновени от реалното творческо наследство на писателките Гибънс. „Мълчаливите близначки“ е, меко казано, пир за сетивата ни. ... още »
Пълнометражният дебют на режисьора Боримир Илков-Боно „Анна“ е създаден по сценарий на Теодора Маркова, Невена Горанова, Георги Иванов и Теодора Дончева. Историята проследява самотна разследваща журналистка, която иска да забременее от донор. Неочаквано работата ѝ я отвежда в съвсем непозната среда и я преследват сериозни житейски обрати.„Темите, които засяга този филм, са свързани с проблемите на съвременното общество: самотата, липсата на семейна среда, социалното и етническо разделение между хората, - споделя режисьорът. - Историята е разказана чрез различни ситуации, в които попада една млада жена, желаеща да стане майка. Работата като журналист я сблъсква с бита и взаимоотношенията в едно ромско семейство. Поради последвалите събития, на Анна ѝ се налага да взима решения както за бъдещото си дете, така и за работата си“.Във филма „Анна“ участват Радина Кърджилова, Недка Йорданова, Красимира Фатима-Лейла Карабулут, Валери Леков, Станка Калчева, Пламена Гетова, Васил Бинев, Йордан Ръсин, Добрин Досев, Веселин Мезеклиев. Продуцент е „Геополи“ в копродукция с Доли медия студио, Трансформърс и Кинолайт, с подкрепата на ИА „НФЦ“.„Опитът ми от снимачната площадка през годините ме е сблъсквал с най-различни ситуации, - разказва режисьорът. – Това, което ще запомня от този филм, е доверието на продуцентите, сценаристите, екипа и актьорите в режисьорските ми решения. Моето желание беше да създадем една обща работна атмосфера, в която всеки от нас е убеден, че правим най-доброто за този филм. Надявам се, че сме успели“.Премиерата на „Анна“ е ДНЕС, от 20:30 часа в кино „Люмиер“. Не я пропускайте! ... още »
Носител на наградите на публиката за най-добър гръцки филм, на гръцкия филмов център – за най-добър дебют, на младежкото жури – за най-добър пълнометражен филм от фестивала в Солун, „Черен камък“ на Спирос Яковидес разказва за отчаяна майка, която с помощта на гръцки таксиметров шофьор от африкански произход се опитва да намери своя изчезнал син. По думите на самия режисьор, неговият филм е „поглед към една съвременна гръцка трагедия – в тази история се отразяват обществото и страната, намиращи се в разпад“. Режисьорът е специален гост в София и ще представи своя филм!Може да гледате филма ДНЕС - 21 март, от 18:30 часа в Кино „Одеон“ и утре - 22 март, от 18:30 часа, в Културен център “G8”.Стремежът към постигане на възмездие е един от основните двигатели в новия филм на Иван Герголет „Мъжът без вина“, представян като проект на копродукционния форум София Мийтингс. Историята пресъздава терзанията на една всеотдайна и чувствителна болногледачка, която е подтикната от своята мъка и се надява да отмъсти на виновника за смъртта на собствения ѝ съпруг и други негови колеги-работници. Премиерата на филма, съвместна продукция между Словения, Италия и Хърватия, бе на фестивала в Талин, а неговият автор ще го представи лично пред публиката в София!Може да гледате филма ДНЕС - 21 март, от 20:30 часа в Кино „Одеон“ и утре - 22 март, от 20:30 часа, в Културен център “G8”. ... още »
Действието в „Щипка карамфил“ на Бекир Бюлбюл се развива в Югоизточен Анадол. Главният герой Муса пренася трупа на починалата си съпруга заедно с внучката си. Липсата на средства го принуждава да търси случаен превоз по пътя. Ситуацията се усложнява, тъй като родното им село е на границата, където се води война.Режисьорът учи театър в университета в Истанбул, след което преподава кино и театър и участва в създаването на няколко късометражни филма преди да дебютира с „Моите малки думи“ през 2018 година. „Щипка карамфил“ е негов втори филм, а той самият с радост ще разговаря с публиката в София като специален гост на СФФ.Може да гледате филма ДНЕС - 21 март, от 18:00 часа и утре - 22 март, от 13:00 часа, в Дома на киното.Копродукцията между Румъния, Франция, Гърция, България (Screening Emotions - Поли Ангелова, Николай Тодоров) и Чехия „На север“ е пълнометражен игрален дебют на режисьора Михай Минкан, представен като проект на София Мийтингс и създаден по действителен случай. Сюжетът проследява премеждията на един румънски беглец, намерил скривалище между контейнерите на палубата на трансатлантически кораб. Емигрантът среща закрилник в лицето на религиозен филипински моряк, но не може да очаква съчувствие от тайванския екипаж. Режисьорът Михай Минкан и продуцентът Раду Станку са гости на СФФ и ще разговарят с публиката в Дома на киното при представянето на филма.Може да гледате филма ДНЕС - 21 март, от 20:00 часа и утре - 22 март, от 15:30 часа, в Дома на киното. ... още »
Само с два филма зад гърба си, фламандският режисьор Лукас Донт събра овации, награди и номинации и затвърди славата си на млада надежда за белгийското кино. „Близо“ вече спечели Голямата награда на журито в Кан и малко по-късно си извоюва номинация за чуждоезичен филм на тазгодишните Оскари, а предният му филм „Момиче“ (показан на 24-ия СФФ) още с премиерата си в Кан успя да грабне две награди. Ясно е, че Донт е вече фестивален фаворит, но този звезден статут не омаловажава емоционалния заряд на филмите му.В „Близо“ се запознаваме с Лео и Реми, чието приятелство разцъфва в годините преди пубертета. Сега тийнейджърството е пред тях, както и гимназията: нови съученици, нова среда, нов поглед към нещата. Учебната година едва започва, а вече напрежението расте; чуждите погледи са равнозначни на укор, а подобно интимно приятелство между момчета не може да просъществува в новия свят, този на полу-порасналите. Оттук насетне непосредствената връзка между двамата приятели започва да изтънява, а неизказаните съмнения и негативни емоции намират своя излаз с или без чужда помощ.„Що се отнася до младите мъже, смятам, че всеки път, когато им откажем подобна близост помежду им, или пък правото им на собствена емоционалност, всъщност извършваме акт на насилие срещу тях и тяхното бъдеще чрез този срез между порядки и чувства. Смятам, че е изключително важно в изкуството да става дума за насилие; за онова насилие, създадено от общество, изтъкано от очаквания, норми, и кодове.“ Лукас Донт пред i-DФилмът е една от петте творби, номинирани за тазгодишната Награда LUX на публиката и сме предвидили мвного възможности за срещи с публиката. Една от тях е ДНЕС, 21 март, в кино „Люмиер“, от 18:00 часа, а ето и останалите:23.03, Кино „Влайкова“, 19:30 часа25.03, Френски институт - зала „Славейков“, 18:00 часа27.03, Културен център “G8”, 20:30 часа29.03, Кино „Одеон“, 18:00 часа29.03, Euro Cinema, 20:15 часа31.03, Дом на киното, 15:30 часа01.04, СУ – зала „Алма Алтер“, 18:30 часа ... още »
Третият документален филм на Касиел Ноа Ашер носи поетичното име „Войник на съдбата“ и е посветен на талантливия български актьор Йосиф Шамли, завършил трагично житейския си път.Пред камерата неговите приятели и близки „реставрират“ миналото му, създават възможното му настояще, мечтаят за допустимото му „бъдеще“. Подобно криминално разследване, търсещо мотивите за една ненавременна смърт – героите във филма извършват своеобразна „дисекция“ на възходите и провалите, успехите и съмнението, надеждата и копнежите в битието на човек избрал професията „Актьор“ в България. Филмът е осъществен благодарение на финансовата подкрепа на Направление „Кино“ към Столична Община. Не пропускайте премиерната му прожекция в програмата на 27-ия София Филм Фест ДНЕС, от 20:30 часа в кино Люмиер! ... още »
„Изпепеляващи дни“ дължи произхода си на една идея: млад, донякъде наивен идеалист срещу ригидна, корумпирана система. Турският режисьор Емин Алпер е доказан майстор на съспенса и политическият отзвук в творбите му е неизменен. За четвъртия си филм, Алпер създава своеобразен микрокосмос в измисления град Яниклар, където се развива действието на „Изпепеляващи дни“.Всичко се променя, когато младият и доказал се прокурор Емре започва работа в малък град с недостиг на вода и политически скандали. Добронамереността на местните бързо се превръща в подозрение и напрежението расте. Без да иска, Емре се оказва в окото на бурята, а местните неразбории сякаш никога не спират. Слухове, предателства, скрити мотиви: какво ли ще излезе наяве в края на филма?Не пропускайте ДНЕС първата прожекция на новия филм на Емин Алпер - в кино „Одеон“, начален час 20:30. ... още »
