|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Истерията по завръщането на Ридли Скот в научната фантастика нараства с всеки изминал час. Преди няколко дни излезна пълният трейлър на филма, на следващия ден и международния (с нови кадри и различна музика), а след това и първата телевизионна реклама – всичките подлудяващи.С няколко думи, „Прометей” започва все повече да се бори с „Черният Рицар: Възраждане” за филмово събитие на 2012-та. Нека погледнем едно интересно интервю със самият режисьор, Ридли Скот и сценариста на „Прометей” – Деймън Линделоф, проведено на живо от салон на AMC мултиплекс.По какъв начин, гръцкия мит за Прометей се връзва с историята, освен това, че името на кораба е Прометей?Деймън: Първо, искахме да изберем нещо, което се произнася наистина трудно и е много претенциозно (смях). Митът за Прометей е такъв, че той е титан от гръцката митология и счита, че боговете задържат огъня от човечеството. Хората обикалят по земята, която е много студена и не могат да сготвят храната си, така че Прометей решава да открадне огъня от боговете, и да го даде на хората. Както всички знаем, хората правят много хубави неща с него, но също така и много гадни. Боговете се разгневяват на Прометей. Завързват го за скала и всеки ден орел идвал да кълве от черния му дроб, докато го изяде напълно, след което дроба се възстановява и процеса се повтаря. И ние си казахме: „Хей, кой не иска всеки ден орел да кълве от черния му дроб.” И решихме да кръстим филм на това нещо. (смях) Очевидно, има тематичен замисъл, за да изберем името „Прометей”.Филмите ти винаги имат силен женски протагонист. По какъв начин, Нууми и Чарлийз се вписват в тези традиции?Ридли: Ммм, това са умни въпроси ... Направил съм няколко филма със силни героини. „Телма и Луис”, „Пришълецът”, разбира се е първия (също така „Редник Джейн”). В конкретния случай, решихме още на сценарийно ниво, че ще има две героини. Шарлийз се вписва в категорията на най-общо казано придружител – тя лично представлява институцията, която плаща за цялото пътуване, което ще предприемат. Другия човек е Нууми Рапас, антрополог и учен, който всъщност има теории за еволюцията и как сме възникнали, като раса. И просто решихме, защо да не са две жени.Видяхме Гай Пиърс да се появява като Питър Уейланд в TED видеото (можете да го видите ТУК). Оживяват ли в „Прометей” идеите, които той представя в това видео. Гай Пиърс участва ли във филма?Ридли: Участва.Можеш ли да ни кажеш още нещо?Ридли: Мисля, че ще бъда застрелян от Фокс след минута. (смях). Гай е във филма, но наистина не искам да ви казвам нищо повече, защото по този начин трябва да започна да разкривам сюжета. Просто трябва да видите филма, но Гай Пиърс си проправя път до филма.В TED видеото, действието се развива през 2023. Можеш ли да ни кажеш кога се развива действието във филма?Ридли: Края на 2080-те, ‘90-те, така че по това време, господин Пиърс е малко по-възрастен, но няма да издавам повече от това.Миналата година на Comic Con, казахте, че с „Прометей” искате да изкарате ангелите на публиката. Това ли е най-страшния филм, който сте правил и какво го прави толкова плашещ?Ридли: Не знам какво да ви кажа. Вие трябва да отговорите на тези въпроси, когато гледате филма. Но със сигурност съм имал предвид, че филма ще бъде не само страшен, но и много интересна история за еволюцията, която ще повдигне много въпроси. Въпроси, които кръжат в умовете на всички ни, почти ежедневно, бих казал. По време на пътуването, има наистина страшни моменти и предизвикателства. Надявам се да не се разочаровате. Не мисля, че ще се разочаровате.Можете ли да обсъдите развитието на сценария. Как стана прехода от предистория на „Пришълецът” към нова оригинална митология?Деймън: Джон Спейтс написа сценарий, който аз и Ридли сметнахме за страхотен. Ридли ми го изпрати, но каза, че наистина иска да направи оригинален филм. Вече е направил „Пришълецът” и наистина е доволен от начина, по който се е получил, така че няма причина да се връща и да го прави наново. Има няколко страхотни идеи в сценария. Има ли някакъв начин, по който можем да вземем тези идеи и да преминем напред с тях, като същевременно загатваме по нещичко за хората, които са гледали „Пришълецът”. Не искаме да го отхвърляме, едното има връзка с другото, но трябва да бъде самостоятелен филм. Аз просто го погледнах с бляскави очи и му казах. „Каквото искаш да направя, ще го направя. Всичко това звучи страхотно.”Ридли: Той се разви, еволюира за няколко седмици, около шест. Общо минаха около две години. За филм с тези размери, нещата се случваха бързо. Прочетох варианта, който Деймън описа, но той се нуждаеше от работа, за да се превърне в готов вариант за снимане. От този момент до сега, минаха около 2 години, което е бързо.Какво ви убеди, че „Прометей” трябва да бъде в 3D?Ридли: Заснехме и монтирахме в 3D. Имах страхотен оператор, Дариуш Волски („Карибски Пирати”, „Суийни Тод”). Подходът ми винаги идва от камерата, обръщал съм огромно внимание на визията през цялата си кариера, така че да се обърна към 3D-то наистина не беше проблем. Просто си казах защо не? Единственото негативно нещо е, че трябва да носиш тези. (като си слага 3D очила). Всъщност, ние не осъзнаваме, че виждаме в 3D. Имаме по две камери (показвайки очите си). Имаме късогледство и далекогледство, а комбинацията от двете ни позволява да виждаме по този начин. Мозъкът ни неутрализира факта, че виждаме в 3D и ние си мислим, че виждаме в 2D, но не е така. Това (показвайки очилата) и онова на екрана, просто ни напомня, че всъщност виждаме точно така. Това е евтин трик. Вярвате или не, вие виждате по този начин. Това, което сте видяли в 3D ви дава възможност да оцените какво имате между двете си уши.В оригиналния „Пришълецът”, в сцената, когато съществото излиза от гърдите, актьорите дори не са знаели, че това ще се случи – сцената е страхотна. Ще ни дадете ли подобни лакомства в „Прометей”?Ридли: Оо да! Оо да. (бурни ръкопляскания). Всъщност, дори се чувствам неловко относно това. Неловко ми е, защото ще бъде много шокиращо.Името ми е Мохамед, аз съм консул на Египет в Ел Ей. Дойдох въпреки дъжда, защото сте много популярен в Близкия Изток. Вашите филми се опитват да запълнят дупката между Запада и Изтока. Не давате негативен образ на арабите или мюсюлманите във филмите си, като „Мрежа от Лъжи” и „Небесно Царство”. Давате много добър образ за арабите и Исляма и някои от приятелите ми започнаха да вярват, че не всеки арабин е Бин Ладен, така че, благодаря Ви за това. (бурни ръкопляскания). Та, въпросът ми е – ревнувам всеки път, когато отидете да снимате филм в Мароко. Защо не дойдете да снимате филм в Египет?Ридли: Всъщност, в момента подготвяме нещо, което може да ме доведе в арабския свят отново, по някое време следващата година. Ще се отнася за жена на име Гертруд Бел. Тя изиграва важна роля и помага на династиите на Хашемитите да се установят в земите на днешна Йордания и Ирак, през 1910 г. Сценарият е много хубав и дава добър изглед върху арабската психология, и изобщо кои са арабите като хора. Причината, поради която ходя в Мароко е, защото обичам хората, обичам храната и винаги когато ходя там ми оказват всичката помощ, от която се нуждая. Трябва да дойда и в Египет, никога не съм бил там. С удоволствие бих дошъл и бих направил филм там.„Прометей” изглежда много футуристично в сравнение със старият твърд и суров изглед за бъдещето в „Пришълецът”. Как ще се получи връзката между двата отличителни изгледа? Също така за музиката – ще правите ли препратки към музиката на Джери Голдсмит („Пришълецът”)?Ридли: Музиката на Джери Голдсмит бе една от най-значителните за последните 30-40 години. Джери беше който си беше, а аз направих два филма с него. Музиката винаги е страшно важна за мен, защото снимам с музика в главата си. Никога не съм снимал филм, без да имам предвид музиката, докато снимам. Музиката се развива, като самия сценарий, така че обръщам огромно внимание на това. Марк Страйтънфелд е свършил страхотна работа за този проект, а това е пети филм, по който работим заедно („Добра Година”, „Американски Гангстер”, „Мрежа от Лъжи”, „Робин Худ”). Музиката е почти толкова важна ... бих казал, че понякога, музиката е толкова важна, колкото визията.Относно визията, това е избор, който трябва да се направи. Почувствах, че вече сме направили това (визията на „Пришълецът”), като един вид гръндж. Мисля, че направих едно от първите гръндж произведения изобщо, казва се „Блейд Рънър”. (бурни ръкопляскания). Ако направя още едно подобно нещо, бих се застрелял. Без съмнение, има огромно влияние, върху начина, по който нещата изглеждат. Просто исках да се върна назад, към индустриалния дизайн и повечето неща, които виждате на екрана – да летят, работят или да говорят. Онези малките въртящи неща, червените проследяващи топки, които видяхте в трейлъра – ще ги продам на НАСА. Ако повярвате на това, значи ще повярвате на всичко. (смее се)Казвате, че еволюцията заема основна позиция в развитието на самата история. Колко еволюционни стъпки можем да очакваме за рода на пришълецът, като предположим, че неговото появяване е едно от последните неща, които вероятно ще видим в „Прометей” ?Деймън: Това, което можем да кажем по отношение на всякакъв вид извънземна форма на живот, показана във филма е, че ще бъде различна от извънземните форми, които сте гледали в други филми.Мотото на филма е: „Търсенето на нашето начало може да доведе до край ни.” Споменахте еволюция, така че предполагаме ще се засяга и Бог. Какво символизира този Прометей и каква е религиозната значимост?Ридли: За да отговорим, трябва да започнем да разкриваме сюжета.Деймън: Бих казал, че това е много проницателен въпрос, защото самите герои във филма водят същия разговор, който ти водиш в момента. Интересното е, че когато започнахме да си говорим за бъдещето, да речем 100 години от сега или в конкретния случай – 2085, си задавахме въпроси дали хората тогава все още ще водят същите разговори относно сътворението. Или науката ще е стигнала момент, в който тези разговори са се променили радикално. И по какъв начин това ще се е отразило на духовните или религиозни виждания. Това, което ще кажем е, че въпросът ви е обсъждан с огромно значение в самия филм, но не искаме да ти кажем отговора или дали героите все още го обсъждат в края.Ридли: Някои учени също биха признали, че въпросът е добър. Учените, независимо дали се занимават с астро-физика, квантова механика или каквото и да е, често те стигат до стена и трябва да приложат свой собствен градивен процес, който да ги прехвърли от другата страна. Това ниво на науката или математиката по мое мнение е артистично. Има форма на изкуство. За това мисля, че понякога, добрите научно фантастични филми са повлиявали на учените и те си казват: „Чакай малко, опитвам се пробия стената от това място. Ами ако се преместя тук, приспособя ся и направя необходимото, мога да еволюирам.” А когато това не се случи, дали си мислят за Бог. А те се усмихват и казват ... „Абсолютно.”Деймън: Ако сме си свършили работата добре, надяваме се, че вие ще си задавате въпроса, дали е възможно през живота ни да бъде направено такова научно откритие, което ще ни накара да спрем да вярваме в Бог. Това е много провокативен въпрос и ние със сигурност нямаме отговора му, но филма определено задава този въпрос.Превод: Стефан Димов ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
от Александър Райчев„Игрите на глада“ не е поредната порция малоумно тийнейджърско забавление ала „Здрач“, по което си припадат предимно невръстни момиченца. „Игрите на глада“ не е и ситуиран в толкова приказен свят, колкото бе този на очилатия магьосник Хари Потър.След цяло десетилетие на екранизации по поредици романи, които на пръв поглед минават за насочени основно към юношеската аудитория, ето че най-накрая получаваме един пълнокръвен холивудски блокбастър, който със сигурност ще се хареса на хора от всички възрасти, и от двата пола, поради ред причини, но най-вече заради изключително увлекателната история, която е особено актуална спрямо състоянието на света, в който живеем всички ние в момента.Предполагам не съм единственият, който ще даде шанс на филма, без да е чел литературния първообраз, така че ето накратко и историята. Без да конкретизира територията на позната нам държава, но въпреки това явно чертаеща паралели със САЩ, историята ни въвежда в един свят от недалечното бъдеще, който е преживял поредната си опустoшителна война. Останките от победените са разпределени в 12 отделни окръга, чиито жители едвам свързват двата края и се лутат през дните си като отдавна угаснали души.Всяка година всеки от окръзите е принуден да излъчи двама от младежите си, момче и момиче, които са отвеждани в столицата Капитол, за да участват в смъртоносна надпревара със свои връстници, от която жив излиза само победителят. Силната и духом, и телом, Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) доброволно приема да участва в тези гладиаторски игри на бъдещето, за да спаси по-малката си сестра от тази участ и сигурна смърт. Заедно с нея от окръг 12 е изпратен и Пийта Меларк (Джош Хъчърсън), който се ориентира по-бързо в подмолните механизми на изкуствения свят на Капитол, в чиито мрежи попадат двамата с Катнис.Техни ментори по пътя към голямата битка са алкохолизиран бивш победител (чудесен Уди Харелсън) и състрадателен моден специалист (Лени Кравиц). Игричките и интригите започват още преди старта на истинската надпревара, а след нейното начало настава време да се пролее обилно количество истинска кръв в името на кауза, която остава изгубена величина за повечето участници, чиято смърт е просто наркотик за озверялата тълпа, привикнала да приема дозата си насилие регулярно веднъж годишно. Въпреки че централните персонажи са юноши, спокойно може да кажем, че историята е стара колкото света. Неслучайно част от героите носят познати имена от времето на Римската империя като Цезар, Сенека и Клавдий. И тогава римляните са се разсейвали от истинските проблеми с гледката на гладиаторски битки, които извикват първичното в хората и утоляват най-низките им и тъмни страсти.Все пак великият Рим пада, стъпкан в прахта от варварски племена и оставя пътя отворен към векове на мрак и мизерия в познатия по онова време свят. И днес негласно съществува един световен хегемон, който смята, че всеки трябва да се съобразява с гласа му, а онези, които му противоречат, трябва да бъдат стъпкани с цената на безброй погубени животи и от двете страни. Колко близо сме до момента, в който една грешна стъпка ще доведе до необратими последици и ще донесе по-голям хаос и разруха, отколкото човечеството може да понесе? И оправдано ли е да избием публично малцина, ако това ще задоволи порива на кръвта на тълпата и ще я държи в летаргично състояние? А докога бедните могат да търпят богатите да стават по-богати, докато те умират от глад?Тази особено актуална и никак немаловажна тематика е поднесена в опаковката на визуално завладяващо приключение, умело направлявано от режисьора Гари Рос („Воля за победа“) и безупречно изиграно от перфектната комбинация между млади и по-стари таланти, която включва вече номинираната за Оскар и все по-актуална Дженифър Лорънс („Х-мен: Първа вълна“), Джош Хъчърсън (пожънал боксофис успех само преди няколко седмици с „Пътуване до тайнствения остров“), Лиам Хемсуърт (по-малкият брат на Крис Хемсуърт, който тепърва ще догонва батко си по популярност), вече споменатите Уди Харелсън и Лени Кравиц, а също така Доналд Съдърланд, Уес Бентли, неузнаваемата под тонове грим Елизабет Банкс и за десерт винаги уникалния Станли Тучи, който тук е в образа на ексцентричен телевизионен водещ.По отношение на визията на Гари Рос помага оператора Том Стърн, който е отговорен за това как изглеждат последните 10 филма на Клинт Истууд, което си е абсолютен атестат за най-висок професионализъм. На моменти като че ли леко е прекалено с употребата на ръчни камери, но това не пречи на цялостното впечатление.Похвала заслужава и екипът по визуални ефекти, който е създал една изключително ефектна визия на столицата Капитол, която погледнато отдалеч изглежда наистина внушаващо. Изключително пъстри, разнообразни и футуристични са както декорите, така и дрехите на отделните герои, над които са се трудили все опитни професионалисти с редица номинации и награди от престижни церемонии.Особено внимание искам да обърна на музиката, композирана от Т. Боун Бърнет ("Оскар" за „Лудо сърце“) и Джеймс Нютън Хауърд (номиниран цели 8 пъти за Оскар), която прави ако не половината, то поне 1/3 от филма, и е ярък пример как музиката подпомага цялостното потапяне в историята и съпреживяването й редом с главните герои. Българските творци могат да изгледат филма специално заради тази уникална симбиоза между звук и картина, но едва ли и след 20 години ще успеят да докарат същия ефект, пък макар и само за един филм.„Игрите на глада“ се простира в цели 140 минути, но въпреки това грабва вниманието още от първата и не губи темпо до самия финал. Отделено е достатъчно време, за да бъдем внимателно запознати със света, от който произхождат героите, и впоследствие да направим сравнението с фалша на Капитол. Цялата втора част на филма е посветена на смъртоносната битка между младежите, като насилието не е толкова графично, че да отблъсне по-малките зрители, но не и отсъства напълно, което е обяснима причина защо от Disney примерно не са се заели с екранизацията на подобна поредица.Спомнете си само как изглеждаше киноверсията на „Крал Артур“ без капчица кръв – доста изкуствено, нали? В „Игрите на глада“ е намерен верния баланс между натурализъм и завоалираност (чрез по бърз монтаж) по отношение на баталните сцени, така че хем феновете на книгите да останат доволни, хем да не се загуби по-чувствителната чисто семейна аудитория.В заключение аз лично искам да си призная, че за втора поредна седмица оставам изключително приятно изненадан от филм, спрямо който не съм имал високи очаквания или даже съм бил настроен негативно. Колкото и да е странно, често рекламната кампания на даден филм просто не може да ви го представи в най-добрата светлина.И докато за феновете на книгата е ясно, че появата на филмовата версия е повод за огромна радост, то на всички останали препоръчвам да подходят с отворено съзнание и без предварителна настройка, за да бъдат въвлечени в „Игрите на глада“. Гарантирано ще изгладнеете за още, но ще трябва да почакате поне година за основното блюдо, а за десерта – вероятно две. Дотогава наблегнете на ордьовъра, защото е много свеж и много добре приготвен. Бон апети и приятно гледане, мили гладници. ... още »
|
|
