от Стефан Димов„Злокобен остров” е едно психологично и много вълнуващо пътешествие, един филмов спектакъл в целият си блясък, бележещ връх в кариерата на Леонардо Ди Каприо.Основната сила на филма е в неговата безкомпромисна атмосфера, която въздейства тотално на зрителя и не само го пренася директно на мястото на действието, а и го прави част от него.Историята се развива почти 10 години след края на Втората световна война, в Шътър Айлънд, труднодостъпен остров, намиращ се в близост до Бостън, на който е разположена болницата Ашклиф - заведение за душевно болни престъпници.Още от първият си кадър, филма ни подсказва своята същност – мистерията. Потъналият в мъгла ферибот превозва щатския шериф Едуард „Теди” Даниълс (Леонардо Ди Каприо) и новият му колега, шериф Чък Аул (Марк Ръфало), които се отправят към острова, за да разследват изчезването на опасна пациентка – Рейчъл Соландо.Характерът на Теди започва да се разкрива от началото, при първият спомен за жена си Долорес, която е починала преди известно време. Той не може да преодолее загубата й и тя често му се явява (колкото повече се въвлича в разследването и губи разсъдъка си, толкова по–често Долорес му се явява).Разследването напредва, като Теди прави нови и все по–тревожни открития относно случая и самия остров, като същевременно започва да се чувства и изглежда все по–болен. До края на филма, напрежението нараства постоянно, докато един обратен завой преобръща цялата история и остава зрителя напълно безмълвен.Интересен е и образа на партньора на Теди, Чък, който винаги е смирен, съгласява се с колегата си, не взима крайни мерки и почти през цялото време стои леко настрана, зад Теди.„Злокобен остров” е едно психологично и много вълнуващо пътешествие, един филмов спектакъл в целият си блясък при спомените и сънищата на Теди, които имат ключово значение за филма, зрителното възприятие на историята и емоционалното й въздействие; цветовете в тях са много по–пъстри, светлината е по–ярка, музиката е много по–мелодична. Точно тези моменти правят много силен контраст с останалата част от филма или така наречената реалност.С брилянтната си визия и автентичност, безспорния гений във филмовия дизайн, носителя на две награди „Оскар”, Данте Ферети („В името на розата”, „Интервю с вампир”, „Да срещнеш Джо Блек”, „Бандите на Ню Йорк” и др.), пресъздава суровата и сива същност на острова и болницата Ашклиф, която е строго подсигурена.Сградите й са големи, строги и масивни тухлени замъци, прозорците са защитени с решетки. Вътрешността на острова и трите основни крила на болницата са оградена от крепостна стена, завършваща с бодлива тел, по която тече ток.Огромно присъствие в „Злокобен остров” има музиката. Натъртваща, тревожна и звучаща като от 50/60-те години на 20 век, сякаш излизаща от филм на Хичкок. Освен като фонова, в голяма част от епизодите (особено тези със спомените от Втората световна война и тези с жената на Теди), музиката е водеща. Тя добавя допълнителна дълбочина в цялостната картина на филма и в сложността на характерите. Приляга много точно с душевното състояние на Теди и терзанията му. Музиката не е писана за филма, а е специално селектирана от дългогодишния сътрудник на Мартин Скорсезе – Роби Робъртсън (работил заедно със Скорсезе по филми като „Последният валс”, „Разяреният бик”, „Цветът на парите”, „Бандите на Ню Йорк” и т.н.).Освен всички изброени плюсове, забележително за „Злокобен остров” е, че в него умело са преплетени похвати от киното от средата на миналия век (когато се развива и действието) с модерни драматургични техники, докарващи зрителя до пълен катарзис и оставящи го в размишления дълго след края на филма. ... още »
На фокус: „Рапсодия в бяло”2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Рапсодия в бяло” на Теди Москов. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.„Рапсодия в бяло” – филмътТова е историята на една жена, но не съвсем жена. Не съвсем, защото е смешновато дебеличка. Защото е клоун, а жената-клоун е много тежка работа. През цялото време клоунът пречи на жената, а жената - на клоуна. Как и кога тези две страни ще сключат примирие, ще се обединят, за да свършат нещо заедно?! Това е един от въпросите, на който ще отговоря. Въобще всичко в живота на тази героиня е не съвсем. Работи като актриса, но не съвсем. Изиграва ролята на своя живот, но не съвсем. Накрая загива, но не съвсем. (Нарочно пиша със загадки, за да гледате филма.) Теди Москов„Рапсодия в бяло” е копродукция на БНТ, Дарик Радио, Арт Фест и Бояна Филм. Премиерната дата, от която тръгва по кината у нас, е 21 ноември 2003 година. Филмът е представян на над 10 международни и национални фестивали. Режисьор и сценарист е Теди Москов, ролите се изпълняват от Мая Новоселска, Филип Трифонов, Самуел Финци, Христо Димитров, Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов и др.Режисьорът за филма"Ще се смея над неща, които натъжават. Искам комедията и трагедията да вървят в една крачка. Това е филм за борбата със страшния непобедим враг - баналността на живота. Ще се прокрадва Чеховска провинциална безнадеждност, разчупена от резки обрати на Чаплиновски хумор. Един поклон пред нямото кино и Чехов."Теди МосковКак създадохте сценария на „Рапсодията”?Взех бял лист хартия и химикалка, после написах няколко думи. След това подредих всичко в изречения – от 1 до 978. Един ден, както си лежах в болницата в Германия, ме обхвана прилив на енергия. За около час направих 20 страници една след друга. Целият пролог е създаден на един дъх. Когато излязох от болницата, започнах да пиша по-бавно и писах дълго. Сценарият, според мен, е много по-хубав от филма. Майка ми (писателката Рада Москова – бел. авт.) помогна много, защото тя е старо куче – сценарист. Но е и безжалостен критик. Юлия Огнянова също ми подсказа някои неща, операторът Иван Тонев се включи с идеи, а Коста Биков от БНТ направо измисли името на филма.Идеята за този филм е много стара. Във варненския театър, където аз и Мая работехме по разпределение, след като завършихме ВИТИЗ, имахме голям чешит за директор – Йордан Тодоров. Той ме провокира и създадох образа на Филип Трифонов. В сюжета съществуват доста биографични моменти, мои и на Мая лични преживявания.В интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт”, 15 ноември 2002Фелини се забавляваше, правейки кино – и при Вас ли е така?Обичам да се забавлявам, но обикновено отивам със страх на работа, защото никога нямам предварително написан план и разчитам на това, което ще ми хрумне в момента. И никога не знам дали точно днес ще ми хрумне...Наистина ли вярвате, че хубавите неща падат от небето?Да. Както и лошите. Яворов го е доказал с “Градушка”.В интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар”, 13 ноември 2002Та един ден 6010076684 реши да напише сценарий. ЕГН-то беше в болница след удар от МПС във ФРГ. Сценарият стана приятен за четене и невъзможен за правене. След много труд успях да го трансформирам в приятен за правене и невъзможен за четене. Мисля, че целият екип се кефеше по време на работа. След това леко се стресна, като видя резултата.текст за сп. „Екран” - „ТЕДИ МОСКОВ КАЗА”, май 2003Критиката за филма„Рапсодия в бяло” е разказ за изгубените поколения на една изгубена държава. Потискащо, особено ако ти остава още време за живеене в същата държава. Филмът е далеч от психологическия реалистичен разказ. Действията се случват, водени единствено от прищевките на разказвача. Така избраната стилистика изключва въпроси от рода на „защо героят постъпи така, след като...”, които най-често се отправят към драматургията на българските филми.Героите не са толкова човеци, колкото се водят по логиката на Уди Алън „и тогава аз нарисувах една алегория”. При този принцип едноплановостта не дразни, а конфликтите се раждат от сблъсъка на „едното” с „другото”. „Рапсодия в бяло” е блестящо екранизиран театър, като силата му е именно в симбиозата на двете форми на изразяване.Нет Фокус, dir.bgФестивални участия и награди2002Награда на името на Ив Монтан за Най-добър актьор/актриса (Мая Новоселска), Наградата на ФИПРЕССИ - МФФ „Молодист”, Киев, Украйна Най-добър български оператор (Иван Тонев) - Международен София Филм ФестМФФ Варшава, Полша – конкурсна програма2003Специалната награда на журито - Международен телевизионен фестивал „Златната ракла”, ПловдивМФФ Белград, Сърбия и Черна гораМФФ Скопие, МакедонияМФФ Торун, ПолшаМФФ Истанбул, Турция – конкурсна програмаМФФ Москва, РусияМФФ Александрия, ЕгипетМФФ Калкута, Индия ... още »
Фреди Крюгер. Всеки път, когато чуя това име, звукът на четири бръснача, стържещи по ръждив метал, пронизва мозъка ми.Той е един от най-интересните и страховити персонажи в хоръра, който винаги намира нови и доста често смущаващи начини да довърши жертвите си.Когато разбрах, че ще има римейк на класиката от 80те, бях повече от скептично настроен. Холивуд е доказъл, че вероятността новата версия да надмине оригинала е почти нулева. Но все пак става въпрос за Фреди и ,ако не друго, се надявах, че ще се насладя на сцени, в които тийнейджъри умират по-креативен начин от убиец, който видимо се забавлява от агонията на жертвите си.Дори с ниски очаквания филмът ме разочарова. „Кошмари на Елм Стрийт“ е толкова клиширан, че и да бяха заменили Фреди с обикновен сериен убиец, нямаше да се забележи голяма разлика.Ще започна с това, което прави един хорър хорър, а именно – страшните сцени. Такива нямаше. Всеки „стряскащ“ момент е предвидим и безефектен, а напрежението през целия филм беше нулево.Дори моментите, които са копирани едно към едно от оригинала, изглеждат глуповато. Истинският ужас във филма започва, когато някой от героите си отвори устата и на човек му се приисква лично да се погрижи това никога да не се повтаря.Тук ще вметна, че и в оригинала персонажите не бяха толкова интересни, но въпреки всичко човек изпитваше някаква съпричастност, когато някой умреше. В новата версия този момент е повече на облекчение, че повече няма да трябва да го слушате. Убийствата са не по-малко скучни. Оригиналността на поредицата идва от факта, че злодеят живее в света на сънищата и правилата в него са други. За това и може да се измислят интересни начини за отстраняване на героите. Сценаристите явно са решили, че тези сцени не са важна част от филма и са ги направили възможно най-еднотипни и клиширани. Двете, които изпъкват, са взети почти директно от оригинала, което само по себе си говори колко труд е вложено в сценария.Историята е горе-долу същата, с малки промени, които не допринасят с нищо повече към това, което знаем отпреди. За тези, които за пръв път чуват за „Кошмари на Елм Стрийт“, ще кажа накратко, че става въпрос за педофил, който е бил изгорен жив от семействата на малтретиратаните деца и сега се завръща в сънищата им, за да си отмъсти. Ясно е, че идеята на филма е да запознае новото поколение с Фреди, но го прави по възможно най-неефективния начин. Защо? Защото него почти го няма. “Кошмарите на Елм Стрийт“ е класика основно заради Фреди. Той е душата на филма. В новата версия обаче, Фреди е просто един сериен убиец, който с нищо не се различава от десетките, които сме гледали в подобни продукции. Джаки Ърл Хейли е доказъл актьорския си талант, но в този филм му е дадено изключително малко екранно време, за да покаже на какво е способен. Едва в последния кошмар има лек проблясък на потенциал, който за съжаление не може да компенсира за цялото пропиляно време. Въпреки всичко си личи, че актьорът е искал да подходи по нов начин към героя. Новият Фреди е много по-мрачен, ядосан и директен, отколкото този на Робърт Енглунд, който е по-скоро комичен. В това няма нищо лошо стига да можехме да го опознаем.За да не излезе, че филмът има само негативи, ще кажа и нещо позитивно. Като цяло, продукцията изглежда много добре. Има сцени, които са заснети интересно и кадри, които са впечатляващи. Ефектите и гримът на Фреди са страхотни. Също, както казах, смятам, че Джаки Ърл Хейли („Пазителите“, „Малки деца“) се представи на добро ниво, имайки предвид малкото, с което е трябвало да работи. Саундтракът на Стийв Джаблонски ползва мотиви от оригинала и като цяло се вписва добре във филма.„Кошмарите на Елм Стрийт“ не успя да опроваргае репутацията на Холивуд относно римейците. Към филма е подходено по възможно най-клиширания начин, отнемайки уникалността на поредицата и превръщайки я в един глуповат хорър. Ако не знаете кой е Фреди, ви препоръчвам да гледате класиката от 1984-та. Ако все пак харесвате стандартните тийнейджърски ужаси, то тагава „Кошмари на Елм Стрийт“ е точно за вас. ... още »
За ролята на принца на Персия на Джейк Гиленхал му било забранено да прави много мускули.Във филмът "Принцът на Персия: Пясъците на времето" Джейк е в страхотна физическа форма, но продуцентът Джери Брукхаймър строго наблюдавал тялото на актьора, пише Контакмюзик."Разбира се, че тренирах много", казва Джейк. "Но непрекъснато гледаха да не прекалявам. Джери идваше в салона и проверяваше дали мускулите ми не са станали прекалено големи, защото не искаше да изглеждам прекалено масивен на екран. Казваше: "Помни - никакви огромни бицепси"."Цял месец практикувах катерене и бой със сабя.", допълва Джейк. Той признава, че Джери е успял наистина да го вдъхнови и даже да го накара да пожелае сам да продуцира филми след време. ... още »
Звездите на хитовия sci-fi сериал "Изгубени" се събраха на прощално парти в Royce Hall в Лос Анджелис по случай официалното завършване на сагата.Както е известно, 16-ият епизод на шести сезон (Тhe End) ще сложи финал на приключенията на любимите герои, оцеляващи вече над 100 епизода на Острова.Събитието бе уважено с присъствие на по-голяма част от актьорите - Джош Холоуей (Сойер), Хорхе Гарсия (Хюго), Даниел Дей Ким, Ребека Мадър, Йън Сомърхолдър, Кери Престън и др., като големите отсъстващи бяха Еванджелин Лили, предпочела да замине на кинофестивала в Кан и Матю Фокс.Всички те позираха усмихнати заедно, макар и с известна доза тъга, пред фотографите и насъбралото се множество от фенове на сериала. Заключителният епизод на "Изгубени" ще бъде излъчен в ефира на ABC на 23 май, когато всичките въпроси и загадки, заплитани досега в шоуто, ще намерят дълго търсените си отговори.Според прогнозите пък, финалът ще постави нов рекорд по гледаемост сред зрителите в САЩ, надминавайки дори рейтинга от пилотната си серия през 2004 г. - 18, 6 млн. ... още »
Филмът за спасяването на българските евреи през Втората световна война ще се казва "Лиляна". Сценарият вече е готов, с изключение на диалозите.Това каза в интервю за БТА видният писател, историк, политик и общественик Михаел Бар-Зоар, който е автор на сценария."Ще направим голям филм, с участието на звезди", обеща Зоар. По думите му ролята на цар Борис при спасяването на евреите е неоспорима."Търсенето на ново, непознато решение е коренът на успеха и силното лоби на еврейския народ в световен мащаб", смята Бар-Зоар. Той смята, че влизането на Палестина във федерация с Йордания би дало възможност за по-доброто й развитие като независима държава.Бар-Зоар споделя вярване на американски евангелисти, че ако всички евреи се съберат в Израел, Исус Христос ще дойде втори път. ... още »
Войната е бизнес. Мръсен бизнес, в който няма почтеност и човешкият живот не означа нищо.Такова е посланието на американския филм "Честна игра" (Fair Game), включен в главния конкурс на фестивала в Кан (12-23 май).Става въпрос за инвазията в Ирак, която според режисьора Дъг Лаймън ("Мистър и мисис Смит") само е маскирана като хуманен акт, а всъщност в основата и са парите, допълва БТА.Филмът е по действителен случай и проследява период между 2001-а и 2004-а година. Вечният бунтар Шон Пен за пореден път влиза в безпощадна битка от големия екран с институциите в САЩ. Той е в ролята на американския допломат Джой Уилсън, натоварен да провери дали наистина в Нигер се подготвя продажба на обогатен уран за Ирак с цел производство на ядрено оръжие.В същото време съпругата му Валери (Наоми Уотс) е офицер под прикритие в американските тайни служби и провежда разследване разполага ли Ирак с оръжия за масово поразяване. Разследванията и на двамата дават отрицателен отговор, но това никак не се харесва на щатските власти. И от техни служители, съпрузите се превръщат в техни врагове. Семейството е принудено да води своята лична война, в която е заложено неговото оцеляване."Страшно е, когато в една страна, която се смята за символ на демокрацията, да казваш истината се превръща в заплаха за теб и семейството ти", каза режисьорът Дъг Лаймън на пресконференцията в Кан. Шон Пен не дойде на фестивала. Наоми Уотс обаче бе на линия."Героинята ми изпълнява много рискови задачи, професията й е мъжка - сподели актрисата. - Но тя е жена, при това съпруга и майка. Аз трябваше да съчетая в образа тези нейни две лица. Да разкрия нейната сила на характера, но и ранимостта й; да изразя богатството от емоции у нея. Аз се отъждествявам до голяма степен с Валери - и двете сме борбени натури. Не се предаваме, когато трябва да защитаваме кауза, в която вярваме."На въпрос на ирански журналист дали това, което се случи на Ирак, може да сподели и неговата страна, обвинявана заради ядрената си програма, Дъг Лаймън се измъкна дипломатично: "Аз не съм ядрен експерт, аз правя филми".Все пак той добави, че политиката на новата администрация в Белия дом му вдъхва повече оптимизъм. ... още »
Шотландският актьор Юън Макгрегър ще изпълни една от главните роли във филма "Дон Кихот" на режисьора Тери Гилиам, съобщи Empire, цитиран от БТА.Макгрегър ще пресъздаде образа на Тони Грисони - рекламен агент от XXI век, който случайно попада в Испания през XVII век.Там той среща Дон Кихот и се оказва въвлечен в приключенията на странстващия рицар.Първоначално ролята е била предвидена за Джони Деп, но той е бил принуден да откаже заради снимките на "Карибски пирати 4".Проектът "Дон Кихот" е замислен още през 2000 г., но финансови трудности принуждават Гилиам временно да отложи заснемането на лентата. Ролята на Дон Кихот ще бъде изпълнена от Робърт Дювал. БТА ... още »
