Eдни от най-популярните литературни герои - "Тримата мускетари" ще се завърнат за пореден път на големия екран.Новите приключения ще бъдат дело на сценариста Питър Страхан и продуцента Лионел Виграм, на когото дължим последния "Шерлок Холмс".Актьорският състав все още не е обявен, но се предполага, че и трите звезди от първата част - Чарли Шийн (Арамис), Оливър Плат (Портос) и Кийфър Съдърланд(Атос) ще вземат участие.Единствената въпросителна е Крис О'Донъл като Д'Артанян, тъй като се очаква в същото време да се снима в друг проект.Втората част на "Тримата мускетари" идва като отговор на новината, че режисьорът на "Заразно зло" Пол Андерсън също ще реализира своя версия на прочутата класика на Александър Дюма. Любопитното около нея е, че тя ще е изцяло в крак с модерните технологии и ще е в 3D вариант. Все още обаче няма яснота кога ще се появи на екран. ... още »
Сценаристът Джъстин Хейти („Пътят на промените”) е на път да напише текста за предстоящия филм на Дисни, „The Lone Ranger”, продуциран от Джери Брукхаймър и с участието на Джордж Клууни (като Самотния рейнджър) и Джони Деп (като Тонто).Тед Елиът и Тери Росио, написали трите части на „Карибски пирати”, бяха свързани с проекта доскоро.Оригиналната история на „The Lone Ranger” датира от 30-те години на миналия век, започнала като радио шоу, чиято популярност довела до телевизионни сериали, комикси, романи и т.н. Тя разказва за група тексаски рейнджъри, преследващи бандата на Буч Кавендиш. Престъпниците правят засада на рейнджърите и привидно убиват всички, но не ...Индианецът Тонто намира един оцелял и се грижи за него, докато го върне напълно към живота. Рейнджъра облича маска, яхва белия жребец на име Силвър и убединява усилия с Тонто. Двамата тръгват да заловят безскрупулната банда. ... още »
от Мариана ИвановаИскаме - не искаме, денят на влюбените настъпва със страшна сила! Залива ни отвсякъде с каквото намери – с предмети, думи и визия, а ние само си повтаряме: „Още малко, още три дни... и край”.Холивуд също отдава своето с филм, изцяло посветен на този специален ден, който ще зарадва момичетата, за да не се чудят как да прекарат следобеда, преди да дойде време за резервираната вечер.Филмът актуално се казва „Денят на влюбените”- от една страна, за да го намерите лесно в афиша и от друга – неговият сюжет е изцяло ограничен в рамките на денонощието, в което се продават най-много рози в годината.Романтичната лента има солиден гръб в жанра - негов режисьор е Гари Маршал, който преди 20 години ни подари превърналия се в класика „Хубава жена”.След него направи „Булката беглец” (1999) и „Дневниците на принцесата” (2001), които бях далеч от това да ни оставят бездиханни от захлас.За да няма разочаровани, в „Денят на влюбените”, режисьорът събира една дузина известни имена, които се обичат, лъжат, плачат, надяват, мразят и благодарят, затова че притежават вибриращ Blueberry. Фабулата е построена така, че в някакъв момент всеки герой се преплита с друга(и) и това спестява на лентата нейната фрагментарност.Дамите и господата са толкова перфектни, красиви и умни, че чак свят ти се завива.В съчетание с приповдигнатото настроение, розовата тениска на прекрасния Аштън и годежните пръстени, става доста сладко и непоносимо. От друга страна, дамите (съмнявам се за господата) точно това искат - от тези 90 минути да извира любов и романтика от всяка дума, цвят и вдишване..... И тогава едва ли съм права, че захарта е в повече. Защото добре подсладеният продукт е наистина желан в смисъл на „като го няма наяве, защо да не му се порадваме на кино”.Филмът разбира се има хепиенд, колкото и героите в някакъв момент да страдат и да се тормозят. Това, което бих ви посъветвала е да повдигнете дебелата глазура и да си откраднете различни идеи, които може да ви потрябват някой ден.„Денят на влюбените” отива прекрасно на деня на влюбените. Ако обичате празника, той ще ви хареса. Но все пак – по-добре е да се опитате да намерите причина(та) да се чувствате влюбени не само на 14 февруари, а и през останалите 364 дни на годината. ... още »
Премиерата на новия филм на Роман Полански "Писател в сянка" ще се състои днес на фестивала Берлинале, но режисьорът, който е под домашен арест във вилата си в Швейцария, няма да може да присъства на събитието, коментира АФП.Филмът е сред водещите продукции, които ще бъдат представени на 60-ото издание на Берлиналето.Режисьорът е завършил лентата от зимната си вила в Швейцария, където е под домашен арест, докато очаква да решението на съда за екстрадирането му по дело от 1977 г. за секс с непълнолетно момиче.Според някои критици в лентата могат да бъдат открити паралели с живота на Полански, някога уважавана обществена фигура, попаднала в изолация."Писател в сянка" е трилър с участието на Пиърс Броснан в ролята на бивш британски премиер, силно напомнящ на Тони Блеър, който наема журналиста (Юън Макгрегър), за да му помогне да напише мемоарите си.Но писателят бързо успява да намери останки от скелети в жилището на своя нов началник, който е разследван за военни престъпления заради участието на страната му в предаването на заподозрени за тероризъм на ЦРУ и в процеса се забърква в световна конспирация.Новият филм на Полански е сред други 20 заглавия, които се борят за престижната награда на Берлинале - "Златната мечка", и е сред най-очакваните заглавия за 60-та годишнина на кинофестивала. Hollywood Reporter описва лентата като "най-горещият билет в града". ... още »
от Мариана ИвановаЩе посрещнем тройния празник в неделя с две кинопремиери. Едната не е много романтична, но затова пък на моменти е доста страшна.И ако не за друго, можете да отидете да я гледате напук на всички червени сърца, пеещи картички и покани за партита, предлагащи вкусни менюта за влюбени. Охххх, направо да ти се отще да си влюбен и да ти се прииска да избягаш в планината, за да не гледаш истерията на тази комерсиална показност.„Човекът-вълк” е премиерният ви шанс за нелюбовен филм. В него както е очевидно става дума за върколаци, човеци, а вълци не се срещат. Филмът е режисиран от Джо Джонстън, чието име е по-скоро непознато.Евентулно ще си спомните, че е направил „Джуманджи” (1995), „Джурасик парк ІІІ” (2001) и „Идалго: Океан от огън” (2004) - тоест нищо впечатляващо. В „Човекът- вълк” обаче има много сериозен актьорски състав.Започваме с Антъни Хопкинс, чиято липса на големия екран усещаме наистина осезателно. Ролята му много прилича на полковника от „Легенди за страстта” (1995) – и тук е дръпнат баща, който много обича сина си, но е успял да го изгони от родното имение.Неговото изпълнение е метаморфоза от висока класа, с малко движения, равен глас и въздействие, от което леко те побиват тръпки. Бенисио Дел Торо също се справя успешно, благодарение на таланта и мрачното си лице, като не е трудно да си го представим като вълк.В някои моменти обаче изглежда смехотворно – в тяло, което прилича на това на Кинг-Конг, но облечено с бяла риза. В други сцени обаче ефектите са добре издържани и правят впечатление. Този мъжки филм, в който доминират силния пол, старите поверия и кървавите срещи между чудовището и хората, е облагороден и от леко поднесения романтичен елемент.Дамското присъстие в лентата на Джонстън е Емили Блънт - момичето, което преди няколко месеца се вживя в една британска кралица. Тук нейната роля не е толкова отговорна, а роклите й са доста по-скромни, присъствието й също. Не мога да не спомена и най-забележителното във филма - естествена сценография. Тя е величествена, облачна, студена и мирише на минало.„Човекът – вълк” се противопаставя на всичко червено, весело, празнично и светло. Но ако изпитвате необходимост от това, посегнете към него! ... още »
Създателят на „Петнайсетдневката на режисьорите” на фестивала в Кан Пиер-Анри Дело оглавява международното жури на 14-ия София Филм Фест.Негови колеги в оценяването на 12-те филма от конкурсната програма и 12-те късометражни кандидати за Наградата Jameson през 2010 година ще бъдат актрисите Марион Лен (Франция), която също е режисьор и сценарист и Теодора Духовникова (България); миналогодишният победител в конкурса на „София Филм Фест” - израелският режисьор Дрор Захави, както и водещият унгарски продуцент Андраш Мухи.Пиер-Анри Дело е основател на няколко френски кинофестивала, които днес се нареждат сред най-важните събития в световния календар на фестивалите. Дело започва срещите си с киното, работейки като асистент-режисьор на Жак Дониол-Валкроз, Станислав Станоевич и Пиер Каст. След като натрупва известен опит, той режисира сам образователни програми за телевизията. Като режисьор създава и един късометражен филм – “Virginie ou la double rupture” (1969).Пиер-Анри Дело е продуцирал и копродуцирал филми на Хуго Сантиаго, Жан-Луи Комоли, Жан-Франсоа Дион, Клод Милер, Едоардо де Грегорио, Жан-Пиер Лефебр. През 1969 г. Дело съосновава (заедно с Ришар Дембо) „Петнайсетдневката на режисьорите” в рамките на фестивала в Кан и става неин артистичен директор чак до 1998 г. Създадена под мотото „Свободното кино” като алтернатива на официалния конкурс и след скандалното прекратяване на фестивала от стачкуващи кинаджии, в основата на които са Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар, секцията и до днес е символ на добър вкус, оригинален стил и откриване на таланти в света на киното. След 1996 Дело участва в основаването и става директор на Форума на Европейското кино в Страсбург. Французинът е един от учредителите на Международния Фестивал на Аудиовизуалните Програми (FIPA) през 1987, на който е директор 20 години. Той е сред учредителите и на Европейската филмова академия. Пиер-Анри Дело е автор на няколко книги, посветени на киното – една от тях е колекцията „Кино и литература”.Чуждестранната дама, която ще се включи в Международното жури на 14-ия София Филм Фест, е френската актриса, сценарист и режисьор - Марион Лен. Тя дебютира в киното като актриса в началото на 90-те години на миналия век и днес има в кариерата си над 13 филма и телевизионни сериали. Едно от най-звездните участия на Марион Лен е в “Merci la vie” (1991) на режисьора Бертран Блие, където й партнират Шарлот Генсбур и Жерар Депардийо, телевизионният филм “Les Merisiers” (1992) с участието на Ани Жирардо и “Je suis ton châtiment” (1996) с участието на Дени Подалидес и Ян Кунен.Като режисьор Марион Лен е автор на два късометражни филма – “Hôtel des Acacias” (2003) и “Derrière la porte” (1999), след което снима и пълнометражния си игрален дебют „Чисто сърце”, екранизация по едноименната новела на Гюстав Флобер, публикувана 20 години след излизането на известния му роман „Мадам Бовари” (1857). През 2008 г. „Чисто сърце” е удостоен с наградата СИГНИС на фестивала в Мар де ла Плата, в Аржентина. Другата дама в журито на 14-ия София Филм Фест е Теодора Духовникова - едно от най-чаровните лица на българската театрална и кино сцена. Завършва НАТФИЗ през 2001 г. в класа на проф. Снежина Танковска. Кариерата на Теодора Духовникова, която днес е щастлива майка на две деца, започва с трупата на театър „София”, където играе от дипломирането си до 2003 г. Едни от най-успешните й роли от този период са Поли Пийчъм от „Просешка опера”, госпожица Д'Олбак от „Развратникът” от Ерик Емануел Шмит, Лора от „Любовни булеварди” по Стефан Цанев. През 2004 г. русокосата актриса е поканена да се присъедини към трупата на Народния театър “Иван Вазов”.Сред най-известните й сценични превъплъщения там са Саломе в „Саломе” по Оскар Уайлд с режисьор Стоян Радев, Люсинда в „Лекар по неволя” от Молиер с режисьор Мариус Куркински, Магдалена в „Домът на Бернарда Алба” по Лорка с режисьор Възкресия Вихърова, както и ролите на доня Ана и доня Елвира от „Дон Жуан” на Молиер с режисьор Александър Морфов. През 2005 г. Теодора Духовников се снима във филма „Леден сън” на режисьора Иван Георгиев Гец, следват участията й в „Ханибал” (2006) на Едуард Базалгет и в „Размени" (2007) на Джим Лофтъс. През 2008 г. Зорница София избира Теодора за главната роля във филма си „Прогноза”, който излезе на екран през 2009 г. За участието си в „Прогноза” Теодора Духовникова бе номинирана за най-добра главна женска роля на Годишните награди за филмово изкуство. Младата актриса има участия и на територията на телевизията в продукции на RAI, BBC и други.Дрор Захави е роден в Израел. Завършва режисура в Академията за кино и телевизия „Конрад Волф” в Потсдам, Германия, дипломира се през 1988 г. с филма “Alexander Penn – Ich Will Sein in Allem”, който същата година е номиниран за студентски „Оскар”.Дрор Захави режисира много телевизионни филми, включително епизоди от сериалите “Die Maenner vom K 3” (1998) и „Doppelter Einsatz” (1997 – 2006). През 1999 г. е удостоен с Германска телевизионна награда и Баварска телевизионна награда за работата си по тези сериали. Режисирал е телевизионния минисериал “Luftbrue” (2005) за немския ТВ канал SAT1, както и телевизионната драма “Mein Leben - Marcel Reich-Ranicki” (2009). Дебютният му игрален филм „За баща ми” спечели Голямата награда на София Филм Фест 2009.Андраш Мухи е унгарски продуцент, роден в Будапеща през 1956 г. През 1999 г. Мухи създава продуцентската компания “Inforg Studio”. През последните 10 години тя е продуцирала 17 игрални, 80 късометражни и около 70 документални филма. Голяма част от тези продукции са удостоени с награди на различни международни фестивали.„Бахтало (Късмет!)” беше в миналогодишната конкурсна програма на 13-ия София Филм Фест и спечели наградата на „Европа Синемас” в Карлови Вари. Филмът му “Dealer” (2003) е удостоен с над 10 отличия, между които наградите на ФИПРЕССИ от Монтевидео и Мар де ла Плата и признанието на читателите на „Берлинер цайтунг” от секцията „Фокус” на Берлинале. На “Milky Way” (2007) беше присъден „Златен леопард” на фестивала в Локарно. Мухи е копродуцент на филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, носител на над 25 международни награди и номиниран сред 9-те претенденти за чуждоезичен Оскар. Андраш Мухи е носител на наградата за най-добър продуцент от 34-тата и 36-тата Унгарска филмова седмица (2003 и 2005 г.). През 2005 г. той получава и наградата на името на Бела Балаш – най-престижното признание за унгарски творец. Мухи е член на Европейската филмова академия. ... още »
Variety обявиха старта на новата продукция „Salvation Boulevard" - комедиен трилър с вече потвърденото участие на Пиърс Броснан, Ед Харис и Джеф Гафигън.Режисьор на лентата е Джордж Ратлиф („Джошуа"), който е и съсценарист заедно с Дъглас Стоун.Сюжетът е базиран върху едноименната книга на писателя Лари Байнхарт и проследява историята на бивш лентяй (има ли такива въобще?), преоткрил християнството.Героят трябва да намери своя път в свят от църкви и фундаменталисти, които биха направили всичко, за да защитят своя велик и пре-велик пастор.Снимките на филма са планирани да стартират през април. Дотогава киноманите могат да видят Броснан в „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии", докато Харис участва в няколко заглавия, които скоро ще дебютират на големия екран - „The Way Back" и „What's Wrong With Virginia". ... още »
АНГЕЛЪТ УНИЩОЖИТЕЛ(El Angel exterminador)Мексико, Испания, 1962, 94 мин.реж. Луис Бунюелсъс Силвия Пинал, Жаклин Андере, Хосе Бавиера, Аугусто Бенедико“Филмът може да ви се стори загадъчен или алогичен, но нали такъв е и самият живот. Във филма има повторeния, както и в самия живот и също като него той може да се тълкува най-различно. Вероятно най-доброто разяснение за “Ангелът унищожител” ще бъде това, че няма никакво рационално разяснение.”Луис Бунюел12.02 – 17:00ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА КАМЕРИЕРКА(Le journal d’une femme de chambre)Франция, Италия, 1964, 98 мин.реж. Луис Бунюел по романа на Октав Мирбос Жан Моро, Мишел Пиколи, Жорж Жере, Жан-Клод Кариер“Бунюел снима филма си с твърда, безпощадна ръка, по снайперистки точна: нищо излишно - свидетелства, реална сила на фактите, прямота, ненуждаеща се от метафори. Филмът би могъл да ни се стори безстрастен, ако под класически съвършената му изобразителна повърхност не се криеше яростният и изгарящ темперамент на презрението...И само в края на филма той, вечният бунтар, си позволява открито памфлетно изявление.”Вера Шитова12.02 – 19:0015.02 – 19:00ДНЕВНА КРАСАВИЦА(Belle de jour)Франция, 1967, 101 мин.реж. Луис Бунюел, по романа на Жозеф Кеселс Катрин Деньов, Жан Сорел, Мишел Пиколи, Жьоньовиев Паж, Пиер Клеманти“ЗЛАТНИЯТ ЛЪВ НА САН МАРКО”, Венеция, 1967Неудовелтворена буржоазка в плен на морални и сексуални табута се изживява като луксозна проститутка. Насън или наяве? “Историята на Дневна красавица е историята на постепенното изгубване на нравствения ориентир.”Латавра Дураидзе13.02 – 17:0017.02 – 19:0018.02 – 17:00ТРИСТАНА(Tristana)Испания, Франция, Италия, 1970, 100 мин.реж. Луис Бунюел, по романа на Бенито Перес Галдосс Катрин Деньов, Фернандо Рей, Франко Неро“Избрах Толедо, защото това е един от най-типичните средновековни градове на Европа, точка, в която се сливат три велики цивилизации - християнската, мавританската и юдейската.”Луис Бунюел13.02 – 17:0018.02 – 19:00ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА(Le charme discret de la bourgeoisie)Франция, 1972, 104 мин.реж. Луис Бунюелс Фернандо Рей, Делфин Сейриг, Стефан Одран, Жан-Пиер Касел, Мишел Пиколи“Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост. Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията. Мишел Капденак17.02 - 19:00ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕТО(Cet obscur objet du desir)Франция, 1977, 102 мин.реж. Луис Бунюелс Фернандо Рей, Карол Буке, Анхела Молина, Жюлиен Берто, Милена Вукотич“Този неясен обект на желанието” е нов шедьовър на остроумието и хумора. Филмът иронизира комплексите за импотентност на един мъж от едрата буржоазия, който търси своето алиби във фантазии на тема “нищожеството на жената” (въплътена от две различни актриси - типично бюнуеловска находка). Около героя избухват взривове и пламтят пожари, символизиращи онази страст, на която самият той не е способен...”Марсел Мартен16.02 – 17:00МЛЕЧНИЯТ ПЪТ (La voie lactée)Франция, ФРГ, Италия, 1969, 98 мин.реж. Луис Бунюел, сц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариерс Пол Франкьор, Лоран Терзиеф, Ален Кюни, Едит Скоб НАГРАДАТА ИНТЕРФИЛМ, Берлин, 1969„Това е филм за двама поклонници, които в наши дни са се отправили пеша към Сантяго де Компостельо и по пътя си срещат, освободени от времето и пространството, цяла поредица персонажи, илюстриращи основните ни ереси. Млечният път, от който, изжглежда, и ние сме част, някога се е наричал El Camino de Santiago (Пътят на свети Яков), защото сочел на поклонниците, стичащи се от Северна Европа, накъде е Испания. Оттам и заглавието. Подобно на „Насарин” този филм предизвика най-противоречиви реакции. Карлос Фуентес го възприема като филм на антирелигиозната борба, докато Хулио Кортасар твърдеше, че му изглеждал като платен от Ватикана. Според мен „Млечният път” не е нито „за”, нито „против” каквото и да било. Аз го възприемам като разходка във фанатизма...”Луис Бунюел15.02 - 17:00ПРИЗРАКЪТ НА СВОБОДАТА(Le fantôme de la liberté)Италия/Франция, 1974, 104 мин.реж. Луис Бунюел; сц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариерс Адриана Асти, Жюлиен Берто, Жан-Клод Бриали, Моника Вити, Милена Вукотич, Мишел Пиколи„Това заглавие вече присъстваше в една реплика от „Млечният път” – „вашата свобода е само призрак”. Свободата, която в първия епизод на филма е политическа и обществена, тази свобода скоро приема друг смисъл – свобода на артиста и твореца, също тъй илюзорна като другата. Струва ми се, че „Млечният път”, „Дискретният чар на буржоазията” и „Призракът на свободата”, родени от три оригинални сценария, образуват нещо като трилогия, или по-скоро триптих, както в Средните векове. Същите теми, понякога същите фрази се срещат и в трите филма. Те говорят за търсенето на истината, от която трябва да избягаш в мига, когато ти се стори, че си я открил, за неумолимия обществен ритуал. Те говорят за необходимото дирене, за случайността, за личния морал, за тайната, която трябва да уважаваме.”Луис Бунюел16.02 – 19:00 ... още »
