След като наскоро Warner Bros обяви, че възнамерява да реализира доста от проектите си в 3D формат, сега в същата посока са се запътили и от Sony Pictures.Компанията разкри, че планира да конвертира в 3D повечето от хитовете в архива си. За съжаление обаче новите технологични копия не са предназначени за голям екран, а единствено за продажба на дискови носители за домашно ползване."Вероятно ще започнем да ги предлагаме на пазара още от началото на следващата фискална година. Ако процесът докаже ефективността си, ще ги продаваме за постоянно", разкри Джо Наката от Sony.Сред най-популярните заглавия, които ще бъдат предлагани в 3D са хитове като "Мъже в черно", "Ловци на духове" и др. ... още »
• Красиви разкрития – Офисът на режисьора Тим Бъртън в Лондон е бил притежаван от Артър Ракъм, известен английски илюстратор на книги, който е създал прословутите цветни рисунки за изданието на “Приключенията на Алиса в страната на чудесата” от 1907 г.• Въпросът „Кой си ти?” – Луис Карол всъщност е комбинация от имената на преподобния Чарлз Лютуидж Доджсън, лектор по математика в университета Christchurch в Оксфорд, Англия. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената "Чарлз Лютуидж" на латински, откъдето се получило "Каролус Лудвикус". След това им сменил местата и превел "Лудвикус Каролус" обратно на английски. Получило се "Луис Карол".• Страната на чудесата не е Долната земя — Долната земя е същата фантастична земя, която Алиса е посетила като дете, но според сценаристката Линда Улвъртън - тя просто е чула грешно името на “Долната земя” и е помислила, че са казали “страна на чудесата”. Улвъртън казва, че Долната земя е част от планетата Земя, лежаща някъде далеч под нашия свят.• Almost Alice — Името на един от саундтраците към филма “Алиса в страната на чудесата” - “Almost Alice” е кръстен така по фраза във филм. Всички обитатели на Долната земя са очаквали трепетно завръщането на Алиса, но когато тя наистина пристига, никой - дори самата Алиса - не вярва, че тя е истинската Алиса - уверената и всеотдайна Алиса, която са познавали от преди. Затова мъдрата гъсеница й казва, че тя е почти Алиса (Almost Alice).Представяме ви етапите по създаването на Братята Туидъл ... още »
Преданите фенове на Дейвид Линч са наясно с факта, че освен режисьор с уникален кино-поглед, той е още художник и фотограф. Това не е изненадващо, имайки предвид недефинируемата кинематография на Линч, която включва всички останали изкуства в себе си. Театралност, сюрреални пейзажи, сцени, сякаш статично структурирани от фотообектив.Линч харесва Франсис Бейкън (Francis Bacon) и Едуард Хопър (Edward Hopper). Тази линия на творческо обожание се долавя в духа на собствените му художествени търсения.Освен прочутите му черни картини, които бяха показани през 2007 по време на негова ретроспектива в Париж, Линч твори и в цветния модус.Линч заема ясна позиция по отношение на своето изкуство. Сам признава, че не притежава познания в обсега на съвременното изкуство. Тази неподвластност на течения, норми, „занаятчийски" ниши, навежда на мисълта за собствена диктатура. Който факт сам по себе си е чудесен.За Дейвид Линч рисуването като дейност е строго личен акт, която няма как да е преподаден. Оттам идва и недоверието в академични художествени институции. Развитието на таланта протича в процеса на разгръщането му.Линч е обсебен от естетиката на малките, частни светове, на забравените места, на градчета в нищото. Прекарал детството си в подобни самотни и тихи топоси, за него именно те спомагат за подхранването на творческата фантазия. Образите се раждат там, където няма нищо, на което могат да се оприличат.Такива микро-светове присъстват и като сюжети в картините му. Сред декорите на тъмна, малка стая, лъха смесица от носталгия и клаустрофобия и дебне нещо неопределено. Много от рисунките на Линч играят ролята и на storyboards впоследствие. От сплавта между идеята, нейната визуална кожа, добавения звук, светлинния фактор, се раждат както филмите, така и самите платна на Линч. Изрезки от филмовите му сюжети, толкова въздействащи, като че ли са с триизмерна същност. Такова впечатление създават рисунките му.Част от картините на Линч могат да се видят до 21 март в Max Ernst Museum в Брюл, Германия в изложбата под наслов - "David Lynch - Dark Splendor"Max Ernst Museum се намира на адрес: Comesstrasse 42/Max-Ernst-Allee 1 50321 Brühl. ... още »
Джеймс Белуши е започнал работа по нов проект заедно с актьорите Кайл Галнър и Катрин Морис.Снимките на независимата лента „Mother's Little Helpers" са започнали в Лос Анджелис на 25 януари. Филмът разказва историята на непокорния тийнейджър (Галнър), чийто ексцентирен декан в университета на младини е бил роуди.Когато обучението му е поставено под въпрос, младежът намира решение как да поддържа новия си начин на живот, като помага на отчаяните домакини в града. ... още »
от Ангел ГенчевФантастика или по-скоро философска драма, едно е сигурно - "Кутията" определено не е касова или зрелищна продукция, за сметка на което обаче е странна. И немалко озадачаваща. Лентата всъщност така и не поставя някаква конкретна тема, а въпреки че отваря различни въпроси в течението си, не си прави труда да им отговори - задача, поставена изглежда пред зрителя. Да не говорим, че повечето от тях определено нямат еднозначен подобен. Норма и Артър Люис са напълно обикновено американско семейство, с един син, и отличаващо се може би единствено с по-високия си коефициент на интелигентност - докато тя е преподавател по философия, той е зает в НАСА. Като добавим и недъга от детството на Норма, едва ли остава какво друго да се отбележи за тях. Може би пък точно това е причината именно те да получат най-невероятното предложение - кутия с един единствен, голям бутон. Ако той бъде натиснат обаче, някой напълно непознат за семейство Люис ще загуби живота си, докато те самите получат крупната сума от един милион долара. Моралната дилема като че ли е и единственият кристално ясен елемент от "Кутията", който няма нужда от излишно разискване. Нейният момент обаче отминава, а целият остатък от лентата е меко казано чудат и на места силно спекулативен. Препратки към Сартр се съчетават с правителствена конспирация, контрол над съзнанието, очевидно иноземно присъствие - независимо как ще го тълкувате - а отгоре на всичко, действието се развива в същата година, в която "Викинг" 1 и 2 извършват успешно кацане на марсианската повърхност. Всъщност, дори самият инцидент с Норма Люис се размива в пространството между научното и градски легенди. Как се навързва всичко това? В интерес на истината, доста успешно - чрез атмосфера. Самото ситуиране на действието през 1976 г. ребром решава проблема с голяма част от спекулациите, бидейки актуални към времето си. Всъщност, точно препредаването на седемдесетте години на изминалия век е и една от най-силните черти на "Кутията", започвайки от визията и приключвайки със сериозния наивитет на главните действащи лица. Особено пък когато е акомпанирано и от силна актьорска игра. Трябва да се спомене също така, че в дъното на цялата история стои името на носителя на Хюго, както и още цял списък престижни отличия Ричард Матисън, а трактовката е дело на създателя на "Дони Дарко" Ричард Кели - две имена познати, особено що се отнася до ветеран-фантаста. Нещо, което все пак би трябвало да говори допълнително в положителна насока, що се отнася до качествата на лентата. Положителна ли е обаче насоката? Задавах си този въпрос през цялото време, докато пишех горните редове, и все още оставам раздвоен. "Кутията" е прелюбопитен филм, това мога да ви гарантирам. И въпреки всичките си странности се гледа без усилие - макар и в неизвестни посоки, действието се развива плавно, напрежението градира, задържа вниманието, и въобще лентата не натоварва, при все целия си сюрреализъм. Дори и историята завършва, въпреки цялата палитра от неясноти. Но пък именно тя ми пречи и да го препоръчам сериозно. Просто не е чак толкова приятно след близо два часа екранно време да се чувстваш озадачен, макар и не толкова емоционално натоварен, и тепърва да започнеш да разсъждаваш какво, аджеба, току що си съпреживял. Не, че киното не може да навлиза в подобни измерения, като всяко изкуство, но най-често просто се търси с друга цел. Ако това обаче не ви притеснява - все пак вижте "Кутията". Подобни филми са рядкост, и най-малкото поради това си заслужават. ... още »
Филмът "Батман и Робин" от 1997 година може и да не бе най-запомнящата се серия от поредицата, но едва ли е предполагал, че ще оглави толкова негативна класация.Филмът на Джоуел Шумахер бе обявен за най-лош филм на всички времена в нова подредба на списание Empire.За съжаление на създателите му, тук липсва и субективният ефект, тъй като тя е съставена след гласуване на зрителите, посочили като основни недостатъци във филма слабата актьорска игра и претрупания сценарий.Това до голяма степен обяснява и защо в него Джордж Клуни за пръв и последен път се превъплъти в ролята на Батман. Сред другите звезди, допринесли за "признанието" са още Арнолд Шварценегер, Крис О'Донъл, Ума Търман, Алисия Силвърстоун и дори Ел Макферсън.На втора позиция в класацията и то с три пъти по-малко гласове е "Бойно поле Земя" с Джон Траволта, а челната тройка завършва комедията "Любовен гуру" събрала на екран Майк Майерс и Джесика Алба.Топ 101 Batman and Robin2 Battlefield Earth3 The Love Guru4 Raise The Titanic5 Epic Movie6 Heaven's Gate7 Sex Lives of The Potato Men8 The Happening9 Highlander II10 The Room ... още »
Беготронът е отвратително, точещо лиги, вонящо същество с огромно мазно тяло и смачкано озъбено лице като на озлобен булдог.Едно замахване с дългите му нокти оставя у Алиса доста болезнен спомен за страховитото царуване на Червената кралица.Бетотронът се споменава в книгата „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол като пример за изключително бърз звяр:- Искате ли... да бъдете... тъй добър... да спрете... един... миг - изпъшка Алиса, след като потича още малко - да си... поема... дъх...- Аз съм тъй добър - каза Царя, - но не съм толкова силен. Как мога да спра един миг, когато той върви тъй ужасно бързо? Все едно да се опиташ да спреш един Беготрон!трейлъри и клипове от филма можете да видите тук ... още »
Първият игрален пълнометражен филм на театралния режисьор Иван Станев ще бъде представен eксклузивно в Дома на киното от 5 февруари.Филмът "Moon Lake" тръгва по кината съпроводен от сборника с есета (Миглена Николчина, Богдан Богданов, Райна Маркова, Едвин Сугарев, Боян Манчев и други автори) посветени на филма и отделна книга с двуезичния поетичен текст Moon Lake на Иван Станев.За филма: Около древната митологична двойка – Орфей и Евридика и тяхното лутане из един отиващ си свят е положена и основната идея на филма. Още през 2003 година Иван Станев заснема разбилия се край Варна танкер идващ от Хондурас с името Moon Lake. Той проследява разрязването на кораба за скраб, първоначално от няколко души, а впоследствие само от един човек – оксиженистът Иван Иванов. Част от този филмов материал присъства и в настоящия филм - "Moon Lake", а Иван Иванов е един от участниците. Режисьорът започва снимки през лятото на 2007 година в района на Камен Бряг, Тюленово и Шабла с голям екип от художници, философи, класически и съвременни музиканти и млади изпълнители, избрани на специален кастинг.За повече от 40 дни по време на снимките е постигнато едно особено общо живеене на екипа, нещо средно между килийно училище и артистична комуна, потърсила убежище в пещерите на Яйлата. В началото на 2008 година филмът окончателно е завършен, а цялата постпродукция е осъществена в Берлин. За режисьора: Иван Станев е роден през 1959 година в град Варна. Учи театрална режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство, както и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Основава експериментална театрална група, което предизвиква остри конфликти с цензурата в България. Поради забрана да работи като театрален режисьор, започва да превежда Адорно и Хайнер Мюлер, и да пише пиеси, поеми и есета, които биват издадени много по-късно.През 1988 е поканен да представи творбата си „Раната Войцек“ на театрален фестивал в Западен Берлин и не се връща обратно в България.Започва да пише на немски и да поставя пиесите си в редица театри в Германия. Поради растящия си интерес към визуалните изкуства, режисира и продуцира два експериментални видеофилма: „ Вилата на мистериите” и „Луксор Лас Вегас”.За екипа: "Moon Lake" е продукция на Делта Ентъртеймънт в лицето на Донка Ангелова, позната у нас като издател на: месечното списание Алтера; книги на млади български поети; писатели и философи; списание Алтера Академика, както и като мениджър на независимия Арт Център – Алтера.Зад камерата е българският оператор Стефан Иванов – работил за много чуждестранни продукции като „Версенженториск” и „ Марион Бридж” (най-добър игрален филм на фестивала в Торонто през 2002), както и познатите филми – „Приятелите на Емилия” и „Любовното лято на един льохман” на Людмил Тодоров. Създател на музиката е Себастиан Майснер – добре познат в Европа мултимедиен артист – работещ компилирайки форми на видео арта, фотографията и музиката. Името на Ремко Шурбиерс стои зад монтажа на Moon Lake, а през останолото време той се занимава с фотография и електронна музика. ... още »
