В търсене на непрофесионален актьор с автентично излъчване, телевизионен режисьор попада на Иван в бюрото по труда. Хрисим и тих човек, загубил работата си и готов да изтърпи какво ли не, той става повод или пък жертва на поредица от злини и манипулации. Новият български филм „Житие“ е последната творба на Красимир Крумов – Грец, заснет от двама сърежисьори - Георги Стоянов и Войчех Тодоров. В главните роли са Иван Бърнев, Малин Кръстев, Надя Керанова и тийнейджърът Ивайло Савов. Войчех Тодоров, сърежисьор и оператор на филма разказва за „Житие“ непосредствено преди премиерата на филма в рамките на 25-ия София Филм Фест.„Житие“ е филм с дълга предистория. Каква е тя? Свързана е преди всичко със сценариста на този филм - Красимир Крумов - Грец. Този киноразказ трябваше да е наша съвместна работа. Ние се познавахме още от студентските си години във ВИТИЗ. Аз снимах режисьорския му дебют „Екзитус“. После снимахме още два филма – „Мълчанието“ и „Забраненият плод“. Имаше период, в който решихме отново да работим заедно и имахме два проекта, които, уви, не намериха финансиране в НФЦ. Тогава Грец се обърна към един свой по-стар проект от началото на 90-те. Той беше подкрепен от НФЦ, но в тежките години на хиперинфлацията и бюджетът, отпуснат тогава на филма, беше „изяден“ от нея. Грец се върна към сценария след години. Частично го преработи, осъвремени го и този сценарий отново получи подкрепата на комисията.„Житие“ е опит да се представи историята на един почти свят човек. Разбира се, нашият герой не е светец в прекия смисъл на думата - това е историята на един съвременен работник, който е загубил работата си. Разказът е вид философска притча. Трудно ми е да говоря за този проект, защото създаването му беше доста сложно. Понеже Красимир Крумов е много силна личност, цял живот изповядващ авторското кино. И автор на много книги. Той беше автор, който следваше своя път и много трудно се влияеше от външни фактори. Нашето сътрудничество започна така - той разговаряше с мен като с оператор, не по драматургичната част, а за всичко, което касае изображението. Тоест, моите разговори с Грец по време на подготовката на „Житие“ бяха все около изображението. Аз се опитах да подскажа някакви решения, касаещи чисто драматургични проблеми, които Грец трудно приемаше. И разбрах, че новото ни сътрудничество след тази пауза трябва да почива главно върху разговора за изображението. Но така се случи, че Грец ненадейно почина. И с продуцентите стояхме пред доста трудния въпрос какво да правим. Дали да продължим този проект и как. Стигнахме до извода, че Грец толкова дълги години е чакал да направи този игрален филм. Игралните му проекти не са никак много, а той беше много активен човек, независимо че малко засне, написа десетки сценарии и книги. Ясно ни беше, че това няма да бъде филмът на Грец, но решихме, че ще бъде филм по Грец. Бързо разбрахме, че ние не можем да го имитираме, а трябва да направим филма, както ние го разбираме и чувстваме. Под „ние“ имам предвид режисьора Георги Стоянов и продуцентите, които доста активно участваха. Първо трябваше да намерим общ знаменател за всички нас. Да отидем на снимачната площадка със сценарий, който всеки от нас е убеден, че не е компромис. А сценарият на Грец беше труден. Той беше изпълнен със загадки и отворени епизоди, които само Грец знаеше как да реализира.Тоест задачата никак не е била лесна.Аз, пристъпвайки към работата по филма, не бях докрай убеден, че мога да съм сърежисьор на филма. Но, слава богу, се убедих, че намираме ключ. Започна този филм да се ражда в главата ми по някакъв начин. Отпаднаха най-загадъчните и откъснати от реалността епизоди от сценария. Ние приземихме този филм, направихме го по-реалистичен, опростихме разказа...Как работеше режисьорската двойка? Имаше ли сблъсък на версии и разбирания?Георги Стоянов е в мъдър, зрял период от живота си. С огромните култура и опит, които притежава, и с дистанцията заради възрастта си страшно помогна на филма. По изключително деликатен начин модерираше процеса. По-активен беше преди снимачния период. Той сякаш лееше олио върху бурното море. Успокояваше ни. Николай Тодоров, единият от продуцентите, също активно участваше в писането на работната книга. Георги Стоянов създаде прекрасен баланс. Докато ние бълвахме идеи, той анализираше и подреждаше. Аз имах много безпокойства какъв филм трябва да направим… В първите филми на Грец героите бяха все интелектуалци - писател, психиатър, градски тип хора. В един момент той беше усетил, че е започнал да открива силата, ведростта и добрината на обикновения човек. Грец е от село и се отнасяше към корена си с огромно уважение. Аз, снимайки филма, търсех малко по-широк мащаб. По-голямо обобщение. Интересуваше ме тайната на добротата в човека въобще.Казват, че „Житие“ е филм за силата на доброто. Но на мен ми се струва, че е още повече за силата на злото, на манипулацията. Блажени кротките, но дали те не предизвикват злото? Като че героят на Иван, със своите безкрайни търпение, желание да помогне и доброта изважда най-лошото от хората наоколо си?На мен ми се искаше в този филм да няма прости решения и пътища. Да, Иван страдаше. С опитите си да помага и с това негово стоическо поведение той предизвика купища злини. Но пък благодарение на него младият ни герой се връща при баща си, а бащата намира някакъв смисъл извън правенето на евтини телевизионни продукции. Исках да няма прости отговори. Финалът, мисля, е дори леко циничен. Този завършек си е Грецов. И ние с Георги много го харесахме.Премиерата на „Житие“ е УТРЕ – 21 март, от 20:30 часа, в кино „Люмиер“. Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg. ... още »
„Винаги съм обичал в София по лични и сантиментални причини. Дядо ми по бащина линия е живял дълго време и е починал в София, баща ми е роден в къща в полите на Витоша. Друга причина е, че публиката на фестивала познава повечето ми филми. В София чувствам по-голяма отговорност към публиката и съм бил много по-нервен от където и да било другаде, с изключение на Сърбия.“„През последните години София Филм Фест порасна и се превърна в най-важният на Балканите. И понеже знам с колко малко средства работят организаторите, за да постигнат това, мога само да ги поздравя за техния продължаващ и днес голям успех.“„Ние тук на Балканите все още не сме съвсем наясно относно собствената си идентичност. Податливи сме на митове и преувеличаване на собствената си историческа значимост (примерно: „Ние сме най-умните и най-красивите”, „Ние имаме дух, а другите не”)... Все още не сме се освободили от много погрешни схващания, които ни оковават, дърпайки ни като затворническо гюле на верига.“Това са думи на отишлия си на 25 септември миналата година гений на балканското и европейското кино Горан Паскалевич, взети от интервюта, които през годините е давал за фестивалния вестник на София Филм Фест. Освен световно признат кинотворец и носител на редица награди, сред които през последните години и Наградата на София на Столичната община (2014) и Специалната награда на ФИПРЕССИ Платиниум по случай 90-годишнината на организацията (2017), Горан Паскалевич беше човек, който винаги предугаждаше с филмите си накъде се движи светът, винаги с крачка напред. Той беше способен да разкаже китайска притча в провинциална Ирландия, говорейки всъщност… за Милошевич („Как Хари се превърна в дърво“). Той заговори за фалшивия оптимизъм след югославските войни преди всекиго другиго („Оптимисти“). Той създаде първия филм след косовския конфликт, показващ сърбите и албанците преди всичко като хора, изправени пред реални (често идентични) проблеми, напук на политическата пропаганда и от двете страни („Меден месец“)… Или ако се върнем още по-назад в творчеството му – вече признат като име в киното, той не се посвени да рискува собствени средства и да създаде (заедно с Любиша Самарджич) може би най-правдивият, най-поетичен (по тъжния начин) и най-отдалечен от това, което очаква Западът, балкански филм на ромска тематика („Ангел-хранител“, където легендарният Шабан Байрамович изпява една от най-искрените и докосващи сърцето ромски балади в историята на музиката)…Миналия март Горан Паскалевич беше поканен на София Филм Фест, за да представи последния си филм „Въпреки мъглата“. По причини, които всички знаем, това посещение (както много други) се осуети, а само няколко месеца по-късно големият режисьор и дългогодишен приятел на фестивала си отиде.„Въпреки мъглата“ (копродукция между Сърбия, Македония и Италия) разказва за Мохамед - бежанец, чиито родители са се удавили, след като гумената им лодка потъва малко преди да достигнат бреговете на Италия. Момчето намира подслон при семейство, което е загубило детето си. В лицето на Мохамед те се опитват да намерят утеха и по някакъв начин да заместят рано починалия си син Марк. Валерия и Паоло все по-често започват да се сблъскват със съпротива както от околните, така и от страна на собствените си роднини, които не приемат решението им да задържат момчето. Последният филм, създаден от Горан Паскалевич, е история за един свят, който все повече потъва в ксенофобската мъгла.Гледайте „Въпреки мъглата“ ДНЕС – 19 март, от 18:30 часа в кино „Одеон“! Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg.Филмът ще бъде представен от генералния секретар на Международната федерация на филмовите критици Клаус Едер, чиито думи за личността и творчеството на Горан Паскалевич цитираме тук:„Той беше неподкупен и точен хроникьор на своето време. Като в „Меден месец“ – филм, който разказва за мечтите на две млади двойки, които очакват по-добър живот от Европа - Австрия, Италия - и чиито мечти са разбити още на границата. Като във „Въпреки мъглата“, разказващ за малолетните бежанци, които, оставени без родителска грижа, днес се скитат из Европа. Неговите истории са тясно свързани с историята на неговата страна и това го прави истински европейски режисьор. Един от най-добрите.“ ... още »
Легендарният филм на Луис Бунюел „Дневна красавица“ е включен в мартенската програма на СФФ с уникална възможност да бъде видян отново на голям екран. Това е шанс за среща с младите Катрин Деньов и Мишел Пиколи, като не забравяме, че филмът е удостоен със „Златен лъв“ във Венеция през 1967 година, а сценарият му е дело на Жан-Клод Кариер, един от носителите на Наградата на София на Столичната община.Севрин е красива млада жена, която живее със съпруга си, с когото никога не е имала физически отношения. Във фантазиите си тя си представя различни садо-сексуални срещи. Когато разбира, че нейна позната работи като проститутка, тя също отива в публичен дом, където прекарва следобедите, а вечер се прибира при съпруга си. Първоначално срамежлива и неотзивчива, постепенно тя се отпуска и става любимка на много клиенти. В живота ѝ настъпва обрат, когато дребният престъпник Марсел се влюбва в нея и я иска само за себе си. В света на Севрин обаче границата между фантазията и реалността невинаги е очевидна.По случай юбилея на София Филм Фест, в специалната програма „СФФ 25“ представяме 25 изключителни кинотворци, които са получили лично Наградата на София на издания на София Филм Фест през изминалия четвърт век. Присъствието на такива светила на световното кино на фестивала, както и самият фестивал, е сред мотивите София да бъде обявен за един от Творческите градове на киното на ЮНЕСКО. Повечето филми в тази юбилейна програма ще могат да бъдат видени единствено в киносалоните! Гледайте филма ДНЕС – 19 март, от 20:30 часа, във Френския институт - кино „Славейков“! ... още »
Гунда е главният герой в този затрогващ черно-бял документален триптих. Тя се грижи за малките си, води ги на разходка из околностите, след което си почива, за да презареди батериите. Тя плахо се приближава към камерата. Дали знае какво я очаква? Какво ли си мисли? Какво мисли за нас? Гунда е едно от няколкостотинте милиона прасета, които живеят на планетата, заедно с милиард глави добитък, представени във филма от две грациозни крави, и над 20 милиарда пилета, чийто представител във филма е едно куцо пиле. С режисьора на „Гунда“ Виктор Косаковски специално за София Филм Фест се свърза Савина Петкова. Всеки един от отговорите му е своеобразно философско есе за света на антропоцентризъм, който сме наложили през вековете – с всичките опасни последствия от това.Как избегнахте третирането на животните като метафора за човешкото?Сложно е. Винаги съм харесвал Робърт Флаерти, но това, което ми причинява болка, е че най-добрите му филми като „Нанук“ или „Мъжът от Аран“ са за ловци или рибари. Интересно е, че дори най-талантливите не обръщат много внимание на това. Но пък Да Винчи и Толстой казват, че да убиеш животно и да убиеш човек е едно и също. Ще мине време обаче, докато хората го разберат. Толстой има кратък разказ за кон и там ние виждаме света през очите на коня. Конят разказва живота си и как вижда хората. Това беше основното ми вдъхновение. Има много хубави филми, но те се фокусират върху това колко жестоки сме ние. Кланици и т.н. Аз реших, че ми е по-интересно не да показвам колко зли сме ние, а да видим какви са животните, кои са те. Това липсва. Ние не ги уважаваме достатъчно. Не обръщаме внимание на страданието им. Убиваме по милиард прасета на година и над половин милиард крави, 50 милиарда пилета на година, над трилион риби на година. Дори не се замисляме, че те страдат. Не се замисляме, че когато пием капучино, отделяме телето от майка му и ѝ взимаме млякото. Не се и замисляме, че е неправилно. Трябва да променим мисленето си.Ние вярваме, че сме най-важни. Аз обаче не мисля, че сме по-важни от което и да е друго същество на света. Слагаме себе си на върха на пирамидата. На какво основание, ако вярваме в еволюцията, слагаме себе си на върха? Еволюцията не спира, тя продължава. След време може да има ново, по-жестоко и по-интелигентно същество, което ще яде нашите малки и ще измъчва нас. Преди да променяме заобикалящия ни свят, трябва да го разберем. Трябва първо да харесваш природата и след това да я променяш. Но не, ние сме решили да господстваме. Грешката май е написана още на първата страница на Библията - „на първия ден Бог създаде светлината, тъмата, водата, растенията, животните и т.н.“ и „на петия ден Бог направи човека да господства“… Защо? Откъде накъде ние ще господстваме? Абсурдно е!Филмът ви говори за личността на животните, което ме подсеща за Дерида, който пише за опасността да сведем животните до абстрактната категория „животинско“ и призовава животните да бъдат индивидуализирани. „Гунда“ го прави и обръща внимание на индивидуалността на всяко животно, особено при крупните планове. С какво крупният план на животно се различава от този на човек? Знаем че граматиката на киното се основава на човешките пропорции.Това е много красив въпрос. Той съдържа друг въпрос. Ако се върнем в началото на визуалното изкуство, трябва да се върнем до картината. Разликата между днешното изкуство и картините е, че художникът първо трябва да избере размерите на платното. Това решение е брутално и е завинаги. Можеш да нарисуваш „Мона Лиза“ само веднъж. Това е размерът. Можеш да я отпечаташ в книга и да се опиташ да постигнеш цвета. Може да постигнеш същите цветове. Това, което обаче променяш, е размерът на картината. Защото имаме оригинал. Когато художникът се опитва да рисува, той има ясна представа за размера на платното. Размерът на платното е твоето послание. Камерата съдържа въпроса „на кого говориш?“ от самото начало. Ако имате снимка на ваш приятел или на бебето си, ще я носите в джоба си. Няма да я отпечатате в голям формат. Защото е бебето Ви и трябва да е до сърцето Ви, трябва да е малко. Напротив, ако смятате, че това е епичен образ за всички ни, ще го направите в друг мащаб.Вземете пещерните рисунки. Ако ги погледнете, те имат два важни елемента. Имат ритъм. Още тогава, а някои от тях са на по 25-30 хиляди години. Но вече имат два важни елемента. Освен ритъм, имат и композиция и уважение към животните! В най-важните ловецът е на колене пред животните. Това включва манталитета, отношението на художника към животните. Има един нидерландски художник от XVII век, Паулус Потер, който прави много интересни картини на животни и хора с тях. Хората обаче не гледат към зрителя. А животните – да. Той ги смята за личности. Човекът си зяпа някъде. Животните гледат към него. Сега бихме казали, че гледат камерата.Този процес - как виждаме животните, как ги композираме, как избираме разстоянието от тях - е много стар въпрос. Бих казал, че киното е любовна връзка. Операторът и персонажът са във връзка. Ако направиш грешна стъпка, ако прибързаш, ако твърде много се приближиш, може да унищожиш връзката. Ако пък твърде много се отдалечиш, може да я загубиш. Винаги трябва да усещаш какво е правилното разстояние между теб и партньора ти в любовта. Същото е с камерата, същото е със зрителите. Зрителите го усещат - те играят ролята на камерата, когато гледат филм. Въпросите ви са много интересни и са за дебела книга, не за кратко интервю.Гледайте „Гунда“ ДНЕС – 19 март, от 18:30 часа в Културен център „G8”! Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg. ... още »
Нейната „Русалка“ спечели Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс на 12-ия СФФ през 2008 година. Ана Меликян е родена в Баку, израства в Ереван и учи кино при Сергей Соловьов в Москва. Изключително талантлива, чаровна и деликатна, нейните истории са посветени на взаимоотношенията между хората, на вечните колебания в опита за разгадаване тайните на привличането. Ето какво споделя Меликян пред фестивалната публика в София:Бих искала да поздравя всички зрители на любимия ми и неслучаен за мен фестивал в София. Поздравявам ви за двайсет и петата годишнина! Невероятно е, че го има от вече двайсет и пет години. Поздравявам ви, радвам се много и е яко, че в тази странна и сложна вече втора година фестивалът продължава и показва нашите филми, макар и без авторите им. Днес се поздравяваме виртуално. Но това не е от голямо значение - важното е, че ще гледате кино! Това означава, че киното е живо и продължава да въздейства на хората. Именно затова съм безкрайно щастлива. Новият ми филм е една доста камерна история. История за любовен триъгълник, разказана само от трима актьори. Но тези тримата са сред най-добрите актьори в Русия сега и може да ви бъде интересно да гледате тяхната игра и техния прочит на тази стара песен на нов глас. Пожелавам ви приятно гледане - хайде да гледаме кино!“Ако се питате каква е историята, филмът на Ана Меликян разказва за Злата, която живее в Москва и работи като психолог и автор на мотивационни клипове. Тя смята, че със Саша имат прекрасен брак, който е помогнал на двамата да се реализират и им е подарил десет години страхотен живот, в който липсва само едно дете, за да бъде пълно щастието им. Ала Саша е на друго мнение, тъй като тайно се вижда с друга жена. Това е Вероника, която живее в Санкт Петербург, работи като екскурзовод и се увлича от поезия. Когато Саша се опитва да се удави, Вероника му помага да излезе от водата. Успешен комик, прилежен съпруг и нежен любовник, Саша е разкъсан между няколко роли, два града и две съвсем различни жени. Дали е възможно да направи избор? Гледайте „Трима“ ДНЕС – 19 март, от 20:30 часа, в кино „Одеон“ и на 20 март, от 20:45, в Дома на киното! Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg. ... още »
Да ангажираш Шая Лебоф и чаровната Ванеса Кърби в един изключително личен филм се изисква смелост и твърда увереност, че това е проект, който трябва да бъде реализиран с цялата творческа сила, на която е способен авторът. А той е отдавнашен любимец на много престижни фестивали в цял свят, включително и на нашия в София – филмите му присъстват неотменно в програмата през годините. Корнел Мундруцо отправи специален поздрав по случай 25-ата годишнина на София Филм Фест в ЛИЧНО обръщение, което ще видите тази вечер, непосредствено преди началото на ексклузивната прожекция на най-новия му филм „Фрагменти от живота на една жена“:„За мен е голямо удоволствие да празнуваме 25-годишнината на София Филм Фест. Гостувал съм с всичките си филми и имам прекрасни спомени - разговори с колеги, гледане на филми, но най-вече любовта към киното, която е толкова важна в тези луди времена. Поздравления за целия екип, за Стефан Китанов, аз винаги ще съм най-големият ваш привърженик. За моя филм, „Фрагменти от живота на една жена“ мога да споделя, че това е най-личният ми филм. Ние с жена ми преждевременно загубихме дете и осъзнахме, че никога не говорим за това. Опитахме се да разрушим мълчанието, докато правехме филма и за нас това беше като терапия, но същевременно осъзнах, че има голямо табу върху тази тема. Така че бихме се радвали и бихме били благодарни, ако успеем да разчупим и нечие чуждо мълчание. А също да се изправим - и да разрушим табуто. Много се радвам, че този филм сега е в киносалон и можете да го видите на голям екран. Творбата е направена за кино, така че благодаря, че поканихте филма в София и се надявам да се видим през септември!“Марта и Шон са двойка от Бостън, които очакват дете. Животът им драматично се променя след домашно раждане, за което се доверяват на неуверена акушерка, обвинена в престъпна небрежност. Така започва едногодишната одисея на Марта, която трябва да се справи със своята скръб на фона на нестабилните отношения със съпруга си и властната си майка, както и с публично обвинената акушерка, която е изправена пред съда. „За всички нас загубата преминава всички познати граници и контрол, но винаги идва със способността да се прераждаме,“ казва Корнел Мундруцо. Само преди няколко дни Ванеса Кърби получи първата си номинация за „Оскар“ за своята роля във филма на Мундруцо. Тя спечели „Купа Волпи“ за най-добра актриса след премиерата на филма във Венеция 2020, а след това и номинации за „Златен глобус“, БАФТА и за още над 40 престижни награди буквално в цял свят. Гледайте филма на ГОЛЯМ ЕКРАН единствено и само ДНЕС – 19 март, от 20:30 часа, в кино „Люмиер“! ... още »
Филмът „Ухай” на младия китайски режисьор Джоу Дзъян е разказ за предела, отвъд който вече не сме хора. Този предел съвпада с географските и икономически предели на Китай - Ухай, дълбоко в провинция Вътрешна Монголия. Малкият град в средата на пустинята е застигнат и заразен от войнстващ примитивен капитализъм, който разяжда и разкъсва персонажите със своите последствия. Те са започнали да живеят все по-добре, до момента, в който цената на този живот са станали техните взаимоотношения. А от тях изчезват искреността и любовта. В една на пръв поглед позната на европейския зрител банална ситуация - героят Ян Хуа дължи пари на прекалено много хора - се разкриват истинските движещи сили зад персонажите: алчност и несигурност, страхове и агресия. Действието се развива на фона на идиличния град, символ на постиженията на капитализма, и пустинята, единствен истински дом на низките човешки емоции. „Ухай” сякаш не предвещава големи сюжетни изненади, но плътните актьорски присъствия и умелата режисура на Джоу Дзъян успяват да ни отведат по-нататък от така необходимото припознаване. В далечната и трудо разбираема среда на бурния икономически растеж в Далечния Изток рискуваме да останем на нивото на екзотичното наблюдение и вероятно бихме, ако общочовешката история, която този филм разказва, не звучеше толкова плашещо познато. Гледайте „Ухай“ в Международния конкурс на София Филм Фест ДНЕС – 19 март, от 18:00 часа и УТРЕ – 20 март, от 13:30 часа. И двете прожекции са в Дома на киното! Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg. ... още »
Дебютният пълнометражен филм на бразилската режисьорка Юли Жербазе „Розовият облак“ е свеж поглед към настоящата световна ситуация, който не е бил замислен като такъв! Когато мистериозен отровен розов облак принуждава всички да се заключат по домовете си, самотата, изолацията и неочакваната близост с едни и дистанция спрямо други хора катализира екзистенциални процеси, замитани дълго под килима. Неочакваната злободневност на филма не му пречи да изследва своята тема деликатно и откровено, отправяйки ни на пътешествие към самите нас, което далеч не се ограничава до световната пандемия.Това е филм за изолацията, за един токсичен облак, който кара хората да си стоят вкъщи, да не ходят никъде и… променя живота им. Нарочно ли беше? Някой каза ли ти за коронавируса? Това част от конспирацията ли е?Не, не съм виновна, че сме затворени вкъщи. Не е по моя вина! В началото идеята беше да изследвам връзката на една двойка в необичайна ситуация – Джована и Яго току-що са се запознали, но ненадейно се озовават в положение да трябва дълго време да останат заедно. Искали са просто да преспят за една вечер, а изведнъж се оказват в принудителен брак, не могат да излизат и трябва да се научат да живеят един с друг дълго време. Исках да изследвам тази ситуация, замислих се какво би ги накарало да стоят заедно. Когато ми дойде идеята за розовия облак, това беше една сюрреалистична, поетична, странна и мистериозна причина. Това ме привлече и когато събрах тези две неща, започнах да пиша сценария. Първата чернова беше много дълга. Писах я през 2016-2017, много преди Ковида.Това е добре, защото ти е позволило да заснемеш филма. В момента е много трудно да направиш каквото и да било. Изниква един въпрос: защо розов? Влагаш ли някакъв определен смисъл в това? Обикновено токсичните неща не са с приятен бонбонен цвят.Да, това беше идеята. Не исках облакът да изглежда опасен. Той е розов като захарен памук и изглежда безобиден и сладък, но с времето се вижда, че въобще не е хубав и вреди на героите, особено на Джована, главния ни женски персонаж. Освен това розовото обикновено се свързва с жените. Още от малки ни обличат в розово и този цвят е запазен за нас. Розовият цвят завладява живота на Джована и я кара да прави неща, които при нормални обстоятелства не би искала, неща, които обществото обикновено смята, че една жена трябва да прави…В определен момент връзката на двамата главни герои става политическа метафора, защото да си принуден да останеш с някого, с когото просто си се забавлявал, се оказва изключително болезнено. Те трудно живеят заедно, а им се налага, при това за доста дълго време. Търсеше ли политическия аспект на властовите отношения между хората, които ясно виждаме в развитието на отношенията между героите?Една от разликите между Джована и Яго е, че Яго не иска да знае нищо за външния свят. Те и така живеят изолирано, но Яго е още по-изолиран, защото когато тя спомене хората извън апартамента, които са в по-тежко положение от тях, Яго не ще и да чуе. „Чу ли за това сбиване, за убития човек?“, „Какво става с бездомните?“… Яго не иска да мисли за това. Той иска да е спокоен и радостен. Игнорира външния свят. За мен това е важно във филма. Изолацията и нежеланието да знаеш, че някои хора са в по-тежко положение.Как се възприе филмът от публиката – в Бразилия и по международните фестивали?Прожектиран е на „Сънданс“, на филмовия фестивал в Маями, сега е в София. Беше ми приятно да прочета рецензии по сайтове и други коментари и, да, много хора успяват за малко да спрат да мислят за Ковид и да видят друг смисъл в облака. Не една рецензия говореше за влиянието на розовия облак върху Джована и се зарадвах, че макар да сме в тази ситуация, хората могат да видят други смисли във филма. Още не е показван в Бразилия, защото повечето фестивали тук са през втората половина на годината, така че ще трябва да изчакаме. Участва в САЩ и сега някои фестивали в Европа. Да видим къде още. Малко по малко покриваме много страни.Това е чудесно. Любопитно е, че филм за изолацията се върти в толкова изолирано време. Кажи ми, моля те, че следващият ти филм не е за края на света, би било ужасно!Не. Но мога да кажа, че има извънземно във филма, чийто сценарий пиша в момента. Така че може би ще дойдат посетители.Гледайте „Розовият облак“ ДНЕС – 19 март, от 15:30 часа, в Дома на киното! Може да гледате филма и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg. ... още »
