Измина четвърт век, неусетно почти! Години на натрупване на опит, търсене на себе си и постоянно развитие. Фестивалът стартира като „купонът на годината“ – кино-музикално събитие с много емоция и млада енергия. Първите две години бяхме Мюзик Филм Фест – концерти на живо и музикални филми. После две години със София Мюзик & Филм Фест – отново концерти в клубове, но с филми без музикален контекст. През 2001 намерихме себе си като кинофестивал, който представя най-значимото от световното кино на българската публика и българското кино пред света. От 2003 СФФ е с международни конкурси, от 2004 съществена част от фестивала е копродукционният пазар София Мийтингс. През 2007 сп. „Варайъти“ нареди СФФ сред 50-те значими за филмовата индустрия киносъбития в света. От 2010 СФФ е с акредитация от FIAPF.И така до 25-ия юбилеен София Филм Фест. Фестивал, провеждащ се в година на пандемия и съответно необходимост за адаптация към ситуацията. Как го правим? Принудени сме да го разделим на две части: същински фестивал през март и специално издание през септември. Мартенският фестивал има хибридна форма. Част от филмите, над 70, са налични онлайн на платформата на Festival Scope/Shift 72. Към 130 филма се прожектират в киносалони. Акцентът на мартенското издание са международните конкурси, премиерите на българските филми, актуални заглавия от изминалата година и специални юбилейни програми. През есента очакваме да срещнем киното. Ще представим синтезирана програма с филми, които да бъдат представени от техните автори, повечето от които ще са с международни гости. Специалното есенно издание на 25-ия СФФ ще е изцяло със събития, които се надяваме да се случат в нормална среда.Юбилеят на СФФ предполага вглеждане в себе си и равносметка на изминалите години. Едно от най-големите постижения на фестивала е, че направи съпричастни българската публика не само със световния филмов процес, но и предостави възможност за среща със знаменити автори на голямото кино. Част от тях получиха в столицата на България Наградата на София на Столична община. Специалната програма „СФФ 25“ ще ни припомни емблематични филми на 25 носители на престижната награда, голяма част от които ще представят лично своите филми. Ще видим в киносалоните специални видеообръщения от Вим Вендерс, Фолкер Шльондорф, Кшищоф Зануси, Агнешка Холанд, Тери Гилиъм, Тед Кочев, Майкъл Пейлин, Тони Палмър, Данис Танович, Роман Балаян и още, и още. Огромна благодарност към всички тях, великите, че ни гостуват отново, макар и виртуално.Благодаря на тазгодишните носители на Наградата на София Теодосий Спасов, Джафар Панахи и Мика Каурисмаки, на носителите на наградата ФИПРЕССИ 96 Платиниум Тери Гилиъм и Кристи Пую, на носителите на специалната награда на 25-ия София Филм Фест Корнел Мундруцо, Лех Ковалски и Янко Терзиев!Благодаря на членовете на международните журита и всички участници с филми, които са включени в програмата на това извънредно по качеството си юбилейно издание!Огромна признателност към фестивалния екип за изключителната отдаденост и професионализъм!Да си спомним с благодарност за скъпите ни колеги и приятели, които вече не са сред нас – Маргарита Радева, проф. Александър Янакиев, Ивайло Крайчовски – Пифа, Деян Тодоров – Дънди, Жоро Ангелов, Рангел Вълчанов, Тери Джоунс, Горан Паскалевич, Иржи Менцел, Сър Алън Паркър, Ким Ки-дук, Жан-Клод Кариер…Да си пожелаем да сме здрави и бодри, и да се видим в киносалоните и онлайн пространството, както се пее в песента – тук, там и навсякъде (Here, There and Everywhere).Ваш,Стефан КитановДиректор и основател на СФФ ... още »
Музиката на Теодосий Спасов има собствена история, а и география, които продължават да се пишат и в настоящия момент, далеч отвъд мига на сливане на традицията с визионерството, до който мнозина творци често дори и не достигат в рамките на собствения си живот. Музиката на Теодосий Спасов се простира от магическия реализъм на Лудогорието та чак до Вълчия залив на Антарктида, преминавайки през акордеона, Балкански коне, Хималаите, тромпета, Котел, осемчасовите концерти по цигански сватби, „о‘майния“ Филипополис, джаза (с Милчо Левиев, с Трилок Гурту, с „Орегон“, с Раби Абу-Халил, с Рено Гарсия-Фонс – да изброяваме ли?...), големите международни фестивали и пълните зали, фотографията, „Ривърданс“, театралната и филмовата музика, Жълтите павета, симфоничната музика…25-ото издание на София Филм Фест празнува юбилей - Теодосий Спасов стана на 60… За екипа на фестивала е чест и привилегия да му връчи Наградата на София на Столичната община за неговия изключителен принос към изкуството на киното и музиката. Той е един от малцината български артисти от последния век и нещо, чието творчество поставя българското изкуство на равна нога със световното. Той свири така, както никой друг преди него не в свирил... И като засвири, усещате с тялото и душата си и „божествената искра“, и „дяволията“, както самият той нарича двете стихии. Той е… „Кавалджия номер едно на планетата“: това и децата го знаят.Г-н Спасов, как бихте описали своето изкуство от днешна гледна точка?Изкуството за мен все повече и повече означава споделяне. Ако споделяш духовната трапеза, си щастлив и не си самотен. Хубаво е да живеем заедно и да творим заедно. Оказва се, че изкуството, колкото и да е пълноценно, ако е изковано с диктат (не знам дали това се отнася и за политиката), то става временно, локално, тесногръдо…Знаем, че музиката ви звучи и в доста съвременни български филми от 90-те до днес. Какво е филмовата музика за вас?Музиката, която съм писал за филми, също е съвместна. Потапянето в различни теми и ваденето на екстракта, който да служи за общата идея на екипа – на актьорите, на режисьора, на драматурга – разбира се, от страна на композитора е много свещено състояние. Това е екипна работа и музиката, която се пише за даден филм или спектакъл, е колективна, колкото и да изглежда, че композиторът я е написал сам – всъщност не е така, защото той служи на идеята на филма или на спектакъла.А кое ви вдъхновява в тази съвместна работа?Не знаеш откъде ще дойде ключът за твоята музика. И трябва да си много чувствителен, да мислиш, да прочетеш сценария… Понякога дори разговор с член на екипа може да запали искрата, да те вдъхнови да завършиш пълноценно своята работа по музиката на даден филм.“ ... още »
Майсторски клас на Тери ГИЛИЪМ, воден от кинокритика Дерек Малкълм – на живо в Дома на киното!Тери Гилиъм получава приза на Международната федерация на филмовите критици наградата ФИПРЕССИ 96 Платиниумна 25-ия София Филм ФестТери Гилиъм е уникално явление в киното – многостранен талант, бунтар, провокатор, всепризнат майстор на визуалния разказ, режисьор-епоха и една изключително важна част от взривоопасния творчески колектив „Монти Пайтън“, прочут в целия свят с неподражаемите си филми и специфичното чувство за хумор, което всички разпознават. Историята на София Филм Фест e неразривно свързана с великите „Монти Пайтън“ и съвсем неслучайно наши гости в 25-годишната история на фестивала са били Тери Джоунс, Майкъл Пейлин и самият Гилиъм. Тримата са носители на Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното.Специалният онлайн мастерклас на Тери Гилиъм ще бъде модериран от Дерек Малкълм – един от водещите филмови критици в света, и ще бъде излъчен на сайтовете на ФИПРЕССИ и София Филм Фест в рамките на 25-то юбилейно издание на фестивала – 13 март 2021, начален час 19:00 (18:00 СЕТ).МАЙСТОРСКИЯТ КЛАС ще се излъчва на ГОЛЯМ ЕКРАН в Дома на киното, МОЖЕ ДА ГО ПРОСЛЕДИТЕ и в социалната мрежа Фейсбук на СФФ. ... още »
„Февруари” е дългоочакваният нов филм на Камен Калев, част от официалната селекция на фестивала в Кан през 2020, а също и на десетки други. Това е може би най-личният му филм досега, както и най-откровено философският. Увлечени в хипнотизиращия му ритъм, публиката проследява един човешки живот – и всеки би могъл се припознае в него. „Февруари“ е почти медитативен филм, каквито все по-рядко срещаме: това е време на зрителя за среща с нещата, за които времето не достига. А те са най-съществените. Затова филмът не дава отговори, той позволява на всеки да намери себе си в него - и да продължи напред. Неслучайно с „Февруари“ откриваме 25-ото юбилейно издание на София Филм Фест.Камен Калев е познат на публиката в Кан още от 2005 и 2007 година, когато представя в „Седмица на критиката“ късометражните си филми „Върнете заека“ и „Лошият заек“ (в съавторство с Димитър Митовски). Пълнометражният му дебют „Източни пиеси“, както и неговият втори филм „Островът“, стартират като проекти от София Мийтингс. И двата филма участват в „Петнайседневката на режисьорите в Кан“, съответно през 2009 и 2011 година. През 2014 година Калев отново е в Кан като режисьор на фрагмент от филма-омнибус „Мостовете на Сараево“. През 2020 година най-новата му творба, представена в Works in Progress на 17-ия София Мийтингс, бе включена в официалната селекция и привлече вниманието на световните киноспециалисти към България. Филмът участва във фестивалите в Солун, Севиля, Берген, Йерусалим, Стокхолм и др. През ноември 2020 бе представен и в Токио, където през 2009 година Калев спечели Голямата награда за най-добър филм с „Източни пиеси“. „Февруари“ е копродукция между България и Франция (Waterfront Film & Koro Films), главната роля в нея е поверена на Иван Налбантов. Филмът е финансиран с подкрепата на НФЦ и Евроимаж. Световен разпространител е френската компания Мементо Филмс Интернешънъл (Memento Films International).Гледайте „ФЕВРУАРИ“ на 11 март, четвъртък, от 19:30 часа, в зала 1 на НДК и на 16 март, от 20:45 часа в Дома на киното. ... още »
Големият ирански режисьор ще получи наградата на Столична община за своя изключителен принос към изкуството на кинотоДжафар Панахи е един от най-значимите творци на „новата вълна“ в иранското кино. Филмите и талантът му от десетилетия са признати и ценени от международната кинообщност и кинокритика. Той е носител на фестивални призове като „Златен лъв“, „Златна мечка“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и още десетки престижни международни отличия. Творчеството му е познато на българските зрители още от 90-те години на ХХ век, а самият той бе скъп гост на София Филм Фест през 2002 и 2004 година. Пълнометражните му филми „Белият балон“ (1995, „Златна камера“ в Кан), „Огледалото“ (1997), „Кръгът“ (2000), „Пурпурно злато“ (2003), „Засада“ (2006), „Това не е филм“ (2011), „Спусната завеса“ (2013), „Такси“ (2015), „3 лица“ (2018) са част от програмите на най-престижните филмови форуми през годините, като повечето са били представяни на българската публика в програмите на София Филм Фест през годините.Джафар Панахи е роден на 11 юли 1960 година в иранския град Мианех. Учи сценично майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След конфликт с иранското правителство, развил се в продължение на няколко години във връзка със съдържанието на филмите му, „Кръгът“ (2000) и „Пурпурно злато“ (2003) са забранени от ислямското правителство, а през 2010 иранските власти арестуват Панахи в дома му, заедно с жена му, дъщеря му и 15 техни гости. Обвинени са в пропаганда срещу властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му налагат 20-годишна забрана да прави филми, да дава каквито и да било интервюта – за ирански или чуждестранни медии, и да напуска страната. Но политическата реалност не може да спре творческия му дух. През 2012 година Джафар Панахи е удостоен с награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент.Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му са сред предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. Филмът му „3 лица“, подобно на „Спусната завеса“ и „Такси“, получили овации на премиерите си в Берлин и по целия свят, е реализиран в условията на забрана да прави кино. Разказът в „3 лица” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските села. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера. С този киноразказ Джафар Панахи изказва почит към своя ментор – покойния Абас Киаростами, а творбата е удостоена с приза за най-добър филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург.Гледайте „3 лица“ УТРЕ – 12 март, петък, от 18:00 часа, в Дома на киното и на 21 март, от 19:30 часа, в Euro Cinema. ... още »
Балканският конкурс на СФФ ще бъде открит в кино „Одеон“ на 12 март (петък) с филма „Жив човек“ на сръбския режисьор Олег Новкович – меланхолична комедия за кризата на средната възраст във всичките й измерения – от детинско-пънкарско-хулиганските до метафизичните. Филмът е копродукция между Сърбия, Германия и България и ще бъде представен от българския копродуцентски екип на „Братя Чучкови“ преди прожекцията в 18:30 часа. „Жив човек“ е филм за рокендрола, прошката и приемането на света с неминуемите му недостатъци – донякъде различен от филмите на Олег Новкович, които познаваме, но в най-добрите традиции на екс-югославското кино.Изключително различен от него като емоционална гама е шедьовърът на Ясмила Збанич „Quo Vadis, Аида?” - мащабна копродукция между Босна и Херцеговина, Австрия, Румъния, Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Норвегия и Турция. Филмът е завръщане към един от най-зловещите епизоди от войната в Босна – клането в Сребреница.По-разтърсващ дори от станалия вече световна класика „Гърбавица“ на Ясмила Збанич от 2006 година, „Quo Vadis, Аида?” е един от редките филми за югославските войни, които отиват дори още по-далеч, посочвайки директно виновниците за това престъпление срещу човечеството, в което са избити над 8000 босненски мюсюлмани. Разтърсваща е и главната женска роля на Ясна Джуричич – като преводач на сините каски, но най-вече като майка. В ролята на генерал Ратко Младич пък е нейният съпруг – добре познатият и у нас Борис Исакович. Неслучаен като послание е може би фактът, че и двамата актьори са от Войводина, която е символ на мултикултурно общество, където от векове съжителстват различни етноси и народи. „Quo Vadis, Аида?” можете да гледате също в кино „Одеон“ (веднага след „Жив човек“) – в 20:45 часа, както и на 22 март, от 15:30 часа в Дома на киното. ... още »
Г-н Новкович, нека започнем от жанра, който в случая е „меланхолична комедия“.Относно жанра мога да кажа, че за мен беше интересно да попроменя малко начина, по който обикновено разказвам историите си, а също така исках да резюмирам живота на моето поколение, на хората, с които един вид си приличаме. И ироничният подход, според мен, беше най-удачният.Вие сте роден през емблематичната 1968, а филмът ви си е рокендрол филм по много начини.Да, можем да кажем, в известен смисъл, че е рокендрол филм, но по балкански. Ние не сме нито от Англия, нито от САЩ, където рокендролът е нещо автентично и вкоренено в историята и в културата им. За нас рокендролът е нещо, дошло от чужбина. И светът, който си представяхме навремето, говорейки за рокендрол, беше нещо, идващо отвън, начин да се идентифицираме в очите на другите хора. Така че… да, филмът ми е рокендрол, но с всичките особености и околности, които се отнасят за Сърбия, за Белград, за Балканите…Няма противоречие. Героите ви са на средна възраст, а рокендролът на Балканите, както и средната възраст, често водят до разочарование.Ха-ха, тая особеност я има в нашата част на света, да. Това си е, как да кажа… съдбата ни. Но от друга страна, мисля, че то е и нещо универсално, защото хора като главния герой на моя филм ги има и в големите градове на Запад. Примерно: може цял живот да си живял като млад човек, докато в един момент не установиш, че доста си позастарял. Което е и забавно… някак си.Без да издаваме какво става 15-20 минути преди края на филма, можем ли да кажем, че „Жив човек“ е филм за прошката, която даваме на другите, а и на себе си?Аз мисля, че да. Това си е основната тема на филма, както и темата за въпросите, които си задаваме в тази последна отсечка от живота си (аз съм на 53, ха-ха): „Кой съм аз?“, „Какво е предназначението ми?“, „Какви трябва да са нещата?“… Защото от една страна всички ние имаме своите желания и надежди, но от другата страна стои реалността. Накрая обаче следва това, което следва – откриваш предназначението си и прощаваш на другите, а и на себе си.Гледайте „Жив човек“ на 12 март от 18:30 часа в кино „Одеон“ и на 22 март от 13:30 часа в Дома на киното. ... още »
