Представете си, че от малък сте отгледан в среда, лишена от всякаква сетивност, че сте хранен и обличан от един човек. Представете си, че никога не сте се срещали с други деца, че никога не сте ходили на училище и че не знаете нищо друго освен това, на което този човек ви е научил.
Представете си, че никога не сте получавали обич и грижовност освен тези, които този човек ви е давал. Представете си, че единственото нещо, което ви носи награда, е да причинявате невъобразима болка на други хора. Представете си всичко това и ще можете да си представите живота на Дани. Отделен от майка си в много ранна възраст, Дани не знае нищо за света освен това, което Барт му е показал. Той обитава клетка, намираща се под пода на офиса на Барт – човекът, който го е обучил да бъде машина за убиване. Човекът, който го притежава.
Дани е смъртоносното оръжие на Барт. Човек, обучен като куче. Обучен да се подчинява на господаря си без да задава въпроси, независимо колко брутална може да е заповедта.
До деня, в който Барт попада в засада на отмъстителен длъжник и е застрелян... Дани остава сам.
